О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
София, 17.06.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети юни през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 190/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. И. от гр. С. чрез процесуалния му представител адв. Р, срещу решение от 28.10.2009 г. по гр. д. № 1506/2009 г. на Софийски градски съд, ІV „В” отделение. С обжалваното решение, след отмяна на решение от 21.04.2008 г. по гр. д. № 16548/2006 г. на Софийски районен съд, 58 състав, е осъден касаторът да заплати на „З„Армеец” АД сумата 1 393.20 лв. на основание чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./, ведно със законната лихва от 31.07.2006 г. до окончателното плащане, и сумата 510.83 лв., включваща разноски и юрисконсултско възнаграждение по чл.64, ал.1 и ал.5 от ГПК /отм./. Решението е постановено при участие на „М” АД /н./ в качеството на трето лице помагач на ответника.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон – пар.143 от ПЗР на ЗИДКЗ, обн. в ДВ бр.97/2007 г., във вр. с чл.213, ал.1, изр.4 от КЗ и чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./. Релевира доводи, че по волята на законодателя нормата на пар.143 от ПЗР на ЗИДКЗ има обратно действие и по отношение на регресни права, възникнали преди влизането й в сила. Твърди, че след като не е изплатил обезщетение на увреденото лице и има валидна застраховка „Гражданска отговорност”, предявеният срещу него иск по чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./ е неоснователен и подлежи на отхвърляне съобразно разпоредбите на чл.213, ал.1, изр.4 от КЗ и пар.143 от ПЗР на ЗИДКЗ.
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с визираното в чл.280, ал.1, т.3 от ГПК основание. Излагат се твърдения, че въззивният съд се е произнесъл по обуславящ изхода на делото материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – относно предпоставките за суброгиране на застрахователя по имуществена застраховка в правата на увредения застрахован срещу прекия причинител на вредите в хипотезата на чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./ при действието на пар.143 от ПЗР на ЗИДКЗ, обн. в ДВ бр.97/2007 г. В тази връзка като обуславящ е поставен и въпросът за действието във времето на нормата на пар.143 спрямо регресни права, възникнали преди влизането й в сила.
Ответникът по касационната жалба „З„Армеец” АД оспорва жалбата и изразява становище, че не са налице релевираните от касатора основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неговата отмяна.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да уважи предявения срещу касатора осъдителен иск за сумата 1 393.20 лв., ведно със законни лихви и разноски, въззивният съд е приел за доказани предпоставките на чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./ за суброгиране на ищеца „З„Армеец” АД в правата по чл.45 от ЗЗД на трето застраховано в дружеството лице, чието имущество е увредено в резултат на ПТП, причинено виновно от ответника – касатор. Изложени са съображения, че регресното право на застрахователя по чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./ е възникнало като последица от извършено на 26.07.2005 г. плащане на застрахователно обезщетение по застраховка „К” на увреденото лице, с оглед на което ответникът дължи възстановяването му на застрахователя. За неоснователни са счетени възраженията на ответника за недължимост на претендираната сума поради наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност” и въведените с разпоредбите на чл.213, ал.1, изр.4 от Кодекса за застраховането и пар.143 от ПЗР на ЗИДКЗ, обн. в ДВ бр.97/2007 г., обективни и субективни предели на суброгирането в права по имуществени застраховки. Въззивният съд е аргументирал становище, че при липса на изрично изразена законодателна воля за придаване обратно действие на нормата на пар.143 от ЗИДКЗ, тя не намира приложение спрямо регресни права, възникнали преди датата на нейното обнародване и влизане в сила, каквато е процесната хипотеза, и не може да освободи ответника от отговорност по чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Предвид решаващите изводи, с които въззивната инстанция е аргументирала уважаването на предявения срещу касатора осъдителен иск по чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./, поставените в изложението по чл.284, ал.3, пр.1 от ГПК материалноправни въпроси, свързани с действието във времето на нормата на пар.143 от ЗИДКЗ /обн. ДВ бр.97/2007 г./ и предпоставките за суброгиране на застрахователя по чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./ след влизането й в сила, са обуславящи за изхода на конкретното дело, с което е осъществено общото изискване на чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
Към момента на постановяване на атакуваното решение е съществувала противоречива съдебна практика по приложението на пар.143 от ПЗР на ЗИДКЗ, последица от неясната формулировка на законовата норма. Именно с неяснотата и с нуждата от тълкуване на цитираната разпоредба касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване като се е позовал на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Противоречието в съдебната практика обаче е преодоляно с поредица решения на отделни състави при Търговска колегия на Върховен касационен съд – решение № 118/07.10.2009 г. по т. д. № 40/2009 г., решение № 99/02.11.2009 г. по т. д. № 70/2009 г., решение № 212/24.03.2010 г. по т. д. № 447/2009 г. и решение № 47/11.05.2010 г. по т. д. № 655/2010 г. В тези решения е прието, че разпоредбата на пар.143 от ПЗР на ЗИДКЗ във вр. с чл.213, ал.1, изр.4 от КЗ се прилага за всички случаи на встъпване в право, при които деликвентът не е заплатил обезщетение на увреденото лице към датата на обнародването й в „Д” /23.11.2007 г./, независимо дали суброгирането е осъществено по повод правоотношения, възникнали при действието на чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./ или такива, осъществени при действието на Кодекса за застраховането. Решенията са постановени по реда на чл.290 от ГПК и съгласно указанията в т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, съставляват задължителна съдебна практика, която попада в обхвата на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Произнасянето на въззивния съд се отклонява от създадената след постановяване на обжалваното решение задължителна практика на Върховен касационен съд по приложението на пар.143 от ПЗР на ЗИДКЗ, поради което решението следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, независимо от позоваването на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Предвид изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 28.10.2009 г., постановено по гр. д. № 1506/2009 г. на Софийски градски съд, ІV „В” отделение.
УКАЗВА на касатора И. Д. И. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 27.86 лв., на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :