О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
София, 21.09.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 3245/2016 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 2676 от 16.06.2016 г. на Т. Т. Т., [населено място], срещу разпореждане от 26.05.2016г. по в.ч. гр. д. № 178/2016г. на Великотърновския апелативен съд. С това разпореждане е върната, поради неотстраняване в срок на дадени указания, подадена от него частна касационна жалба вх. №2029 от 04.05.2016г. против постановеното по делото определение №154 от 12.04.2016г.
С частната жалба се излагат съображения по същество, касаещи предмета на спора, въведен с исковата молба – прогласяване на нищожността на постановеното по гр. д. № 3234/1990г., по описа на Ловешкия районен съд, решение. Искането е за отмяна на обжалвания съдебен акт и допускане до разглеждане на молбата за прогласяване на нищожност на гр. д. № 3234/1990 г. по описа на ЛРС.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна против разпореждане, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Обстоятелството, че предмет на същата е разпореждане, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, подлежащо на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК за първи път, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл. 280 ГПК, във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК не намира приложение и за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на установените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК предпоставки за допустимостта на исканото обжалване – арг. от чл. 274, ал. 3 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Ловешкия районен съд е сезиран с молба с вх. № 11835/23.12.2015г., въз основа на която е образувано гр. д. № 2530/2015г. С разпореждане № 5965/29.12.2015г. на ЛРС подадената молба е оставена без движение за посочване на индивидуализиращите данни на страните, точно и ясно изложение на обстоятелствата, на които се основава иска; уточняване в какво се състои искането до съда; посочване на какво основание ищецът счита, че сочената делба е нищожна, съгласно посочените в чл. 26 от ЗЗД основания; за посочване на доказателства и представяне на писмени такива; за посочване цената на иска и представяне на доказателства за внесена държавна такса; за представяне на преписи от исковата молба и приложенията според броя на ответниците и за вписване на исковата молба в Агенция по вписванията. Този съдебен акт е обжалван от ищеца с частна жалба, която е оставена без разглеждане като недопустима и е прекратено производството по образуваното гр. д. № 73/16г. по описа на Ловешкия окръжен съд с определение № 156 от 17.03.2016г., потвърдено с определение № 154/12.04.2016г. по в. ч. гр. д. № 178/2016г. на Великотърновския апелативен съд. Срещу така постановеното потвърдително определение е постъпила частна касационна жалба с вх. № 2029/04.05.2016 г., която е оставена без движение с разпореждане от 05.05.2016г. и са дадени указания на жалбоподателя в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса, частната жалба да бъде приподписана от упълномощен адвокат и да се представи изложение на основанията за допустимост по чл. 280, ал.1 ГПК, в противен случай същата ще бъде върната. Препис от разпореждането е връчено на частния жалбоподател лично на 16.05.2016г., видно от отбелязването върху съдържащата се по делото разписка. На 25.05.2016г. по делото е постъпил отговор от Т. Т. с приложено платежно нареждане за внесена по сметка на ВКС държавна такса за обжалване, но не са изпълнение дадените указания за приподписване на частната жалба от упълномощен адвокат и за представяне на изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. При тези данни и позовавайки се на разпоредбата на чл. 24 ЗПП, отчитайки, че в производството по обжалване на разпореждане за оставяне без движение е налице очевидна недопустимост на първоначалната частна жалба и очевидна неоснователност на следващите, Великотърновският апелативен съд с обжалваното пред касационната инстанция разпореждане от 26.05.2016 г. е постановил връщане на частната касационна жалба без да указва на страната възможността за достъп до безплатна правна помощ.
Така постановеното разпореждане е правилно. В определения с разпореждане от 05.05.2016г., връчено на страната на 16.05.2016г., едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите на частна касационна жалба с вх. № 2029/04.05.2016 г., изтичащ съответно на 25.05.2016г., частната касационна жалба не е приподписана от упълномощен адвокат и не е представено изложение на основанията за допустимост по чл. 280, ал.1 ГПК. Предвид изложеното обосновано и правилно е постановено й връщането с обжалваното разпореждане.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 26.05.2016г. по в.ч.гр.д.
№ 178/2016г. на Великотърновския апелативен съд, с което е върната подадената от Т. Т. Т. частна касационна жалба вх. № 2029 от 04.05.2016 г. против определение № 154 от 12.04.2016г. по в.ч.гр. д.
№ 178/2016 г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: