3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
гр. София, 30.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на втори октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 3156/2018 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на И. Т. Д. срещу определение № 405 от 05.06.2018 г. по гр. дело № 66/2018 г. на Пернишки окръжен съд /ПОС/.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е и основателна.
С определението, предмет на обжалване е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на жалбоподателя за допълване на въззивно решение № 97 от 10.04.2018 г. по делото в частта му за разноските, за адвокатско възнаграждение. За да постанови този резултат съдът е приел, че ищецът И. Т. Д. е участвал във въззивното производство като жалбоподател и макар действително да е претендирал и направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, то същите не му се следват на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, тъй като въззивната жалба е оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение е потвърдено като правилно.
Въззивното определение е неправилно. Неправилен се явява решаващият извод на съда, че на жалбоподателя не се следват направените от него разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Видно от данните по делото, във въззивната инстанция спорът е пренесен по въззивна жалба на ЗАД [фирма], [населено място], участващо в производството, като трето лице помагач на страната на ответника [фирма], [населено място]. Същевременно ответникът по същата – ищецът И. Т. Д. е направил искане за присъждане на разноски за производството, представляващи адвокатско възнаграждение, чрез пълномощника си – адвокат И. В., като е приложил доказателство за извършването им /договор за правна защита и съдействие от 06.02.2018 г., удостоверяващ изплатено възнаграждение в размер на 500 лв./. С въззивно решение № 97 от 10.04.2018 г. по гр. дело № 66/2018 г., Пернишкия окръжен съд не е присъдил съдебните разноски. При тези обстоятелства следва да се приеме, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като са налице предпоставките за присъждане на съдебните разноски, направени от молителя по реда на чл. 248 ГПК, който предвижда, че в законният срок съдът по искане за страната може да допълни постановения съдебен акт в частта за разноските. Правото на разноски е имуществено право в полза на страната, постигнала благоприятен изход на спора, което същата може да упражни във всяка инстанция, в която приключва производството по делото. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените по делото разноски, които обаче следва да бъдат присъдени при доказаност на твърдението за реалното им извършване, съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГКТК на ВКС. В случая заплащането на съдебните разноски – 500 лв. за адвокатско възнаграждение е установено с цитирания по – горе договор за правна защита и съдействие, в който е отразен начина на плащане – в брой, поради което съдебните разноски следва да бъдат присъдени. Извод за обратното не следва и от нормата на чл. 78, ал. 10 ГПК, съгласно която на третото лице не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия. Като подпомагаща страна, третото лице – независимо дали е встъпило или е привлечено в процеса, може да участва активно и да извършва процесуални действия по делото- чл. 221, ал. 1 ГПК, включително и да подава жалби, за да брани пряко, не свое, а чуждо – на подпомаганата главна страна субективно материално право, което е предмет на спора по делото. Такова активно участие и извършване на процесуални действия от третото лице – помагач поначало е и в негов интерес, но в рамките на спора между главните страни по делото. Именно от това изхожда и законодателят при установяване на правилото на чл. 78, ал. 10 ГПК, поради което в настоящия случай третото лице помагач дължи разноските, които е причинило с процесуалните си действия.
С оглед на горните съображения, обжалваното определение се явява неправилно, поради което следва да се отмени и да се постанови уважаване на молбата по чл. 248 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 405 от 05.06.2018 г. по гр. дело № 66/2018 година на Пернишки окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА решение № 97 от 10.04.2018 г. по гр. дело № 66/2018 г. на Пернишки окръжен съд на основание чл. 248 ГПК в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА ЗАД [фирма], [населено място] да заплати на И. Т. Д. сумата 500 лв. /петстотин лева/ разноски за въззивната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: