О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
София, 17.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело №2342/2013 година.
Производството е по чл.230 във връзка с чл.288 ГПК.
С определение № 210/30.07.2013 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл.292 във връзка с чл.229, ал.1, т.7 ГПК, поради наличие на висящо т.д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Налице е произнасяне по поставените въпроси с ТР№1 от 09.13.2013 г. по т.д.№1/2013 г. на ОСТГК на ВКС,поради което и на основание чл.230, ал.1 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено.
Образувано е по касационна жалба,подадена от С. Ж. – процесуален представител на Д. к. по х., против въззивно решение № 8462/17.12.2012 год. на Софийски градски съд, постановено по гр.д.№ 14009/2011 год.,с което е отменено решение № ІІ-55-130 от 18.08.2011 год., постановено по гр.д.№ 55756/2010 год. на Софийски районен съд и е постановено ново,с което са уважени обективно съединените по реда на чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ във вр.с чл.225,ал.1 КТ искове, предявени от Б. М. Ц. против Д. к. по х.– С., за признаване на уволнението му със заповед № 391/10.09.2010 год.за незаконно и отмяната на уволнението,за възстановяването му на длъжността,която е заемал преди уволнението и за изплащане на обезщетение за времето,през което е останал без работа поради незаконното уволнение в размер на 1028,72 лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1,т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи чл.280,ал.1,т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос относно обсъждане на доказателствата в съвкупност и поотделно.Сочи се същото основание за допускане на касационно обжалване и по следните процесуалноправни и материалноправни въпроси – “Длъжен ли е съдът да указва на страните релевантни факти, които се нуждаят от доказване, ако страната се е позовала на тях в съответните процесуални срокове във връзка с приложението на служебното начало по чл.7 ГПК и неговото конкретно проявление в чл.146, ал.2 и чл.267 ГПК?”, “Подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя за това по кои критерии да бъде извършен подборът и каква е тяхната тежест ?”, “Възможна ли е оценка по критерий, формално не фигуриращ в длъжностната характеристика на служителя и каква тежест би имала същата ?”.По материално правните въпроси – “Следва ли начинът на извършване на подбор да е съобразен със спецификата на изпълняваната работа, допустимо ли е извършване на подбор и по допълнителни критерии, извън посочените в чл.329 КТ ?”, Как следва да процедира работодателят при формално равенство между включените в подбора служители и към какви критерии да се насочи в този случай?” и “В правомощията на въззивния съд ли е да размества по тежест критериите за оценка, приети от работодателя, и да придава по-голяма или по-малка тежест на един или друг показател ?”се сочи като основание за допускане на касационно обжалване чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по касация Б. М. Ц., посредством процесуалния си представител – адв. П. А., е депозирал отговор по чл.287 ГПК,с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок.
За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивната инстанция е приела, че работодателят е спазил разпоредбата на чл.333, ал.4 КТ, но уволнението е извършено в нарушение на чл.329 КТ, независимо, че е извършен подбор по визираната правна норма. Съдът е стигнал до извод, че работодателят неправилно е приел, наличието на реализирани от работника с поверения му автомобил ПТП, тъй като същите биха имали значение за оценката на професионалните му качества само в случай, че ПТП са извършени по изключително негова вина. Прието е, че доказателствата по спора установяват, че ПТП са реализирани не по вина на ищеца, а по изключителна вина на водача на другия автомобил, участвал в произшествието. Изводът е обоснован с представените пред СГС протоколи за ПТП от 11.12.2007 г. и 14.04.2010 г., както и от разпита на свидетеля Т.. Освен това въззивната инстанция е приела, че по делото се опровергава твърдяното от работодателя лошо поддържане чистотата на автомобила, управляван от ищеца. Този извод е обоснован с показанията на свидетелите Т. и С., които са изцяло кредитирани като обективни, безпристрастни и базиращи се на непосредствени и продължителни впечатления от работата, за разлика от показанията на свидетелките Г. и Х.. Прието е също така, че е придадена твърде голяма тежест и значение на обстоятелството дали ищецът е проявявал инициатива за поемане на допълнителни задължения, извън преките му функции на изпълнител – шофьор, тъй като този критерии, доколкото визира задължения извън тези по длъжностната характеристика, не може да бъде определящ при преценката за това кой да остане на работа. Изхождайки от изложеното въззивният съд е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на подбора.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК – поставен въпрос, относим към решаващият извод на въззивната инстанция.
Първият от поставените въпроси, макар и с посочената според касационния жалбоподател противоречива практика, е бланкетен. Освен, че правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата роля на съда, той трябва да бъде поставен с оглед определени изводи на въззивната инстанция и нейни съдопроизводствени действия или бездействия, или процесуални опущения. Това обаче в приложеното към касационното жалба изложение по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е налице.Поради това по този въпрос въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по втория от поставените въпроси. Действително въззивната инстанция е изложила мотиви сочещи на невиновност на ищеца за ПТП, но в тежест на работодателя е било да докаже, че служителят ги е извършил с оглед данните за подбора и оспорването на този факт още пред първата инстанция.В съответствие с приетото в ТР № 1/2013 год. на ОСГТК /т.2/ че, при допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания е процедирал въззивният съд .Указал е на ответника – работодател,че негова е тежестта да докаже законосъобразността на подбора,досежно констатираните квалификация и ниво на изпълнение на работата на служителя – ищец.Отговорът на третия и четвъртия от поставените въпроси е даден в ТР № 3/16.01.2012 г. по т.д.№ 2/2011 г. на ОСГК на ВКС,а изводите на въззивната инстанция са в съответствие на приетото в посоченото тълкувателно решение.
Касаторът не е обосновал самото касационно основание по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по петия,шестия и седмия от поставените въпроси, т.е. какво е значението на поставените от него въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид, че точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, каквито данни в случая липсват.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.За пълнота на изложението следва да бъде посочено,че поставените въпроси са решаващи за изхода на спора,а изводите на въззивната инстанция са съобразени с многобройната и непротиворечива практика,според която нормата на чл.329 КТ е императивна и тя не дава възможност за въвеждане на допълнителни критерии. Подборът по посочената правна норма следва изцяло да бъде съобразен с визираните в нея критерии. Работодателят разполага с правото да въвежда конкретни критерии за подбор във връзка с особеностите на работата, стига те да са съобразени с императивно установените в чл. 329, ал.1 КТ – квалификация и ниво на изпълнение на работата. Преценката по какви критерии да бъде извършен подборът с оглед спецификата на работата е от компетентност на работодателя и не подлежи на съдебен контрол освен в случаите на въведен довод за злоупотреба с право. /решение № 536 от 03.08.2010 г. по гр.д. № 336/2009 г. ІІІ г.о.; решение № 107 от 18.02.2010 г. по гр.д. № 3293/2008 г. ІV г.о.; решение № 240 от 21.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 936/2011 г., IV г. о./С оглед характера на работата, работодателят може да въвежда особени критерии, наложени от спецификата на трудовите функции за длъжността. При вземане на решение кой от работниците да бъде предпочетен да остане на работа, работодателят, който е титуляр на правото на подбор може да съобрази оценка на комисия, сравнила качествата на работниците по определените критерии, но може да извърши подбора и лично, съобразявайки информация, събрана от прекия ръководител, от колеги или от служители от звеното, управлявано от включения в подбора ръководител и пр. Когато изпълняваната длъжност е свързана с ръководни функции или работа в екип, то умението за изпълнението и може да бъде преценявано и при съобразяване мнението на управлявания екип.Следва да бъде посочено,че шестият въпрос е бланкетен,а въззивният съд не е формирал изводи по него.Решенията на които се позовава касаторът касаят социални критерии и са неотносими към настоящия спор. Оценката по визирания в седми въпрос показател не е довела до решаващ извод на съда,поради което и този въпрос е неотносим към настоящия спор.
С оглед изхода на спора касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски за настоящата инстанция в размер на 600 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.230, ал.1, във вр. чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА гр.д.№ 2342/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 8462/17.12.2012 год., постановено по гр.д.№ 14009/2011 год. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-Б въззивен състав.
ОСЪЖДА Д. к. по х.,с адрес [населено място], [улица],ет.2 да заплати на Б. М. Ц.,ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция в размер на 600 /шестстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: