Определение №362 от по търг. дело №1169/1169 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

      О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№362
 
     София, 14.05.2010 год.
 
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия,   І т.о.    в закрито заседание на  десети май през две хиляди и десета година в състав:
 
                                               Председател:  Таня Райковска 
                                                     Членове:   Дария Проданова
                                                                        Тотка Калчева
 
като изслуша докладваното  от съдията  Проданова т.д. № 1169      по описа  за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Е”Е. срещу Решение № 1* от 19.10.2009 год. по т.д. № 736/2009 год. на Софийския апелативен съд. С него въззивният съд се е произнесъл по жалби срещу решенията по гр.д. № 389/2008 год. на В. окръжен съд и гр.д. № 357/2008 год. на В. окръжен съд, като по реда на чл.213 ГПК производствата по двете дела са съединени, като решаването на спора пред въззивния съд по тях е по т.д. № 736/09 год. за постановяване на единно решение.
Произнасяйки се по жалбите на О. гр. В., съставът на САС е отменил решението по гр.д. № 389/2008 год. в обжалваната му част и решението по гр.д. № 357/2008 год. изцяло, отхвърляйки предявените от „Е”Е. срещу общината обективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД и .
Първоинстанционният съд се е произнесъл с решенията си по предявени „Е”Е. обективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.266 ал.1 ЗЗД. Вземането произтича от извършени от ищцовото дружество озеленителни работи по 5 договора за изработка (подвид „услуга”), сключени през 2002 и 2003 год. Твърдението по исковите молби е, че се останали неразплатени помесечни задължения на общината за извършени работи.
Съставът на Софийския апелативен съд е приел, че в договорите е постигнато съгласие за постоянно (твърдо) помесечно възнаграждение, като индексация може да бъде постигната само при установено пълно предходно изпълнение. За да приеме, че исковете са неоснователни, съдът е приел за недоказано твърдението на ищеца, че сумите по фактурите (материализиращи задълженията) са съставени по методиката, предвидена в договорите за индексация на възнаграждението. Заявеното в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване е по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Няма формулиран обуславящ по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК конкретен правен въпрос. Съдържа се общото препращане към „противоречие с константната практика на съдилищата досежно чл.79 ал.1 ЗЗД”, като са цитирани обжалваеми решения на САС и ОС- П. , практика на АС при БТПП и решение на V г.о. на ВКС от 1996 год. Касаторът се позовава на кумулативността на предпоставките за уважаването на иска по чл.79 ал.1 ЗЗД – наличие на облигационно правоотношение, неизпълнение на договорното задължение, възможност за изпълнение, интерес у ищеца.
Преди всичко, поставените от касатора въпроси по-скоро касаят преценката на събраните по делото доказателства, което е от значение за правилността на решението – чл.281 т.3 ГПК. Но дори да би се приело, че се касае за обуславящи правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, липсват валидни аргументи и доказателства тези правни въпроси да са били разрешавани противоречиво от съдилищата, като следва да се отбележи, че понятията “правен въпрос” и “правен спор” имат различно съдържание, а е очевидно, че тезата на касатора се основава на второто. Разбирането му относно приложимостта на тази хипотеза е неправилно. Основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е противоречието между съдебни актове по сходни дела, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, който е бил предмет на разглеждане по това дело. Спорът по конкретното дело, както и споровете по делата, чиито решения са приложени не е бил относно правната характеристика на искове, произтичащи от неизпълнение на договор за изработка. Спорни са били (както и по конкретното дело) фактите и обстоятелствата установяващи изпълнението и формирането на възнаграждението, съобразно представените фактури. Дори да би била неправилна, различната преценка, на различни факти по различни дела, не съставлява основание по чл.280 ал.1 ГПК, поради което липсва основание за допускане на касационен контрол.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1* от 19.10.2009 год. по т.д. № 736/2009 год. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
 
2.

Scroll to Top