3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 364
София, 22.03.2013
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело № 1458/2012 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на М. П. Д. срещу решение №1612 от 24.08.2012г. по гр.дело № 2452/2011г.на Варненски окръжен съд , с което е потвърдено решение от 27.05.2011г на Варненски районен съд , по уважен иск срещу касатора на да върне получена в заем парична сума .
В изложение са поставени два въпроса в оспорване на изводите на съда и процесуалните му задължения по преценката на писмен договор за заем (първи въпрос) и преценката гласни доказателства (втори въпрос ) Сочи се основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , но се цитира и задължителна практика на ВКС (реш._37/1969 ОСГК ,реш. №174/2010 д.№ 5002/2008) , с която приетото от въззивния съд по отношение доказателственото значение на договора за заем е в противоречие – основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК . Обосновка на соченото основание по чл. 280 ал.1 т.3ГПК не се изтъква
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Въпросът в изложението , формулиран на първо място, е дали предствалява годно доказателствено средство за пълно и главно доказване на получен от заемополучантеля паричен заем договор, в който е записано, че сумата е получена напълно в брой от „от заемодателя” , следва ли съдът да приема този договор като единствено и безспорно доказателство за реално плащане, да формира убеждение , че фактът е установен и пр.
Въпросът за доказателственото значение на съдържащи се в писмен договор за заем изявления със свидетелстващ характер , че сумата е получена , е изяснен в практиката на ВКС въпрос. Част от тази практика,вкл. по реда на чл. 290 ГПК , но касателно случаи , когато подобно писмено свидетелство липсва в договора или същият не е в писмена форма , се прилага към изложението . В случая обаче, за да се търси сходство при фактите , защитата преиначавава изрично изявеното от страните в неговия словоред , а от тук и на неговия смисъл . Изявлението , което страните са скрепили с подпис в конкретния случай и което изявление съдът е преценявал при решаващите си изводи , е „заемодателят предоставя на заем сумата 22 700 лева ,която сума заемополучателя заяви , че е получена напълно и в брой от заемодателя „ При това съдържание на свидетелстващото изявление в договора, от което е ясно кой и какво е заявил , въпросът в изложението е предпоставен от твърдение,че получател е заемодателя , което твърдение няма връзка с фактическата обстановка по делото . Не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , по което основание , освен изложените вече съображения , не е налице и обосновка в изложението .
Вторият въпрос на защитата – законно ли е формирано вътрешното убеждение на съда в случая , не е ясно формулиран и като въпрос няма необходимото правно съдържание , по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК . Поясненията какво „касае” въпросът , а именно „необосноваността на решението, предпоставена от погрешна интерпретация на доказателствата” не допринася за необходимата формулировка , нито съставлява обосновка на цитираното основание за допускане до касационно обжалване . В изложението се преформулира оплакване че съдът е приел за недоказано едно фактическо твърдение, за което не се оспорва възложената доказателствена тежест , но се изтъква , че на косвени, индиректни възприятия на свидетеля относно началния момент на упражнена заплаха ( които не са конкретни и не свидетелстват за повода ) заедно с преките възприятия на същия свидетел, е следвало да доведат съда до друг фактически извод
Изложението сочи единствено на оспорвана преценка на гласни доказателства ,а не на формулиран правен въпрос .Фактическите обстоятелства се преценяват въз основа на доказателствата , което въззивният съд е и направил .Правилата за формиране на вътрешното убеждение също представляват изяснен в съдебната практика въпрос и приетото от въззивния съд , което не е в отклонение от тази практика ,но не се възприема от страната, не може да служи като обосновка на основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №1612 от 24.08.2012г. по гр.дело № 2452/2011г.на Варненски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .