О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
София, 21.09.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 3680/2016 год.
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ю. Б. Д. от [населено място], представляван от адв. В. Ц., срещу определение на Окръжен съд [населено място] № 3576 / 05.07.2016г. по в.ч.гр.д.№ 425/ 2016г., с което е оставена без уважение частната му жалба против определение № 1717 от 22.03.2016г., постановено по гр.д.№ 100/2015г. по описа на Районен съд [населено място], с което е прекратено производството по делото на основание чл.238, ал.2 ГПК по искане на ответника И. В. Г., тъй като Ю. Б. Д. не се е явил в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че обжалваното определение е постановено при наличие на основанието по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК по правните въпроси: 1/ “ Правилно ли производството по делото е прекратено на основание чл.238 ал.2 ГПК, въпреки наличието на обективни непредвидени обстоятелства и непреодолими пречки от страна на ищеца и неговият процесуален представител по смисъла на чл.142, ал.2 ГПК, които обстоятелства въззивният съд е приел за установени и счита същите, че могат да бъдат квалифицирани като особени или непредвидени?” и 2/ „Неправилното отразяване в протокола от ОСЗ на времето на заседанието съгласно императивните изисквания по чл.150, ал.1 ГПК, който протокол е оспорен от ищеца в законоустановения срок, представлява ли процесулно нарушение на съдопроизводствените правила и на това основание определението на съда отразено в протокола да бъде отменено?” Обосновава наличието на основанието с твърдението, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото с оглед липсата на съдебна практика по прилагането му.
Ответникът по частната жалба И. В. Г. в писмен отговор, представен чрез адвокат П. С., взема становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че първоинстанционното производство е прекратено законосъобразно при наличието на условията по чл.238, ал.2 ГПК – ищецът не се е явил лично, не се е явил и процесуалният му представител, не е взел становище по представения писмен отговор от ответника и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Изложени са съображения, че ищецът нито лично, нито чрез пълномощника си е поискал отлагане на делото на основание чл. 142, ал. 2 ГПК, нито е уведомил своевременно съда за наличие на твърдяното препятствие – авариране на автомобила на процесуалния представител по пътя от [населено място] към [населено място], което препятствие да не може да бъде отстранено. Приел е, че безспорно наведените обстоятелства могат да се квалифицират като особени и непредвидени, но за отлагане на делото е необходимо да е имало обективни причини за неявяване и на самата страна, както и, че законът не предвижда възможност при наличие на такива обстоятелства да се изключи настъпване на последиците по чл. 238 ал. 2 ГПК, а всички предпоставки за прекратяване на делото на това основание са били налице.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона, коя конкретна правна норма е непълна или неясна и пр. В случая частния жалбоподател не е формулирал никакви въпроси по смисъла на чл.280 ГПК, поради което не е налице общата предпоставка на този законов текст за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, а отсъствието на последната – води до необсъждане на въпроса за наличие на специфичните предпоставки по точки 1 – 3 от чл.280 ал.1 ГПК. Следва да се има предвид, че е недопустимо съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало, прокламиран с чл.6 ГПК.
Формулировката на първия поставен в изложението въпрос предполага преценка на представени по делото доказателства за наличието или отсъствието на предпоставки за прилагането на процесуалното правило на чл.142 ал.2 ГПК, а подобна преценка не би могла да се извършва в стадия по селекция на касационните жалби. Възраженията за процесуални действия на въззивния съд в нарушение на цитираната процесуална норма са въпроси по съществото на спора и те не биха могли да намерят разрешение в стадия на селекция на частните касационни жалби с оглед тяхната допустимост по чл. 274, ал. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Същевременно този въпрос би имал значение, ако това бе единственият мотив на въззивния съд да потвърди прекратителното определение на районния съд. В случая е констатирано, че ищецът и неговият представител не са се явили в първото заседание, не са поискали отлагане на делото поради наличието на препятствие по смисъла на чл.142 ал.2 ГПК, не са уведомили съда за възникналото препятствие, по иска ищецът не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал делото да се разглежда в негово и на адвоката му отсъствие. Предвид изложеното поставеният въпрос няма характер на правен въпрос по смисъла на чл.280 ГПК.
Не е общо основание по смисъла на закона и вторият, поставен в изложението, въпрос. По съществото си същият е оплакване за неправилност на съдебния акт поради неправилно приложение на цитираната норма, но същото е относимо към втората фаза на касационното производство в случай, че бъде допуснато касационното обжалване, но не и към стадия на селектиране на жалбата.
Не на последно по значение място следва да се посочи, че не е установено и наличието на поддържаното допълнително основание по чл.280 т.3 ГПК. В изложението не се съдържа обосновка защо касаторът счита, че произнасянето на ВКС ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а твърдението за липса на съдебна практика не е достатъчно да обоснове извод, че поддържаното основание е налице.
В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция по чл. 280, ал. 1 ГПК.Предвид изхода разноски за касатора не се следват, а ответната страна не е претендирала присъждането на такива.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Окръжен съд Благоевград № 3576 / 05.07.2016г., постановено по в.ч.гр.д.№ 425/ 2016г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: