О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 362
гр. София, 02.05.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на девети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гражданско дело № 4332 по описа за 2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния му представител – юрисконсулт Б. В. К. срещу решение № 5805 от 11.07.2016 г. по гр. дело № 6328/2016 г. на Софийски градски съд /СГС/, гражданско отделение, ІІІ „Г” въззивен състав.
Ответницата – С. В. П. поддържа становище за недопускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е СГС се е произнесъл по искове, предявени от С. В. П. срещу настоящия касатор, от които е уважил претенциите по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 КТ, имуществения иск частично, като е потвърдил първоинстанционното решение № ІІІ – 87 – 124 от 19.11.2015 г. по гр. дело № 25765/2015 г. на Софийски районен съд /СРС/, ІІІ ГО, 87 състав в тази част, поправено с решение № 1 от 22.02.2016 г. в частта относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, потвърдил е решението на СРС по чл. 247 ГПК със същото въззивно решение, уважил е искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, след отмяна на първоинстанционното решение в тази част и е присъдил разноски – в полза на ищцата в размер на сумата 100 лв., а по сметка на СРС сумата 80 лв., съответно по сметка на СГС сумата 40 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата по чл. 328, ал. 2 КТ от длъжността „Ръководител звено” в отдел „Събиране на вземанията” към ТР „София Изток” на дружеството е незаконосъобразно, тъй като същата длъжност не е ръководна в рамките на цялото търговско дружество, за управлението на което е сключен договорът за управление, подчинена и на други длъжности между управителя и заместник – управителите и от трудовите й функции не зависят резултатите на предприятието.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил въпроси, които е формулирал, както следва: „Когато едно лице, което има ръководни, организационни и контролни функции и отговаря за цялостния производствен процес в качеството си на ръководител, но е в дъното на организационно – йерархичната структура на едно дружество и е подчинен на други ръководители, а не пряко и непосредствено на изпълнителния директор, като на него са подчинени служители, значи ли че може да бъде окачествено като лице от „ръководството на дружеството“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ или не ?” ; „Има ли значение дали уволненото лице има подчинени служители, за да бъде окачествено по § 1, т. 3 от ДР на КТ като ръководител и ако да – има ли значение броят на подчинените служители ?” ; „Доколко има значение непрякото подчинение на това лице като ръководител на изпълнителния директор, ако помежду им има други лица ?” ; „Следва ли в случаите на уволнение по чл. 328, ал. 2 от КТ съдът да изследва обстоятелствата относно какви са функциите на структурата, чийто ръководител е уволненото лице, дали самата структурна единица е част от ръководството на предприятието или е чисто производствена единица, каква е нейната численост, дали същата има определящо за производствените резултати на цялото предприятие значение или е една от многото производствени единици на предприятието от такъв характер, къде е нейното място в цялостната структура, каква е подчинеността на ръководителя на предприятието или е достатъчно да изследва само възложените трудови функции и задължения на лицето съобразно длъжностната му характеристика ?”.
Въпросите съвпадат по съдържание, тъй като се отнасят до критериите, въз основа на които длъжността се определя, като ръководна по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ. Първият от тях не произтича от решаващите изводи на въззивния съд, съгласно които процесната длъжност не е ръководна в рамките на цялото търговско дружество и от трудовите й функции не зависят резултатите на предприятието. Цитираният въпрос е поставен в хипотеза, която не е приета като установена в обжалваното решение – лицето да заема длъжност, включваща трудови функции, съгласно които „отговаря за цялостния производствен процес”. Когато въпрос на касатора не произтича от решаващите изводи на въззивния съд с въвеждането му не се релевира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. В този смисъл са разясненията в т. 1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК, които жалбоподателят не е съобразил. Липсата на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, която е налице и тогава когато същият въпрос не отговаря на характеристиките на общите предпоставки за допускане на касационен контрол /какъвто е настоящия случай/ е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания. По делото касаторът не е обосновал и допълнителни основания. Изложеното във въззивното решение разбиране, че ръководна длъжност по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ вр. § 1, т. 3 ДР на КТ е длъжността, от която зависят резултатите на предприятието не е в противоречие с тълкувателната практика, на която се позовава касатора – решение по гр. дело № 2682/2013 г. на състав на ІІІ г.о., в което е прието, че служители от ръководството на предприятието са тези, от които зависи постигането на резултати в предприятието ; решение по гр. дело № 2712/2014 г. на състав на ІІІ г.о., в което е развито виждането, че ръководна е длъжността, свързана с упражняване на контрол върху дейността на работници и служители, организиране на дейности, свързани с трудовия процес и спазване на трудовата дисциплина ; решение по гр. дело № 582/2012 г. на състав на ІІІ г.о., в което е обоснован извод, че служители от „ръководството на предприятието” са служители от работата, на които зависи дейността на предприятието, на неговите звена с оглед постигането на съответни производствени цели по предмета на дейност на предприятието ; решение по гр. дело № 1621/2009 г. на състав на ІІІ г.о., в което ръководния характер на длъжността е свързан с организиране и контролиране на дейност по заплащане на труда в болницата. Останалите съдебни актове, които цитира касатора – решение по гр. дело № 1168/1994 г. на състав на ІІІ г.о. на Върховния съд /ВС/ и решение по гр. дело № 5857/2014 г. на състав на ІV г.о. на ВКС не обосновават приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Решението на ВС е постановено по ГПК – 1952 г. /отм./, не формира задължителна съдебна практика по приложението на чл. 328, ал. 2 КТ, по която норма е създадена практика по чл. 290 ГПК, съдържаща правни разрешения, спрямо които СГС не е допуснал отклонение. Решението по гр. дело № 5857/2014 г. на състав на ІV г.о. е постановено по въпрос, който не е разглеждан в обжалваното въззивно решение, а именно по въпроса – „може ли работодателят да упражни правото си за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ, ако работникът е възстановен с решение на ръководна длъжност, която междувременно е съкратена”. Поради липсата на идентичност на въпросите, съответно във въззивното решение и касационното решение, позоваването на касационното решение не може да обоснове основание по чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Следващият въпрос не е свързан с конкретен правен извод на въззивния съд. Неговият състав е приел, че за да бъде ръководна, процесната длъжност трябва да съдържа трудови функции с реализирането, на които се постигат резултати за цялото предприятие. По така приетото правно разрешение страната не е поставила въпрос, а въведеният в изложението въпрос е, има ли значение дали уволненото лице има подчинени служители. По него СГС е направил само фактически констатации, за подчиненост на лица, заемащи длъжността „Инкасатор дългови задължения” спрямо ищцата, в рамките на обособено териториално звено, без да развие изводи, обуславящи изхода на делото. Въпросът е фактически и констатациите по съдържанието му, направени от въззивния съд не формират разрешения при съпоставката, на които с мотивите на касационните решения може да се установи противоречие в изводите. И по този въпрос, както по предходния липсва мотивирано изложение на твърдения за отклонение на въззивния съд от тълкувателната практика, както казуалната практика, така и практиката по чл. 290 ГПК, цитирана от страната. Поради това с цитирания въпрос не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Следващият, трети по реда на изложението въпрос има същия характер както предходния въпрос, представлява фактически въпрос. И по неговото съдържание не са развити съображения, с които жалбоподателят да обоснове твърдението си за противоречие между разрешенията, приети от СГС и разрешенията, приети в съдебната практика и формиращи тълкувателна практика, на която се позовава. Поради това с цитирания въпрос не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
С последния в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос, какво е достатъчно съдът да изследва в случаите на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ, „само възложените трудови функции и задължения на лицето съобразно длъжностната му характеристика” или други обстоятелства, изброени от касатора /тяхното включване във въпроса е заимствано от мотивите на решение по гр. дело № 2682/2013 г. на състав на ВКС, ІV г.о./ не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд не е аргументирал изводите си за непринадлежност на процесната длъжност към „Ръководството на предприятието” по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, чрез обсъждане единствено на длъжностната характеристика, а като е съобразил и останалите данни по делото – обхвата на функциите по процесната длъжност с оглед структурата на предприятието, подчинеността на същата длъжност на други ръководители в звеното и в дружеството, предвид преценката за това, доколко трудовите функции, които ищцата е осъществявала обуславят резултатите на предприятието. Така приетите разрешения във въззивното решение са в съответствие с разрешенията, обосновани в тълкувателната практика по чл. 290 ГПК – решение по гр. дело № 2682/2013 г., решение по гр. дело № 1621/2009 г. на състави на ІІІ г.о., решение по гр. дело № 1358/2012 г. на състав на ІV г.о. и др. Поради това не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол по цитирания въпрос. Същият въпрос не притежава характеристиката на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, предвид хипотезата, в която е въведен – противопоставяне на обстоятелства по длъжностната характеристика на други обстоятелства, относими към структурата на предприятието и мястото на процесната длъжност в общия технологичен процес, чрез който се осъществяват очертаните в договора за възлагане на управление и бизнес програмата стопански резултати. Тези обстоятелства според цитираната тълкувателна практика по чл. 290 ГПК не се преценяват алтернативно, а в съвкупност, тъй като от общата им преценка, зависи отговора на въпроса за ръководния характер на длъжността. От изложеното следва, че цитираният въпрос не произтича от изводите на СГС, нито от изводите на ВКС в цитираните решения, а произтича от становище на касатора, от което според разрешенията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС не могат да се извеждат общите основания за допускане на касационен контрол. Предвид тези съображения следва да се приеме, че с поставения въпрос не са обосновани предпоставки за допускане на касационно обжалване. Освен това липсва и мотивирано изложение на допълнителните основания по чл. 280, ал.1 ГПК.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5805 от 11.07.2016 г. по гр. дело № 6328/2016 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ „Г” въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: