3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
гр. София, 29.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на петнадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 2010/2019 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 41058/26.03.2019г. на „Евротранс сървис“ ЕООД, подадена чрез адвокат Ю. С. против определение № 5523/05.03.2019 г. по ч. гр. дело № 2471/2019 г. на СГС /Софийски градски съд/, с което е оставена без уважение частна жалба на страната срещу разпореждане от 20.12.2018 г. за връщане на въззивната й жалба вх. № 5206886/14.12.2018 г. срещу решение № 530500/09.11.2018 г. по гр. дело № 83898/2017 г. на СРС /Софийски районен съд/.
Ответникът по жалбата – ЧСИ /Частен съдебен изпълнител/ Р. М. В., чрез адвокат В. К., подава отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК с твърдения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и аргументи в подкрепа законосъобразността на постановеното определение. Претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в частната жалба, не са формулирани правни въпроси, като искането за допускане на обжалваното определение до касационен контрол се поддържа на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, „доколкото в правото стои празнота, разрешаването на която е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото“.
За да се произнесе по постъпилата частна касационна жалба, Върховният касационен съд, състав на III г.о., взе предвид следното:
За да постанови обжалваното определение и да потвърди разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на подадената от „Евротранс сървис“ ЕООД въззивна жалба като просрочена, Софийски градски съд е приел за установено следното: препис от решението на Софийски районен съд е връчен на адвокат В. П. на 26.11.2018 г. със задължение да го предаде на адресата – адвокат Ю. С., пълномощник на „Евротранс сървис“ ЕООД; съобщението е изпратено на посочения в исковата молба съдебен адрес на адвокат С., който съвпада със съдебния адрес на адвокат П.; последният е получил преписа със задължение да го предаде, уточнявайки, че го получава в качеството му на „колега“ на адресата; задължението за предаване е изпълнено два дни по-късно – на 28.11.2019 г.; съдът е конкретизирал, че длъжностното лице по връчването изгражда своите впечатления, дали едно лице работи или сътрудничи на адвокат, въз основа на непосредствени впечатления, а не на юридически критерии за наличието на правоотношения между адресата и фактическия получател; поради това е приел, че връчването е редовно по реда на чл. 51 ГПК, с оглед на което подадената на 14.12.2018 г. въззивна жалба се явява просрочена и подлежи на връщане.
Не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното определение.
Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. В изложението към частната касационна жалба не са формулирани правни въпроси, такива не могат и да бъдат изведени съобразно правомощията на касационната инстанция, очертани в т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, вкл. касателно вероятната валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт. Релевираните доводи на жалбоподателя представляват изцяло оплаквания за неправилност на въззивното определение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и като такива са неотносими към първата фаза на производството по чл. 288 ГПК. Те подлежат на преценка в касационното производство по основателността на частната касационна жалба, само в случай, че бъде допуснато касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Така изложените доводи и обстоятелства на страната не осъществяват общото основание за допускане на касационно обжалване, като това е достатъчно обстоятелство за недопускане на касационен контрол.
На основание изложеното, касационно обжалване на атакуваното въззивно определение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, жалбоподателят „Евротранс сървис“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата ЧСИ Р. М. В. сторените от последната разноски пред касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, съгласно представените по делото договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 5523 от 05.03.2019 г. по ч. гр. дело № 2471/2019 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „Евротранс сървис“ ЕООД, ЕИК 130393286, да заплати на ЧСИ Р. М. В., рег. № в К. на ЧСИ, р-н на действие Софийски градски съд, адрес: [населено място], ул. „К. Б.“, № , ет. , сумата от 200 /двеста/ лева – разноски пред касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: