4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
гр.София, 28.10.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3127 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на З. Е. Ч. и В. И. Е. против решение № 2256 от 8.12.2014 г., постановено по гр. д. № 2924 по описа за 2014 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав, с което е отменено решение от 9.6.2014 г. по гр. д. № 841 по описа за 2013 г. на Пернишкия окръжен съд в частта за отхвърляне на предявения от В. И. Е. срещу З. Е. Ч. иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата от 15 041,96 лв., постановено е друго решение за осъждане на З. Е. Ч. да заплати на В. И. Е. тази сума и е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска над 15 041,96 лв. до пълния предявен размер от 35 000 лв. и за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за разходи за ремонт в размер на 4 569,19 лв.
Касаторите твърдят, че решението на Софийския апелативен съд в обжалваните от тях съответно осъдителна и отхвърлителна част, е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. З. Е. Ч. сочи като основания за допускане на касационното обжалване т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Представляват ли лични средства при фактическо съжителство изтеглените суми по кредит-овърдрафт?
2. Допустимо ли е със свидетелски показания да се установява влагането на лични средства в недвижим имот при фактическо съжителство, когато посочените свидетели не са очевидци на сделката?
3. Относно правната квалификация на иска според касатора обжалваното решение противоречи на решение № 3 от 6.02.1996 г. по гр.д. № 423/1995 г. на ІІІ Г.О. на ВС.
Касаторът В. Е. счита, че са налице всички основания за допускане на касационно обжалване, без обаче да формулира конкретни питания. В изложението към касационната жалба той е повторил оплакванията си срещу обжалваното решение, изтъквайки неговата необоснованост и допуснатите процесуални нарушения от първоинстанционния и въззивния съд.
Касационната жалба на В. E. в частта, с която въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за разходи за ремонт в размер на 4 569,19 лв. е недопустима съобразно чл.280, ал.2 от ГПК, тъй като цената на този иск е под 5 000 лв. Ето защо в тази част касационната му жалба трябва да бъде оставена без разглеждане. В останалите части по предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищецът В. Е. е изложил в исковата молба, че страните са били във фактическо съжителство без сключен брак за периода от 1999 г. до началото на 2013 г. През 2011 г. ответницата З. Ч. е закупила процесния апартамент на свое име с негови лични средства в размер на 35 000 лв., чиито произход е подробно описан в исковата молба. След раздялата на страните ищецът е претендирал заплащането на тази сума. В мотивите си въззивният съд е посочил, че искът е с правно основание чл.59 от ЗЗД, тъй като между страните няма сключен брак и ищецът няма друг път на защита. Дадената от въззивния съд правна квалификация на иска не противоречи на цитираното от касатора З. Ч. решение № 3 от 6.02.1996 г. по гр.д. № 423/1995 г. на ІІІ Г.О. на ВС. В това решение е прието, че ищецът е длъжен да наведе обстоятелствата, на които се основава искът, но не и да посочи правната квалификация на основанието. За съда са меродавни изтъкнатите обстоятелства, а не правната формулировка. В случая въззивният съд е дал своя правна квалификация съобразно фактическите твърдения в исковата молба, поради което по третия въпрос на З. Ч. решението не противоречи на цитираната практика на ВКС и не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
За да достигне до извода, че в покупката на апартамента са вложени 15 041,96 лв. лични средства на ищеца, въззивният съд се е позовал на писмените доказателства и приетата по делото икономическа експертиза, а не на показанията на свидетели, които не са присъствали на покупко-продажбата. Ето защо вторият въпрос на З. Ч. не е относим към спора и не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Отговорът на първия въпрос на З. Ч. е обусловил изхода на делото, но даденият от въззивния съд отговор на този въпрос съответства на закона. Всеки дееспособен субект поема задължения и придобива права лично за себе си, освен ако изрично не е предвидено нещо друго. В Семейния кодекс липсва уредба на фактическото съжителство, която да предвижда възникването на съпружеска имуществена общност върху изтеглен заем при фактическо съжителство, поради което сумите от кредит са лични средства на страната по този договор.
Не може да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение и въз основа на жалбата на В. Е., тъй като той не е формулирал въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, а само е повторил в изложението си доводите за пороци на решението по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Дори да се приеме, че В. Е. все пак е посочил въпроси, касаещи допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на обжалваното решение, тези въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Евентуалните нарушения на първоинстанционния съд по доклада и събирането на доказателства са могли да бъдат отстранени от касатора при обжалването пред въззивната инстанция, а освен това не са се отразили на правилността на решението на въззивния съд. Доказателствата, които според В. Е. не е следвало да бъдат приемани/клетвена декларация, разпечатки на чужд език, разпит на свидетели/ не са решаващи за изхода на спора, тъй като въззивният съд е анализирал банковите документи и икономическата експертиза, които са били достатъчни за обосноваване на решението.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационната жалба на В. Е. в частта, с която въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за ремонт на апартамента с цена 4569,19 лв. трябва да бъде оставена без разглеждане. В останалите части касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. И. Г. против решение № 2256 от 8.12.2014 г., постановено по гр. д. № 2924 по описа за 2014 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав, В ЧАСТТА, С КОЯТО е потвърдено решение от 9.6.2014 г. по гр. д. №841 по описа за 2013 г. на Пернишкия окръжен съд за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за разходи за ремонт в размер на 4 569,19 лв.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2256 от 8.12.2014 г., постановено по гр. д. № 2924 по описа за 2014 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав, в останалите обжалвани части.
Определението в частта, с която касационната жалба на В. И. Е. е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в седмичен срок от съобщението, а в останалите части е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: