О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
София, 29.10.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Пето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 1688 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Н. Д. , чрез процесуалния й представител адвокат Н, против определение № 318 от 24.06.2008 г., постановено по ч.гр.д. № 380 по описа за 2008 г. на Русенски окръжен съд, гражданска колегия, с което е отменено определение от 4.04.2008 г. по гр.д. № 1258/1995 г. на Русенския районен съд за отхвърляне искането на А. И. И. за отмяна на допуснатото по делото обезпечение и е постановено друго за отмяна на определение от 17.04.1995 г. на Русенския районен съд по гр.д. № 1258/1995 г., с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск на Е. К. Д. чрез налагане на възбрана върху дворно място в гр. Р., ул.”Д” № 1* имот пл. № 12 от кв.125 по плана на гр. Р., собственост на А. И. И. и издадената въз основана него обезпечителна заповед от същата дата.
Ответникът по частната жалба А. И. И. оспорва същата чрез процесуалния си представител адвокат П.
Производството пред Русенския окръжен съд е било образувано по частна жалба на А. И. И. против определение на Русенския районен съд, с което е отказано отмяна на допуснатото обезпечение при условията на чл.321, ал.2, предл.второ от ГПК /отм./ – поради непредявяване на обезпечения бъдещ иск в дадения срок от десет дни след влизане в сила на решението по гр.д. № 70/1995 г. на Русенския районен съд. Въззивният съд е приел, че решението по посоченото дело е влязло в сила на 2.04.1996 г. /когато е обявено в срочната книга решението на окръжния съд/, а обезпечения бъдещ иск е предявен на 16.04.1996 г., т.е. след изтичане на десетдневния срок и е счел, че след като обезпечението е допуснато под условие, че искът срещу бъдещия ответник ще бъде предявен в срок /арг. от чл.309, изр.последно от ГПК-отм./ и условието не е настъпило, то следва да се отмени обезпечението и издаданата обезпечителна заповед.
Жалбоподателката се позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване – повдигнат е съществен правен въпрос, свързан с тълкуване на закона и от значение за точното му прилагане, с оглед факта, че с влязло в сила решение обезпечения иск е уважен и вече е налице влязло в сила определение, с което е отказано отмяна на обезпечението. По същество наведените твърдения касаят тълкуване приложима ли е нормата на чл.321, ал.2, предл.второ от ГПК /отм./, ако обезпеченият иск е уважен с влязло в сила съдебно решение, поради което следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Върховният касационен съд разгледа частната жалба и като взе предвид данните по делото, намира, че същата е основателна по следните съображения:
Допуснатото при условията на глава ХХХІV от ГПК /отм./ обезпечение цели практическото осъществяване на претендираната с иска защита и съответно има действие, докато е висящ исковия процес. След приключването му се прилагат последиците на постановеното решение. Именно с оглед характера и целта на обезпечението следва да се тълкува и възможността, която чл.321 от ГПК дава на ответника да се освободи от ограниченията на наложеното обезпечение, когато същото вече е станало безпредметно – обезпеченият иск не е предявен в срок, отхвърлен е като неоснователен или производството по него е прекратено с влязъл в сила съдебен акт /поради недопустимост на иска, оттегляне или отказ – чл.322, ал.1 от ГПК-отм./, т.е. касае се за случаи, в които не могат да бъдат постигнати обезпечените правни последици на решението. Следователно когато производството по обезпечения иск е приключило с влязло в сила решение за уважаването му, длъжникът не може да иска отмяна на допуснатото обезпечение при условията на чл.321 от ГПК /отм./.
В настоящия случай въззивният съд не е отчел обстоятелството, че е производството по бъдещия иск на Е. К. Д. против А. И. И. е приключило с влязло в сила осъдително решение и е предприето принудително изпълнение за реализиране на вземането. Исковото производство е приключило и обезпечителната защита е заместена от правните последици на влязлото в сила осъдително решение, а следователно длъжника не разполага с право да иска отмяна на обезпечението при условията на чл.321 от ГПК /отм./. Атакуваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо него, на основание чл.278, ал.2 от ГПК се постанови друго за отхвърляне на искането на А. И. И. за отмяна на допуснатото по гр.д. № 1258/1995 г. на Русенския районен съд обезпечение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 318 от 24.06.2008 г., постановено по ч.гр.д. № 380 по описа за 2008 г. на Русенски окръжен съд, гражданска колегия, с което е отменено допуснатото по гр.д. № 1258/1995 г. на Русенския районен съд обезпечение и издадената обезпечителна заповед и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на А. И. И., гр. Р., ул.”Л” № 11, вх.1, ет.4 за отмяна при условията на чл.321, ал.2, предл.второ от ГПК /отм./ на допуснатото по гр.д. № 1258/1995 г. на Русенския районен съд обезпечение на бъдещ иск на Е. К. Д. чрез налагане на възбрана върху дворно място в гр. Р., ул.”Д” № 1* имот пл. № 12 от кв.125 по плана на гр. Р., собственост на А. И. И. и издадената въз основана него обезпечителна заповед.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: