Определение по ч. гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
283_11_opr_chj.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
С., 13.06. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести юни две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 283 /2011 г.:
Производство по чл. 274,ал.3 вр. чл.130 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. В. В. и П. Н. П. срещу определение от 02.03.2011 г., постановено по частно гр. д. № 118 /2011 г. на Русенския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено определение от 07.12.2010 г. по гр.д. № 9162 /2010 г. на Русенския районен съд, с което производството по делото е прекратено като недопустимо.
Жалбоподателите твърдят, че определението е незаконосъобразно, т.к. е основано на неправилния извод, че частните жалбоподатели – първата – ищца, а вторият – ответник нямат правен интерес от предявените установителни искове по чл.124,ал.5 ГПК, че в закона липсва дефиниция на понятието „правен интерес”, но че изводът за наличието на такъв трябва да се прави конкретно след анализ на събраните по делото доказателства и по това дело наличието на такъв е доказан.
Жалбоподателите представят изложение на основание за допускане на касационно обжалване на определението, в което извеждат процесуално-правен въпрос, уточнен от съда : в разпоредбата на чл.124,ал.1 ГПК като предпоставка за предявяването на иск е употребен изразът „интерес от това”, но няма дефиниция на този израз, има съдебна практика за някои типове случаи, в които се отрича наличието на правен интерес и съответно на право на иск, но има и решения, които отричат правния интерес като абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск, такова е решение № 369 /13.11.1988 г. на ВС, с което е прието, че „решението по установителен иск, взето без да е налице интерес, не се обезсилва само на това основание след като няма други нарушения при неговото постановяване. Наличието на различни разрешения, предизвикано от липса на уточнено съдържание, представлява непълнота на закона и внася неяснота в приложението му, поради което въпросът за значението на предпоставката „правен интерес” има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК и предпоставка по чл.274,ал.3 ГПК за допускане на частната касационна жалба до разглеждане от ВКС.
Другите страни – ответници по исковете не изразяват становище.
Ищцата обосновава правният си интерес от воденето и уважаването на иска за установяване на престъпно обстоятелство – присвояването на сума от пълномощник на първите трима ответници, която е внесъл в полза на кооперация през 1991 г., но след това му е била върната, с възможност да иска отмяна на основание чл.303 ГПК на влязло в сила решение, с което срещу нея (ищцата) и нейният праводател (вторият частен жалбоподател) е уважен отрицателен установителен иск на първите трима ответници, че ищцата не е собственик на процесния магазин за собственост на недвижим имот, т.к. праводателят на ищцата не е собственик, а собственици са ищците по силата на реституция на основание чл.1 ЗВСНМРСА.
По изведения правен въпрос:
Обуславящ е въпросът за наличието на правен интерес от предявяването на иск по чл.124,ал.5 ГПК като негова процесуална предпоставка, т.к. обжалваното определение е основано на извода за липса на такъв, а не изобщо за наличието на правен интерес от предявяването на установителен иск.
Искът, уреден в разпоредбата на чл.124,ал.5 ГПК от 2007 г. е уреден преди това с разпоредбата на чл.97,ал.4 ГПК от 1952 г. (отм.), съдържанието на двете разпоредби е едно и също, той е за установяване на факт – престъпно обстоятелство, доколкото това обстоятелство е от значение за гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение.
От съдържанието на разпоредбата е ясно, че законодателят определя като предпоставка за разглеждане на иска – за неговата допустимост, фактът (престъпното деяние), чието установяване се иска, да е от значение за гражданско правоотношение по които ищецът е страна (доколкото е засегната правната му сфера), или за отмяна на влязло в сила решение, по което ищецът е страна,– т.е. фактът да е предвиден като правопораждащ (правоизменящ или правопогасяващ) във фактическите състави на правоотношението или основанието за отмяна.
По изведения въпрос за наличието на правен интерес като предпоставка за предявяването на иск по чл.124,ал.5 ГПК, има твърдо установена практика.
В съответствие с тази практика въззивният съд, както и първоинстанционният, са приели, че предявеният иск би бил допустим, доколкото престъпното обстоятелство е предвидено като основание за отмяна на влязло в сила решение и по-конкретно са приели, че К. В. няма правен интерес от установяването на обстоятелството, че след като е установено, че през 1991 г. ответникът Г. Г. като пълномощник на първите трима ответници – правоприемници на собствениците на магазин, продаден през 1976 г. в изпълнение на ПМС 60 /1975 г. на кооперация, е внесъл равностойността на продажната цена на магазина по сметка (в имуществото) на правоприемник на кооперацията, за да бъде възстановена собствеността на магазина по силата на ЗВСНМРСА, след това Г. Г. е приел обратно сумата и я е присвоил, защото с факта на предаването на сумата (връщането и на кооперацията), собствеността е възстановена по право по силата на чл.1 на закона, а последващото приемане обратно на сумата от пълномощника (и в последствие присвояването и) е без правно значение за възстановяване на правото на собственост. Поради което и установяването на престъпното обстоятелство (присвояването от Г. Г.) е без значение за евентуална молба по чл.303,ал.1,т.2 ГПК за отмяна на влязло в сила решение, с което срещу двамата частни жалбоподатели е уважен отрицателен установителен иск на първите трима ответници в това производство, че К. В. не е съсобственик на процесния магазин.
Т.е., че престъпното обстоятелство, чието установяване се иска, е факт, последващ възстановяването на собствеността по силата на ЗВСНМРСА и не му е придадено правно значение по силата на този закон, следователно той е без значение и за отмяната на влязло в сила решение, с което е уважен иск на част от ответниците в това производство срещу ищцата в това производство, основан на извод за придобиване на собствеността на имота от ответниците по силата на чл.1 ЗВСНМРСА.
Поради изложеното настоящият състав намира, че изведеният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и не представлява основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК и предпоставка по чл.274,ал.3 ГПК за допускане на частната касационна жалба до разглеждане от ВКС.
С оглед изхода от това производство частните жалбоподатели нямат право на разноски, а ответниците по частната жалба не претендират разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ С ЧАСТНА ЖАЛБА определение от 02.03.2011 г., постановено по частно гр. д. № 118 /2011 г. на Русенския окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.