5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 361
София, 26.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1282/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.М.Н. – пълномощник на [фирма] срещу решение № 2405/05.12.2012 год.на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д.№ 1264/2012 год.,с което е оставено в сила решение № 3649/04.12.2009 год.по гр.д.№ 5537/2006 год. на Варненски районен съд ,с което са отхвърлени предявените срещу И. Б. П. и Р. Я. Н. искове с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението върху имоти : ПИ №… с площ от 1700 кв.м. по КП на З. , ПИ пл.№ … с площ от 80 кв.м. по КП на З., ПИ пл.№ … с площ от 8780 кв.м. по КП на З. и ПИ пл.№ 856 с площ от 32270 кв.м. по КП на З. всички в землището на [населено място], [община].
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване,преповтарящо касационната жалба, се сочи чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по материалноправните въпроси,касаещи „условията на чл.17а ЗППДОбП”, „наличието и вида на застрояване на имот,както и реда за отчуждаването му,определящ и реда за възстановяването”,както и по процесуалноправния въпрос относно необсъждането на доводите на страните. Позовава се на множество решения на ВКС – ІV г.о. – № 410/15.05.2000 год. по гр.д.№ 1504/99 год.,№ 1951/19.11.2004 год.по гр.д.№ 1785/2003 год.,№ 115/ 19.04.2005 год. по гр.д.№2584/2002 год. ,№ 113/22.02.2005 год. по гр.д.№ 2407/2003 год.,№ 3712/10.01.1997 год. по гр.д.№ 4222/1995 год. и на две решения на ВКС,І г.о. – № 340/15.07.2010 год. по гр.д.№1349/09 год. и № 500/11 по гр.д.№ 60/2011 год.,а по процесуалноправния въпрос на ППВС № 1 /1953 год.
Ответната страна – И. Б. П. ,чрез пълномощника си адв.В.С. в представения писмен отговор оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване,респ.основателността на жалбата.
Ответната страна – Р. Я. Н. не взема становище.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд съобразявайки се с указанията дадени от ВКС в решение № 66/18.04.2012 год.по настоящето дело,постановено при условията на чл.290 ГПК е приел,че ищцовото дружество е правоприемник на [фирма]/в ликвидация/,като продажбата е била уредена по реда на чл.15 ТЗ,а именно прехвърляне на предприятието като съвкупност от права,задължения и фактически отношения. В договора за продажба на търговско предприятие са описани конкретните недвижими имоти,собственост на праводателя,които по силата на самата сделка са преминали в патримониума на купувача – касатор.Процесният имот не фигурира сред тях,а е безспорно установено от приетата счетоводна експертиза,че същият не фигурира в капитала и баланса му.Касаторът базира претенцията си на А. № 2149/30.12.1998 год.по силата на който са предоставени на [фирма] – София 82 000 кв.м.земя.Съдът обсъждайки в съвкупност всички доводи на страните и доказателствата по делото е приел,че Държавата е извела от баланса на приватизираното дружество процесните 41 200 кв.м., възстановени с решение № 56/24.03.1993 год. на ПК-В. и деактувани със заповед на Областния управител на [населено място].Обсъждайки всички факти и обстоятелства,на база на които ответниците черпят правата си съдът е приел,че извършената реституция в полза на наследниците на В. К. е валидна,защото е била реализирана при спазване предпоставките на ЗСПЗЗ,почива на доказано право на собственост в полза на В. К.,още повече,че макар имота да е бил отчужден и отреден за мероприятия,такива не са изпълнени,а процесният имот от 1991 год. по своята правна природа е частна собственост и спрямо него е приложима нормата на чл.79 от ЗС.Съпоставяйки всички транслативни сделки и датата на предявяване на иска,съдът е направил извода,че изтеклия повече от 10 години период валидира правата на ответниците.
Касаторът не е обосновал релевираното в чл.280 ал.1,т.1 ГПК основание с конкретен въпрос. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК той е изложили по същество оплаквания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, като е преразказано съдържанието на приложената към касационната жалба съдебна практика. При всички случаи, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК), жалбоподателят е длъжен да посочи ясно, точно и категорично правния въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, който е обусловил изводите на въззивния съд относно изхода на спора, за да е налице една от хипотезата по точка 1 или точка 2 от визираната разпоредба. Самото непосочване на правен въпрос по визирания начин е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение, в който смисъл са и задължителните указания по прилагането на разпоредбата на чл.280 ГПК, дадени с ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Независимо от това следва да се посочи, че за обосноваване на твърдяното от него основание за допустимост на касационното обжалване по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът е приложил множество решения на ВКС. Но противоречието не с всяка практика на ВКС е основание за допускане на касационното обжалване, а само на противоречие със задължителната практика на съда – тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл.86,ал.2 от ЗСВ; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК. Всички приложени от касатора към изложението му решения на ВКС на ІV г.о. са по реда на § 2, ал. 3 от ПР на ГПК вр. чл. 218а ГПК (отм.), т.е. същите не са от кръга на задължителната практика,каквато бе посочена по-горе.Изводите на въззивният съд са в съответствие с приетото в решенията по реда на чл.290 ГПК на ВКС,І г.о. ,че установяването на правото на собственост от търговското дружество по реда на чл.17а ЗППДОбП,преповтаряща разпоредбата на чл.1,ал.1 от ПМС № 201/1993 год., предпоставя да се установят елементите на фактическият състав , както следва: да съществува право на собственост от страна на държавата по отношение на спорното имущество, това имущество да е предоставено в оперативно управление на държавното предприятие към момента на преобразуването му в търговско дружество; да е включено в баланса на новообразуваното дружество в съответствието с акта на преобразуването му /т.е. в този акт следва да не е предвидено друго по отношение на включването на имуществото в капитала на новообразуваното еднолично търговско дружество/. Посочените юридически факти следва да са кумулативно налични. Законът не поставя никакви други изисквания за валидното осъществяване на вещната транслация. Аргументацията за наличието на това основание за допустимост на касацонното обжалване по процесуалноправния въпрос,изразяваща се в неправилно обсъждане на събрания по делото доказателствен материал и извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства,довели до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение фактически са пороци,отнасящи се до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281 ,т.3 ГПК,но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, поради което приложеното ППВС № 1 /1953 год. е неотносимо в настоящия случай.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2405/05.12.2012 год.на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д.№ 1264/2012 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: