О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№362
София, 17.06.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 215 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ВПК”Н” с. М. срещу Решение № 671 от 17.12.2008 год. по гр.д. № 1034/2008 год. на Великотърновския окръжен съд с което ВТОС е отменил решението от 10.07.2008 год. по гр.д. № 2/2008 год. на Районен съд П. , отхвърлил е предявеният от ВПК”Н” инцидентен иск за установяване нищожността на носещ дата 29.05.2007 год. договор за паричен заем, сключен между кооперацията и Н. Х. Н.. О. е кооперацията да заплати на Н. сумата 7500 лв. на основание чл.240 ал.1 ЗЗД. Присъдил е държавна такса и разноски.
Не е постъпил по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК отговор от ответницата по касация Н. Н.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се подържа основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Формулирани са 5 съществени материалноправни въпроса, по които според касатора въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.
Първият от тях е свързан със забраната по чл.38 ал.1 ЗЗД за договаряне сам със себе си. Вторият е по прилагането на чл.301 ТЗ. Третият – приложимостта на чл.493 ГПК досежно конститутивното действие на решението на ОС на кооперацията. Четвъртият – представителството на кооперацията от председателя и. Петият – липсата на презумпция за реалното предаване на сумата при договор за заем. Във връзка със всеки един от въпросите е цитирана практика на ВКС – решения на V г.о. и на ОСГК.
РС П. е бил сезиран с иск с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД за сумата 7500 лв., предявен от Н. Н. срещу ВПК”Н”. По силата на договор за паричен заем, сключен на 29.05.2007 год., Н. е предоставила на кооперацията сумата 9000 лв. за срок до 30.09.2007 год. При сключването на договора заемателят е бил представляван от тримата члена на управителния съвет, тъй като към 29.05.2007 год. заемодателката Н. Н. е имала качеството на член на УС и негов председател – представляващ ВПК”Н”. В изпълнение на чл.2 от договора, за предаването на сумата е издаден приходен касов ордер, квитанцията към който е представена по делото и не е оспорена като документ. Заемателят е погасил задължението си само до размера на 1500 лв., поради което на 02.11.2007 год. заемодателката е предявила правата си по съдебен ред. На 03.08.2007 год. (в предхождащ предявяването на иска момент) са били вписани промени по отношение управителния орган на кооперацията, като Н. е била заличена като председател на УС и представляващ ВПК”Н”.
П. подържаната теза на ответника е, че е било налице договаряне сам със себе си т.к. към м.V.2007 год. заемодателят е бил законен представител на заемателя, поради което договорът е нищожен; нищожен е и поради липса на съгласие, тъй като липсва решение на ОС за сключването му; нищожен е и поради липса на форма. Въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел за доказано предаването на заемната сума, както и това, че не е върната, но е отхвърлил иска, приемайки договора за нищожен, поради липса на решение на ОС. Приемайки, че договорът е действителен и кооперацията е неизправна страна по него, ВТОС е отменил решението на РС- П. и е уважил предявения иск.
Както бе посочено по-горе, първият и четвъртият от съществените материално-правни въпроси касаторът свързва с представителството на кооперацията и със забраната по чл.38 ал.1 ЗЗД за договаряне сам със себе си, осъществена от Н. Позовава се на Р. № 1742/17.01.2001 год. по гр.д. № 1139/2000 год. на ВКС V г.о. По отношение на този въпрос основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК не е налице, доколкото хипотезата на чл. 38 ал.1 ЗЗД няма отношение към конкретния спор. Както бе посочено по-горе, при сключването на договора Н. е действала в качеството на ФЛ, а кооперацията на която е била законен представител е била представлявана от УС.
Вторият и петият, въведени от касатора съществени материалноправен въпроси са свързани с хипотезата на чл.301 ТЗ –потвърждаване на извършените без представителна власт действия по сключване на договора и способите за доказване на това потвърждаване. Приложени са: решение по гр.д. № 1139/2000 год. на ВКС-ГК, V г.о. и по гр.д. № 1379/2002 год. на ВКС-ГК, V г.о. Хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице и по отношение на тези въпроси. Дори да би се приело, че се касае за константна или задължителна практика на ВКС, то и в този случай би следвало противоречието да е по тълкуването на закона, а не по тълкуване на фактите по конкретния казус и дали те съставляват или не потвърждаване на действие без представителна власт. А и при условия, че е безспорно, че заемната сума е постъпила в касата на дружеството и е издаден приходен касов ордер, въпросът за тълкуването на чл.301 ГПК не стои.
Неясна е връзката на третия формулиран въпрос със спора по делото – задължителност на решението на орган на ЮЛ за неговите членове и цитираното ТР № 1/2002 год. на ВКС. Вероятно това се свързва с правомощията на УС на ВПК“Негованка“, предвид промяната им от ОС на кооперацията, то това отново е свързано с наличието на представителна власт, действията по потвърждаването и и пр., което бе обсъдено по-горе.
Както многократно е имал случай да се произнесе ВКС, същественият по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК въпрос (материалноправен или процесуалноправен) е този въпрос, който е от значение за решаването на конкретния спор и от който зависи изходът на конкретното дело. Произнасянето на въззивния съд по този въпрос би следвало да обуславя крайните му изводи, материализирали решението, което се обжалва.
В конкретния случай, произнасянето на въззивния съд е обусловено не от погрешното прилагане на задължителната практика на ВКС, а от преценката на фактите и доказателствата по делото, които сочат фактическа обстановка, различна от тази, която е обусловила произнасянето по цитираните решения на ВКС.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о., като счете, че не са налице основанията за допускане на факултативния касационен контрол
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 671 от 17.12.2008 год. по гр.д. № 1034/2008 год. на Великотърновския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.