О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
София, 18.06.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 4082/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ш. К. К. и П. К. /К./ – ирландски граждани, срещу въззивно решение № 1441 от 11.07.2013 г., постановено по гр. д. № 1068/2013 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение, след отмяна на решение от 29.08.2012 г. по гр. д. № 12747/2009 г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният от касаторите против [фирма] иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на сумата 26 954 евро и на ответника са присъдени разноски за двете съдебни инстанции в размер на 4 654.34 лв.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушения на закона. Касаторите молят за отмяна на решението и за уважаване на предявения иск с присъждане на разноските.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, обосновани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството по гр. д. № 12747/2009 г. е образувано пред Софийски градски съд по предявен от Ш. К. К. и П. К. /К./ против [фирма] иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за заплащане на сумата 26 954 евро. В исковата молба ищците са навели твърдения, че са платили посочената сума на ответника като част от цена на недвижим имот, съгласно сключен на 09.06.2006 г. предварителен договор за покупко – продажба; Ответникът нарушил клаузите на чл.4.1 и чл.4.2 от предварителния договор, като без писмено съгласие на ищците учредил в полза на трето лице ипотека върху терена и сградата, в която се намирал имота; Предвид постигнатите в чл.4.1 и чл.4.2 уговорки, на 07.08.2009 г. ищците отправили нотариална покана, с която уведомили ответника, че упражняват правата си по чл.87, ал.2 ЗЗД и развалят договора поради учредяването на ипотека върху имота без тяхно съгласие; Освен това, ответникът не изпълнил и задължението си да построи и предаде имота в уговорения за това срок, което също съставлявало основание за разваляне на договора по реда на чл.87 ЗЗД; С развалянето на договора отпаднало основанието за плащане на цената и за ответника възникнало задължение да я върне на ищците.
За да отмени постановеното от Софийски градски съд осъдително решение и да отхвърли така предявения иск, Софийски апелативен съд е приел, че основанието ответникът да получи и задържи платената по предварителния договор цена не е отпаднало, тъй като договорът не е развален валидно от ищците – купувачи.
При произнасяне по съществото на спора въззивният съд е изходил от твърдяното в исковата молба /и посочено в отправената до ответника нотариална покана от 07.08.2009 г./ основание за разваляне на предварителния договор – нарушение /неизпълнение/ от ответника – продавач на поетото с клаузата на чл.4.2 във вр. с чл.4.1.”б” задължение да не учредява без предварително писмено съгласие на купувачите ипотека върху имота, обект на бъдещата продажба. Въззивният съд е счел за безспорно между страните, че ответникът е нарушил посочените договорни клаузи, като без писмено съгласие на ищците е учредил в полза на трето лице ипотеки върху правото на строеж за изграждане на имота. Независимо от доказаното нарушение, съдът е приел, че то не е породило за купувачите потестативното право да развалят договора, доколкото няма твърдения и доказателства учредяването на ипотеките да е увредило интересите им. Тълкувайки поотделно и във взаимната им връзка клаузите на чл.4.1.”б” и чл.4.2, съдът е направил извод, че след като страните са уговорили възможност имотът да бъде прехвърлен на купувачите обременен с тежести при условие, че не уврежда интересите им, увреждането на интересите на купувачите следва да се разглежда като условие за разваляне на договора и в случаите на учредена ипотека по чл.4.2. Позовавайки се на данните по делото, че ипотеките са учредени с цел финансиране на строителството на сградата, в която се намира имотът на ищците, и че ответникът заличава поетапно ипотеките върху други имоти в същата сграда непосредствено преди сключване на окончателни договори за продажбата им, до какъвто в случая не се е стигнало поради предприетото от ищците разваляне на предварителния договор, въззивният съд е приел, че договорът не е развален, и е отхвърлил иска за връщане на платената цена.
Настоящият състав на ВКС намира, че постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Касаторите са обосновали приложното поле на касационното обжалване с материалноправни и процесуалноправни въпроси, по отношение на които поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Първият материалноправен въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е : „Имат ли купувачите по предварителен договор същите права като купувачите по договорите за продажба и приложими ли са правилата относно евикцията по договора за продажба към предварителните договори”. Така поставеният въпрос е относим към предмета на делото, но не е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. От мотивите към въззивното решение е видно, че въззивният съд е разрешил спора за развалянето на сключения между страните предварителен договор на плоскостта на съдържащите се в договора уговорки. При произнасянето по иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД съдът изобщо не е обсъждал дали уредените в чл.190 и сл. ЗЗД правила за евикция са приложими към предварителния договор за продажба и дали в качеството им на купувачи по такъв договор ищците /сега касатори/ имат права, идентични на правата на купувача по договор за продажба, застрашен от или претърпял евикция. Съображенията, с които касаторите са аргументирали значението на разглеждания въпрос за изхода на делото, касаят правилността на изводите на въззивния съд за отсъствие на валидно възникнало за тях потестативно право да развалят договора с последиците по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС правилността на обжалвания въззивен акт не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Поради това евентуалната неправилност на изводите, отричащи възникването и упражняването на потестативното право за разваляне на договора, не може да послужи като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация.
Не е обуславящ за изхода на делото и вторият материалноправен въпрос : „Необходимо ли е за възникването и упражняването на правото за разваляне на предварителния договор за продажба на недвижим имот настъпването на негативни последици за кредитора, различни от невъзможността да придобие имот, свободен от вещни тежести, когато такива вещни тежести съществуват върху имота към момента, в който е следвало да се сключи окончателен договор”. Изводът в обжалваното решение, че развалянето на договора предпоставя увреждане на интересите на купувачите, произтича от тълкуването на клаузите на чл.4.2 и чл.4.1.”б”, правилността на което не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК. За да отрече валидното разваляне на договора, въззивният съд се е позовал на липсата на доказателства интересите на купувачите да са увредени вследствие на учредените без тяхно съгласие ипотеки върху имота, но не е обсъждал дали за възникването и упражняването на потестативното право по чл.87 ЗЗД е необходимо настъпване на други негативни последици в правната сфера на купувачите, различни от невъзможността да придобият имота без вещни тежести към момента на сключване на окончателния договор. Освен това съдът е съобразил и данните по делото за поетапно заличаване на ипотеките върху други имоти в същата сграда преди пристъпване към сключването на окончателни договори за продажбата им, до какъвто договор не се е стигнало с оглед предприетото от ищците разваляне на предварителния договор.
Дори да се приеме за обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, посоченият въпрос не е разрешен в отклонение от задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК, на която са се позовали касаторите. В решение № 29/12.04.2010 г. по т. д. № 488/2009 г. на ВКС, І т. о., е прието, че ако към момента, в който следва да се сключи окончателен договор за продажба, недвижимият имот е обременен с тежест, по аргумент от чл.190, ал.1 и чл.192, ал.2 ЗЗД купувачът може да развали предварителния договор. Обжалваното решение не противоречи на така възприетото разрешение, тъй като въззивният съд е отрекъл правото на купувачите да развалят предварителния договор с оглед на конкретните уговорки в договора, с които е обвързано възникването на правото по чл.87 ЗЗД. Неоснователен е доводът за противоречие на въззивното решение със задължителната практика в решение № 153/28.12.2012 г. по т. д. № 1022/2011 г. на ВКС, І т. о., решение № 231/13.02.2013 г. по т. д. № 1268/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 35/06.03.2013 г. по т. д. № 74/2012 г. на ВКС, ІІ т. о. Цитираните решения са постановени по повод предявени искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на платена цена по предварителни договори за покупко – продажба, чието съдържание е идентично със съдържанието на предварителния договор между страните по настоящото дело. С тези решения състави на ВКС, Търговска колегия, са се произнесли, че евентуалните негативни последици за купувача по предварителния договор от учредяването от страна на продавача на договорна ипотека върху имота, предмет на предварителния договор, биха представлявали предпоставка за възникването и упражняването на потестативното право на купувача за разваляне на договора по чл.87, ал.1 и ал.2 ЗЗД, ако съобразно конкретните условия на договора ипотеката не е била заличена към момента на предаване на имота. Даденото разрешение е аргументирано със съображения, че предвидената в клаузата на чл.4.2 от предварителния договор обща забрана за продавача да не сключва без изрично предварително съгласие на купувача разпоредителни и ипотечни сделки с имота следва да се разглежда в неразривна връзка със специалната клауза на чл.4.1.”б”, с която продавачът се е задължил да предаде имота без тежести, възбрани и ипотеки; С оглед на съдържащите се в договора уговорки, релевантният момент, към който следва да се преценява изправността на продавача по отношение на задължението по чл.4.1.”б”, е моментът на предаване на имота; За да е налице виновно неизпълнение от страна на продавача, водещо до невъзможност за сключване на окончателен договор и съставляващо основание за разваляне на предварителния договор по реда на чл.87 ЗЗД, следва ипотеката да не е била заличено към момента на предаване на имота. Въззивният съд е мотивирал отхвърлянето на предявения от ищците – касатори осъдителен иск с аналогични съображения, като е отчел и факта, че поради предприетото от тях разваляне на предварителния договор не се е стигнало до окончателен договор, моментът на сключване на който е меродавен за преценката дали за купувачите са настъпили негативни последици от учредените от продавача ипотеки като предпоставка за възникване и упражняване на правото по чл.87, ал.1 или ал.2 ЗЗД. Съответствието на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС прави неоснователно искането на касаторите за допускане на решението до касационен контрол в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Освен в цитираните решения, задължителна практика по въпроса дали възникването и упражняването на потестативното право за разваляне на предварителен договор е обвързано с настъпването на негативни последици за купувача се съдържа и в други постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС – решение № 22/03.04.2013 г. по т. д. № 821/2011 г. на І т. о., решение № 41/16.05.2013 г. по т. д. № 1171/2011 г. на ІІ т. о., решение № 140/19.08.2013 г. по т. д. № 405/2012 г. на ІІ т. о., решение № 57/17.07.2013 г. по т. д. № 29/2012 г. на І т. о. и др. Наличието на задължителна практика изключва другото поддържано в изложението основание за достъп до касация – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касаторите са обосновали приложното поле на касационното обжалване и със следния процесуалноправен въпрос : „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички приети по делото доказателства и доводите на страните, а ако не ги е обсъдил, това опорочава ли решението му”. Въпросът е принципен и е значим за всяко дело, доколкото обсъждането на доказателствата и доводите на страните е гаранция за правилността на съдебното решение, но в конкретния случай разрешаването му от въззивния съд не е обусловило отхвърлянето на иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Касаторите са поставили този въпрос във връзка с оплакването в касационната жалба, че въззивният съд не е обсъдил твърденията и доводите им и събраните в тяхна подкрепа доказателства за виновна забава на ответника – продавач при изграждането на имота, обект на бъдещата продажба, пораждаща за тях основание да развалят едностранно договора по реда на чл.87 ЗЗД. Действително, в исковата молба и в отговора на въззивната жалба касаторите са навели твърдения и доводи за допусната от ответника забава в строителството, които не са обсъждани от въззивния съд. Необсъждането на тези твърдения и доводи обаче по никакъв начин не е обусловило отхвърлянето на предявения иск, тъй като единственото релевирано в исковата молба основание за разваляне на договора е неизпълнението на поетото от ответника задължение по чл.4.2 и чл.4.1 да не учредява ипотеки върху имота. Нарушението на клаузите на чл.4.2 и чл.4.1 е визирано като основание за разваляне на договора и в отправената до ответника нотариална покана, с която – според твърденията в исковата молба, е упражнено потестативното право за разваляне на договора. Макар да са се позовали на забавата на продавача да построи и да им предаде имота в предвидения за това срок, в обстоятелствената част на исковата молба касаторите не са твърдяли да са развалили договора по тази причина, а само са посочили, че забавата също е съставлявала основание за разваляне на договора по реда на чл.87 ЗЗД. След като забавата не е въведена като основание за възникване и упражняване на потестативното право за разваляне на предварителния договор, необсъждането й от въззивния съд не е рефлектирало върху изхода на спора по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и поставеният в тази насока процесуалноправен въпрос не може да се счете за обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Поради отсъствие на общото основание на чл.280, ал.1 ГПК не следва да се обсъждат доводите за отклонение на въззивното решение от задължителната практика на ВКС по поставения процесуален въпрос.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по гр. д. № 1068/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Разноски за производството по чл.288 ГПК не следва да се присъждат, тъй като не са претендирани от ответника по касация.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1441 от 11.07.2013 г., постановено по гр. д. № 1068/2013 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :