2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
[населено място],13.05.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми май през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №886 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] [населено място] и [фирма], [населено място], срещу определение №44 от 07.02.2014г. по т. д. №254/2014г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане касационната им жалба срещу решение №488 от 04.11.2013г. по в.гр.д. №667/2013г. на Пазарджишки окръжен съд, ГО, ІІ състав.
Частните жалбоподатели молят да се отмени атакуваното определение и да се разгледа подадената от тях касационна жалба срещу решението на въззивния съд. Излагат съображения, че съдът неправилно е приел, че делото е търговско, като поддържат,че макар и страните да имат качеството на търговци, процесният предварителен договор за продажба на недвижим имот не е пряко и непосредствено свързан с упражняваната от тях дейност. Поддържат,че те не са стопанисвали недвижимия имот, предмет на предварителния договор по стопански начин, нито осъществяваната от тях дейност попада сред посочените в чл.1 т.14 от ТЗ дейности – покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба. Също посочват, че двете инстанции, разгледали спора, са приели,че делото е гражданско.
Ответникът по жалбата, РПК „Априлци”, [населено място], счита, че тя неоснователна и необоснована.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частните жалбоподатели, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от [фирма] [населено място] и [фирма], [населено място], касационна жалба, тричленният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, е приел, че искът по чл.19 ал.3 от ГПК с цена 9815,40 лева, попада в приложното поле на чл.280 ал.2 от ГПК, установяващ недопустимост на касационния контрол на въззивни решения по търговски дела с цена на иска до 10 000 лева. За да определи делото като търговско, първият тричленен състав е приел, че търговският характер на делото се определя от качеството търговец на страните по предварителния договор и е свързан с упражняваната от тях търговска дейност.
Определението е правилно.
Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивната норма на чл.280 ал.2 от ГПК.
Съгласно чл.365 т.1 от ГПК търговски е всеки спор, отнасящ се до търговска сделка, а съгласно чл.286 ал.1 от ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. Разпоредбата на чл.286 ал.3 от ТЗ предвижда,че при съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие. В случая от данните по делото не може да бъде направен категоричен извод, че сключеният договор не е свързан с търговската дейност на двете търговски дружества – жалбоподатели, поради което не е опровергана презумпцията на чл.286 ал.3 от ТЗ. Напротив, от вида на недвижимия имот, предмет на предварителния договор – ресторант, се налага изводът, че сключването на този договор е именно с цел осъществяване на търговска дейност .
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело, при цена на иска под 10 000 лева, поради което, правилно е прието от първия тричленен състав на ВКС, че въззивното решение, на основание чл.280 ал.2 от ГПК, не подлежи на касационен контрол.
На ответника по жалбата следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, за което в договора за правна защита и съдействие е посочено, че е изплатено в брой.
Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение №44 от 07.02.2014г. по т. д. №254/2014г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ОСЪЖДА [фирма],[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.А, ап.3, представлявано от Ж. Л. и [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от Г. Батачев, да заплатят поравно на РПК „АПРИЛЦИ” със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от З. Х., направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева /двеста лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.