ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 363
София, 15.06. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева ч.гр. дело № 303 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.278 във вр. с чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частната жалба на адвокат П като процесуален представител на Т. Б. Д. от гр. В. срещу определението на Варненския окръжен съд /ВОС/ от 30.ІІІ.2010г. по в.гр.д. № 1397/2009г.
Ответниците по частната жалба С. И. С. и К. М. С., и двамата от гр. В., са заели становище за нейната неоснователност, тъй като изпълнителното дело е приключило с извършен въвод във владение с протокол от 24.ІV.2010г. и прекратено.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество –и основателна, съображенията за което са следните:
С атакуваното определение ВОС е оставил без уважение молбата на Т. Д. за допускане на обезпечение на предявените от него срещу С. и К. С. искове за установяване, че е собственик на апартамент № 1, находящ се на първи етаж в жилищна сграда в гр. В., бул. “О” № 75, ведно с преустроен хол и килер в магазин с килер, чрез налагане на обезпечителна мярка “Спиране изпълнението по изп.д. № 2* по описа на ЧСИ рег. № 718 Ст. Д. За да оцени молбата за неоснователна, съдът е взел предвид, че преди завеждането на настоящото дело ответниците С са предявили срещу Д. иск с правно основание чл.76 от ЗС за предаване владението върху същия имот, че с решение № 981/30. ХІІ.2009г. ВКС на РБ е уважил този иск, че въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д. № 7150/2007г. на ВРС е образувано посоченото изпълнително дело, по което е насрочен въвод на 14.ІV.2010г. При тези обстоятелства съдът е приел, че по силата на чл.296 от ГПК /отм./ решението относно предаването на имота подлежи на предварително изпълнение и не може да бъде спряно, както и че за ищеца липсва интерес от обезпечаването. Решенията по установителни искове не създават основание за принудително изпълнение, затова при тях не може да се говори за налагане на възбрана върху имота като обезпечителна мярка по чл.316 ал.1 б. “в” от ГПК /отм./, още повече че в случая предмет на делото не е правото на собственост на ищците, реализацията на което право да може да бъде осуетена.
Определението е неправилно.
Незаконосъобразно въззивният съд е основал изводите си на чл.296 от ГПК /отм./. Тази разпоредба касае споровете във връзка с отнемане на владение или държане чрез насилие или по скрит начин. Постановеното в тези случаи решение относно предаването на имота подлежи на предварително изпълнение, което не може да бъде спряно. Разпоредбата има специален характер по отношение на общата уредба на спирането на допуснато предварително изпълнение, съдържаща се в чл.241 ал.1 от ГПК /отм./. Следователно забраната за спиране е приложима само докато производството по делото по владелческия иск е висящо, какъвто не е разглеждания случай.
Незаконосъобразен е и изводът в атакувания акт, че за ищеца липсва интерес от исканото обезпечаване. В исковата си молба ищецът изрично сочи, че предявява само установителен иск за собственост на процесния имот, тъй като той осъществява владението му. При евентуално уважаване на установителния иск със сила на пресъдено нещо ще бъде установено по отношение на ответниците правото на собственост на ищеца върху имота, т.е. и правото той да владее същия, с което ще отпадне основанието за фактическото владеене от ответниците, каквото само е създадено с решението по владелческия иск, а не и право на владение. При това положение при осъществяване на изпълнението на решението по владелческия иск осъществяването на правата на ищеца по решението по установителния иск, вкл. и на владение, ще се затрудни, а това е една от предпоставките за допускане на исканото обезпечение. С оглед представените по делото писмени доказателства установителният иск е и вероятно основателен, а предложената обезпечителна мярка е подходяща. Ето защо при наличието на предвидените в закона предпоставки исканото обезпечение следва да бъде допуснато при условие, че ищецът представи гаранция в размер на 2500лв., след отмяна на атакувания съдебен акт.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определението на Варненския окръжен съд № 1* от 30.ІІІ.2010г. по гр.д. № 1397/2009г. и ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА обезпечение на предявените от Т. Б. Д. от гр. В. срещу С. И. С. и К. М. С., и двамата от с.гр., установителни искове за собственост върху апартамент № 1, ет.1, в жилищна сграда с административен адрес гр. В., бул. “. № 75 гр. В., чрез обезпечителна мярка “СПИРАНЕ на изпълнението по изп.д. № 2* по описа на ЧСИ рег. № 718 Станимира Д. ”, ако Д. представи по сметката на Варненския окръжен съд гаранция в размер на 2500лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: