5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№362
София.05.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 353/2017 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Х., гражданка на Великобритания, чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 109 от 15.09.2016 г. по в.т.д. № 196/2016 г. на Апелативен съд – Б., с което е потвърдено решение № 29 от 18.02.2016 г. по т.д. № 216/2014 г. на Окръжен съд – Бургас за обявяване за недействителни прехвърлителните сделки, обективирани в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 194, т.Х, нот.дело № 1967/2009 г. и нотариален акт № 197, т.Х, нот.д. № 1970/2009 г., с продавач [фирма], в несъстоятелност и Б. Х. – купувач.
В касационната жалба се поддържат доводи за недопустимост на решението поради произнасяне извън пределите на въззивната жалба. Инвокирани са и основания за неправилност на атакувания съдебен акт по чл.281, т.3 ГПК, с искане за неговото касиране и постановяване на решение по същество за отхвърляне на предявения иск, с присъждане на разноски.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката сочи следните въпроси: 1. Дали всяка сделка, с която търговецът намалява активите си чрез разпореждане със собственото си имущество в полза на свързано лице, е увреждаща по смисъла на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, тъй като с нея се намалява ликвидното имущество или ищецът следва да докаже, че тя е увреждаща, защото полученото по сделката не съответства на пазарната стойност на даденото; 2. Когато осъществените с нот.актове продажби представляват изпълнение на поето с предварителния договор задължение на строителя, осъществено в съответствие с уговорените в договора условия и след като продавачът е получил предварително цялата продажна цена много преди двугодишния срок по чл.647, ал.1 ТЗ, налице ли са увреждащи сделки и към кой момент се преценява еквивалентността на престациите. По поставените въпроси се поддържа допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на решения по т.д. № 229/2012 г. и по т.д. № 227/2012 г. на Окръжен съд – Русе и решение по т.д. № 4049/2011 г. на Апелативен съд – София, като по първия въпрос алтернативно се твърди и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация – В. Ч., в качеството му на синдик на [фирма], в несъстоятелност, чрез процесуалния си пълномощник, твърди липса на основание за достъп до касация. По същество поддържа доводи за неоснователност на подадената касационна жалба, по съображения в писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на предвидения в чл.283 ГПК преклузивен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При постановяване на атакуваното решение въззивният съдебен състав, след преценка на данните по делото и доводите на страните, е счел, че липсва спор относно наличието на първите две предпоставки на предявения иск за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на процесните две сделки, извършени от длъжника в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ, по които страна е свързано лице с длъжника. Констатирано е, че молбата за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството – продавач е депозирана на 19.11.2011 г., а продажбите на процесните два апартамента са изповядани на 24.06.2009 г., както и, че е налице свързаност между купувача Б. Х. – майка на К. Р., която е съпруга на П. Р. – управител на дружеството – продавач.
По единствения спорен въпрос – за наличието на третия елемент от фактическия състав на недействителността по чл.647, ал.1 т.6 ТЗ, решаващият състав е приел, че увреждането на кредиторите на несъстоятелността се изразява в накърняване масата на несъстоятелността, като чрез този иск се цели да отпадне неблагоприятният ефект за кредиторите от разпоредителните сделки, извършени в подозрителния период от длъжника. Отразено е, че за да е налице третата предпоставка е необходимо да се установи, че в резултат на сделките е налице реално увреждане на кредиторите, а такова би било налице, ако търговецът намали активите си чрез разпореждане със собствено имущество, което да е в полза на свързано лице. В тази връзка са преценени твърденията в исковата молба, свързани с разпоредбата на чл.133 от ЗЗД, както и противопоставеното възражение от ответниците, че макар и сключени в срока по чл.647, ал.1 т.6 ТЗ, сделките са в изпълнение на предварителен договор от 2005 г., след изплащане на договорената в последния цена. Въззивният съд е изложил фактически и правни съображения за неоснователност на тези възражения, като е изразил разбиране за неясен и неуточнен предмет на предварителния договор от 12.06.2005 г., което обуславя неговата невалидност. Преценено е и заключението на счетоводната експертиза, с оглед представените по делото писмени доказателства за извършени парични преводи от Б. Х. по сметка на дружеството, като е изведен извод за невъзможност тези плащания да се съотнесат като плащания по процесните сделки, предвид липсата на счетоводни книги на дружеството – продавач.
Крайният извод на решаващия въззивен състав е, че при извършване на разпоредителните сделки е настъпило увреждане на интересите на кредиторите на несъстоятелността и е накърнена масата на несъстоятелността, като последното следва не само от намаляването на ликвидно имущество на длъжника, но следва и от обстоятелството, че за покупко-продажбата на тези активи не се доказва по делото да са постъпили плащания, тъй като предназначението на банковите преводи не е посочено в представените извлечения.
Съдебният състав на Апелативен съд – Б. не е възприел доводите в сезиращата го въззивна жалба, свързани с недоказване на увреждащия характер на сделките. Изрично е отразено, че в случая увреждащият характер на процесните сделки е доказан от събраните по спора доказателства. След извеждане на самостоятелни изводи по спора, първоинстанционното решение е преценено като правилно.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Липсват данни за вероятна недопустимост на въззивното решение поради допуснато нарушение по чл.269 ГПК. Изразеното от състава на Апелативен съд – Б. становище за невъзможността извършените от купувача по сделките плащания да се съотнесат към покупко-продажбата на процесните имоти е мотивирано с констатациите на съдебно-счетоводната експертиза и с липсата на данни в банковите извлечение за предназначението на извършените преводи. Действително, първоинстанционният съд е приел в мотивната част към решението, че платените от ответницата суми са във връзка с уговорките по предварителния договор за придобиване на два апартамента, собственост на ищцовото дружество. Така изразеното становище обаче не е пряко релевантно към изведения от първата инстанция извод за основателност на предявения иск. От друга страна, извършената от въззивния съд преценка на доказателствата във връзка с осъществени плащания от страна на купувача по сделките е в рамките на възложената му правораздавателна дейност. Същественото обаче е, че становището на въззивната инстанция за недоказване релевантността на плащанията към процесните сделки, в случая е само допълнителен мотив при извеждане на извод за накърняване на масата на несъстоятелността.
Формулираният втори въпрос в частта, относима към фактическия състав на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, чието осъществяване съставлява основание за обявяване на сключените от несъстоятелния длъжник разпоредителни сделки за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността и тежестта на доказване в процеса, макар и да попада в обхвата на основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, не могат да се приемат за доказани поддържаните допълнителни предпоставки. Липсват данни за влизане в сила на приложените от касатора решения на Окръжен съд – Русе, а алтернативно поддържаното допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК не е осъществено. Съобразно дадените в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни указания по приложение на процесуалния закон, обуславящият за изхода на спора правен въпрос, разрешен от въззивната инстанция, е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, когато разглеждането му допринася за промяна на неправилна практика, или е необходимо за осъвременяване тълкуването на правна норма поради изменения в законодателството и обществените условия и когато се касае за непълна или неясна норма. Нормата на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ е ясна и не се нуждае да бъде тълкувана по отношение на изискуемата предпоставка – сделката да уврежда кредиторите, като е ясно, че законодателят не е въвел презумпция за увреждане. В тази насока е и становището на въззивния съд, като изводите за доказаност на тази предпоставка са изведени след преценка на конкретните данни по делото.
В частта на въпрос № 2, с която увреждащата сделка е свързана с несъответствие на полученото по сделката с пазарната стойност на даденото, не е налице основната предпоставка за достъп до касация, тъй като в обжалваното решение липсва произнасяне в този смисъл.
Формулираният трети въпрос е релевантен към основанията за касиране, тъй като отговорът на този въпрос предпоставя преценка за правилността на застъпеното от въззивния съд становище по отношение валидността на предварителния договор. Съгласно дадените указания в т.1 от цитирания по-горе акт на нормативно тълкуване, основанията за допускане на касационно обжалване не могат да се отъждествяват с основанията по чл.281, т.3 ГПК, което обуславя извод за недопустимост последните да се преценяват в производството по селектиране на касационните жалби.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 109 от 15.09.2016 г. по в.т.д. № 196/2016 г. на Апелативен съд – Б..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: