О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 361
София, 18.06. 2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 4151/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. фонд – [населено място], срещу въззивно решение № 872 от 09.05.2013 г., постановено по гр. д. № 4096/2012 г. на Софийски апелативен съд. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение от 03.07.2009 г. по гр. д. № 2281/2008 г. на Софийски градски съд в частта, с която Г. фонд е осъден на основание чл.88, т.1, б.”б” ЗЗ /отм./ да заплати на К. К. В. и Г. К. В. обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на майка им Р. Б., причинена при ПТП на 24.01.2007 г., за разликата над сумите 27 000 лв. до сумите 30 000 лв. за всяка от ищците. В касационната жалба се поддържат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. Навеждат се оплаквания, че въззивният съд е нарушил съществено съдопроизводствените правила като е отказал да обсъди представено във въззивното производство доказателство от значение за правилното решаване на спора по чл.88, ал.1, т.1, б.”б” ЗЗ /отм./ – свидетелство за правоуправление на виновния за произшествието водач, и така е достигнал до необоснования и незаконосъобразен извод, че Г. фонд е отговорен за обезщетяване на претърпените от ищците неимуществени вреди.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдяната неправилност на въззивното решение и с противоречието на решението с практиката в решение № 272/05.07.2011 г. по гр. д. № 1047/2010 г. на ВКС, І г. о. Според касатора, „пререшаването на спора от касационната инстанция” ще е от значение за точното и еднакво прилагане на закона от съдилищата.
Ответниците по касация К. К. В. и Г. К. В. изразяват становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Подробни съображения излагат в писмен отговор, в който претендират разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски градски съд в обжалваната от ответника Г. фонд част, с която Фондът е осъден на основание чл.88, ал.1, т.1, б.”б” ЗЗ /отм./ да заплати на К. К. В. и Г. К. В. обезщетения в размер на разликата над 27 000 лв. до 30 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на майка им Р. Б., причинена от неправоспособен водач при ПТП на 24.01.2007 г., Софийски апелативен съд е приел, че присъденото на всяка от ищците обезщетение от 30 000 лв. е справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД и не се налага да бъде намалявано до сочения от ответника размер от 27 000 лв. Изводът за съответствие на обезщетенията със закрепения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост е мотивиран с установените по делото близки отношения между ищците и тяхната майка, с интензитета и тежестта на понесените неимуществени вреди и с обществено – икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите. Въззивният съд е съобразил обстоятелството, че първоинстанционното решение не е обжалвано от ответника и е влязло в сила в частта, с която исковете са уважени до размер на сумите 27 000 лв., в резултат на което е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на основанието на исковете – наличие на предпоставките на чл.88, ал.1, т.1, б.”б” ЗЗ /отм./ за носене на отговорност от Г. фонд за обезщетяване на произлезлите от произшествието вреди. По тази причина съдът е счел за ирелевантен твърдения от ответника факт, че причинилият произшествието водач е притежавал свидетелство за правоуправление на МПС, и е отказал да допусне ангажираните за установяването му доказателства.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Касаторът не е посочил правен въпрос, чието разрешаване е обусловило изхода на спора във въззивното производство. Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е задължение на касатора; В производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд може само да уточни и да прецизира разрешения с обжалваното решение правен въпрос, когато той е поставен неясно, но с оглед принципа на диспозитивното начало няма правомощия да извежда и формулира въпроса вместо касатора. В конкретния случай съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се изчерпва с твърденията, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закони и противоречи на практиката в решение № 272/05.07.2012 г. по гр. д. № 1047/2010 г. на ВКС, І г. о. Изложението не съдържа въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, а предполага служебно извеждане на въпроса от касационната инстанция въз основа на оплакванията в касационната жалба за неправилност на решението, което е недопустимо. Непосочването на правния въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол, без да се налага обсъждане на немотивирано поддържаното противоречие със задължителната практика на ВКС.
Ответниците по касация са поискали присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, платено по договори за правна защита и съдействие от 05.08.2013 г. От договорите е видно, че възнаграждението е уговорено в размер на 1 200 лв. за процесуално представителство пред ВКС. Процесуалното представителство пред ВКС предполага не само изготвяне на отговор на касационната жалба, но и защита в производство по чл.290 ГПК. Поради недопускане на касационното обжалване производството по чл.290 ГПК не би могло да се развие, с оглед на което на ответниците следва да се присъдят разноски само за производството по чл.288 ГПК в размер на ? от уговореното възнаграждение или по 600 лв. на всяка една.
Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 872 от 09.05.2013 г., постановено по гр. д. № 4096/2012 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Г. фонд – [населено място], [улица], ет.4, да заплати на К. К. В. с ЕГН [ЕГН] и на Г. К. В. с ЕГН [ЕГН], двете със съдебен адрес [населено място], [улица], офис 4, по 600 лв. /шестстотин лв./ на всяка една – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :