3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 361
Гр.София, 13.05.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря…………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3531 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 11.06.2013г., постановено по т.д.№ 786/12г. от Шуменския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 955/02.11.2012г. по гр.д.№ 559/12г. на Шуменския районен съд за признаване за установено, че касаторът дължи на [фирма], [населено място] сума в размер на разликата между 108 лв. и 31245.79 лв. за продажба и разпространение на вестници и периодични издания и сума в размер за разликата между 3 лв. и 3745.26 лв. за обезщетение по чл.86 ЗЗД, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 4489/11г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Въззивното решение е постановено по търговско дело предвид на твърдените трайни търговски отношения, от които произтича вземането за главницата и е с цена над 10000 лв.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните съществуват трайни търговски отношения за доставка на периодични издания, като предмет на претенцията е заплащане на цената по шест броя фактури на обща стойност от 35646.44 лв. По делото е било безспорно, че стоките по издадените фактури са получени от купувача – настоящ касатор, който е заявил възражение за погасяване на задължението чрез плащане. Спорният въпрос е относно това кои точно задължения са погасени с направените плащания, предвид на представените вносни бележки с вписани различни имена на платеца и липсата на някои от тях на основание за плащане – без посочване по коя фактура се извършва плащането. На база на събраните по делото доказателства, включително изслушването на няколко заключения на счетоводна експертиза, решаващият състав е установил, че според счетоводните записвания при доставчика непогасената сума от задължението е в размер на уважената част от иска, докато според счетоводните записвания на купувача – няма непогасено задължение. В последните са отразени плащания и по вносни документи без посочено основание, като е въведено твърдение, че налице грешка в изписването на името на платеца – на някои от тях това е [фирма], а на други [фирма]. Окръжният съд е приел констатацията на експерта, че в счетоводството на доставчика е водена и отделна „Стокова програма”, в която са описани дати и номера на приходни касови ордери за платени суми в брой от двамата търговци, но в обща аналитична ведомост с контрахент „Вест Шумен”, без източниците на плащанията да са разделени.
Касаторът поставя въпроси за: допустимостта съдът да се позовава на счетоводни данни при нередовно водено счетоводство и при противоречие в счетоводните записвания на двете страни; както и за погасяване на задължения при издаден касов бон; за доказателствената сила на счетоводните записвания и за тежестта на доказване на редовността, респ. нередовността на воденето на счетоводните книги. Позовава се на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като сочи и решенията на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, а по третия и четвъртия въпроси – на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
По поставените въпроси е създадена по реда на чл. 290 ГПК постоянна практика на ВКС, която е задължителна за съдилищата по смисъла на т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК /решение № 62/25.06.2009г. по т. д. № 546/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 7/22.02.2011г. по т. д. № 264/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №169/31.01.2013 г. по т.д. №664/ 2011 г. на ІІ т.о., решение №187/24.01.2013 г. по т.д. №436/2012 на ІІ т.о., решение № 185/30.10.2013г. по т.д.№ 813/12г. на ІІ т.о., решение №218/05.07.2011 г. по гр.д. № 775/2010 г. на ВКС, ІІІ гр.о./. Според посочената практика счетоводните книги и вписванията в тях могат да служат като доказателство на страната, която ги е водила, според тяхната редовност, която не се презумира, а трябва да бъде установена, и с оглед останалите доказателства по делото. Съгласно чл.182 ГПК и чл.55 ТЗ редовно водените счетоводни книги на търговеца могат да служат като доказателство в негова полза, но те не се ползват със задължителна доказателствена сила, а същата трябва да бъде преценена от съда с оглед всички събрани по делото доказателства. Според общото правило на чл.154, ал.1 ГПК, при оспорване вписванията в счетоводните /търговските / книги, тежестта за доказване редовността им, съгласно изискванията на Закона за счетоводството и / или Търговския закон, носи ползващата се от оспорените вписвания страна.
Дадените разрешения се споделят от състава на І т.о., като обжалваното въззивно решение съответства на практиката на ВКС, поради което касационното обжалване не се допуска.
По разноските. Право на разноски за настоящото производство има ответникът по касационната жалба. Същият не е представил списък по чл.80 ГПК, като претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по договор от 29.08.2013г. В договора е уговорено възнаграждение в размер1680 лв., платимо по банков път. Не са представени доказателства за заплащането му, поради което съгласно т.1 на ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д.№ 6/12г. на ОСГТК на ВКС, разноски не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.06.2013г., постановено по т.д.№ 786/12г. от Шуменския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.