О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 361
София 12.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1963 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. Б. Л. и И. Б. Л.-двамата от гр. С., чрез процесуалния им представител-адвокат Я. против въззивно решение № 1* от 28.07.2009г.по в.гр.д. №2652 по описа за 2008г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 8.10.2008г. по гр.д. № 2251/07г.на Софийски градски съд,VІ-1 състав в частта,с която са отхвърлени исковете на ЕТ”М”за сумата от 20 192лв. и вместо това е постановено друго,с което е осъден-всеки един от ответниците- и А. Б. Л., и И. Б. Л.- да заплатят на ЕТ”М” сумата от по 10 096лв.на основание чл.22 ал.1 от ЗЗД, оставил е в сила решението в останалата част и е присъдил следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК по поставения въпрос за правната квалификация на договор,по силата на който приобритателят на недвижим имот се задължава да заплати на подобрителя направени преди датата на продажбата подобрения. Позовава се на решения №2349 от 29.12.1995г.по гр.д. № 2926/94г.на ІVг.о. на ВС и № 1* от 19.07.1978г.по гр.д. № 848/78г. на І г.о. на ВС.
Срещу така подадената жалба е постъпил отговор от противната страна- ЕТ”М”,с която се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззвиният съд е приел,че е налице договор в полза на трето лице по смисъла на чл.22 от ЗЗД. Счел е,че при наличието на такъв договор- с ясно определено по вид и размер задължение- /извършени от ищеца подобрения на стойност 23 000лв./- не може да бъде спорно по делото и не подлежи на установяване извършването им и стойността им. Въззивният съд е приел за основателно направеното възражение за прихващане до размер на 2 808лв., представляващо обезщетение за ползване на имота-след прекратяване на наемния договор за периода 14.12.2003г.-14.03.2004г.,което е мотивирал с липсата в полза на наемателя на право на задържане.
Тезата на касатора е,че в случая не е налице договор в полза на трето лице,тъй като при сключване на договора за продажба от 26.09.2003г. –СОАП/като собственик на имота и продавач/ и ответниците/като спечелили търга купувачи/ не са имали общата воля да облагодетелстват ищеца,в качеството му на бивш наемател на общинския имот. Твърди,че тъй като със сключения анекс към договора за наем от 31.01.2003г. – Столичната община/като наемодател/ се е съгласила да заплати на ищеца/като наемател/ стойността на подобренията,а след това такова задължение-с договора за продажба е поел и купувача,то е налице хипотеза на встъпване в дълг,при която ответниците са се задължили да поемат едно съществуващо задължение като солидарни длъжници заедно с СОАП.
При така изложените факти- поставеният въпрос за вида на сключения договор – е от значение за изхода на спора,тъй като е свързан с решаващите мотиви на съда. Същият обаче- нито е решаван противоречиво от съдилищата,нито е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,тъй като не изисква нов начин на тълкуване,не изисква промяна на създадената съдебна практика или осъвременяване на тълкуването й и не сочи непълнота, неяснота или противоречие в законови норми,което да налага създаването на съдебна практика по прилагането им или осъвременяването й предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Приложените решения са несъотносими,тъй като разглежданите в тях случаи са различни от настоящия и същите не обосновават противоречиво произнасяне от съдилищата по поставения въпрос. Това е така, защото в цитираните казуси не се съдържа постигнатата в случая договореност /изразена с приемането на тръжната документация и подписването на договора за продажба от 26.09.2003г./- между продавача /СОАП/ и купувача /ответниците/ на процесния имот, че купувачът купува имота по тръжна цена,”в която не е включена стойността на извършените подобрения от наемателя”,които”следва да бъдат изплатени от купувача”. Така постигната договореност е изтълкувана от въззивния съд в съответствие с практиката- като договор в полза на трето лице,тъй като действителната воля- и на обещателя и на уговорителят е била – наемателят като неучастващо в сключения помежду им договор- да има право да получи /и съответно да иска изпълнението/ на поетото от обещателя задължение да му заплати сумата на извършените от него преди продажбата подобрения. Това право е придобито веднага,направо и непосредствено от бенефициера. При така сключения договор-възраженията на касатора за липса на обща воля за облагодетелстване на ищеца и за хипотеза на встъпване в дълг не могат да бъдат споделени. За съдлъжник по смисъла на чл.101 от ЗЗД – не може да се говори,защото собственикът –не е поемал задължение за заплащане на стойността на подобренията,а е уговорил със сключения анекс,че при евентуална приватизация-извършените подобрения ще останат за наемателя и е продал на купувачите имота с уговорката, че в продажната цена не влиза стойността на подобренията.
Мотивиран от изложеното и като счита,че не са налице посочените основания за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 и 3 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1083 от 28.07.2009 по в.гр.д. №2652 по описа за 2008г. на Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.