О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
С. 16.06.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав :
П. : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 2896 по описа за 2015 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Н. М. Н. със съдебен адрес в [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против определение № 679 от 12.03.2015г. по гр.д.№ 2543/14г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му за възстановяване на срока за обжалване на определение № 2820 от 8.10.2014г. по ч.гр.д.№ 2543/14г. на ОС Пловдив. Счита така обжалвания акт за нищожен, като постановен от незаконен съдебен състав, недопустим и неправилен, постановен при превратно тълкуване на понятието „особени непредвидени обстоятелства” по смисъла на чл.64 от ГПК, поради което желае да бъде отменен, а подадената молба уважена. Позовава се на нарушения на чл.6 и чл.13 от Е. и чл.47 от Х. на основните права и свободи на ЕС с акцент върху нарушение правота на ефикасни средства за защита и допуснат отказ от правосъдие. Прави искане за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, в което да бъдат допуснати до разпит трима свидетели, които да установят здравословното състояние на жалбопадателя в периода 15.11.14г.- 25.11.2014г. и липсата на възможност да организира защитата си. Твърди, че жалбоподателят е оттеглил пълномощията на адвокат М., считано от 15.09.2014г., след което отново я е упълномощил на 25.11.2014г.
Прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда в Л. по формулирани девет въпроса за тълкуване на чл.47 ал.2 от Х. за основните права в Европейския съюз.
Позовава се на пет решения, постановено по наказателни дела.
Срещу така подадената частна жалба не е постъпил отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното :
Обжалваното определение № 2820 от 8.10.2014г. по ч.гр.д.№ 2543/14г. на ОС Пловдив е постановено след като ВКС с определение № 130 от 19.02.2015г. по гр.д.№ 724/15г.е върнал делото за произнасяне по молбата на Н. М. Н. за възстановяване на срок за обжалване на определение № 2820 от 8.10.20114г., с което е върната като просрочена негова частна касационна жалба с вх.№ 33143 от 27.11.2014г., изпратена по пощата на 25.11.2014г.
За да постанови акта си, ПОС е приел, че независимо от представеното доказателство, установяващо тежко здравословно състояние на жалбоподателя /медицинско удостоверение № 866 от 7.11.2014г., съгласно което му е предписан режим на лечение „домашен, на легло” до 15.01.2015г./, не са налице особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64 от ГПК, тъй като няма данни пълномощника – адвокат М. /до която е било изпратено съобщението, тъй като нейният адрес е посочен като съдебен по делото/ да е била възпрепятствана да депозира частната жалба в законоустановения срок, за който няма спор, че е изтекъл на 24.11.2015г.
Настоящият съдебен състав намира така постановения акт за правилен.
Когато страната е упълномощила свой процесуален представител в развилото се производство /в което се е стигнало до пропускане на установен от закона преклузивен срок/, за да бъде възстановен последния следва да са налице особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64 ал.2 от ГПК както за жалбоподателя, така и за упълномощения му представител. В конкретния случай е безспорно, че по отношение на жалбоподателя е налице внезапно и неочаквано възникнало препятствие, което обективно не му е позволило да предприеме съответното процесуално действие /да изготви и депозира касационна жалба в срок/. Доказателства за наличие на такова обстоятелство не са представени по отношение на процесуалния представител, което правилно е мотивирало съда да остави без уважение искането за възстановяване на срок.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението за липса на необходимост от представяне на такива доказателства за адвокат М. поради направено оттегляне на пълномощията й, считано от 15.09.2014г. поради следните съображения :
Оттеглянето на пълномощно е валидно – съгласно чл.35 от ГПК – само след уведомяване на съда за това действие. Само по себе си оттеглянето на пълномощието не е достатъчно. Тъй като се касае до възникнало процесуално представителство, за да бъде прекратено действието му и за да бъде съобразено от съда, то следва да му бъде съобщено. Представеното едва с настоящата частна жалба уведомление за оттегляне не може да бъде съобразено, защото последиците му настъпват след уведомяване на компетентния съд, а в случая такова не е налице. /В конкретния случай представеното уведомление не може да бъде съобразено и поради разминаване в посочената начална дата, която в същото е записана различно – първо 15.09.2015г., а след това 15.09.2014г./
При постановяване на акта си съдът не е допуснал нарушения на чл.6 и чл.13 от Е. и чл.47 от Х. на основните права и свободи на ЕС. Жалбоподателят е упражнил правото си да се обърне към съд и да представи своите доводи и доказателства. Следва да се посочи, че това право не е абсолютно и допуска разумни ограничения, преследващи легитимна цел и порпорционални на нея. Осигурена му е възможност да представи твърденията си, които са изследвани и по които съдът се е произнесъл при зачитане на принципа на равнопоставеност на страните.
Възражението за нищожност на обжалвания акт поради постановяването му от незаконен състав, който не отговаря на критериите за независим, безпристрастен и справедлив съд по смисъла на чл.6 ал.1 от Е. е недоказано, а възражението за недопустимост не е аргументирано
Искането за разглеждане на делото в открито съдебно заседание е неоснователно. Установеният в чл.278 ал.1 от ГПК принцип е, че частните жалби се разглеждат в закрито заседание. Възможността за открито е по изключение и след преценка на съда, която обикновено е обусловена от необходимост за събиране на нови доказателства или формиране на лично възприятие. В случая не се налага разглеждане на жалбата в открито съдебно заседание, защото разпита на трима свидетели /пред вид заявените за установяване обстоятелства, които съдът прие за безспорни/ е ирелевантен, а уведомление за оттегляне, на което страната се позовава – вече беше съобразено и обсъдено /без да се инициира открито заседание/.
Независимо, че искането за тълкувателно преюдициално запитване, на основание чл. 267 от Д. /предишен чл.234 от Д./ за тълкуване на посочената норма от Х. на основните права, която е общностен акт, приравнен по ранг на Договорите, е отправено пред национална юрисдикция /ВКС/, чието определение не подлежи на обжалване, настоящият състав преценя, че то е безпредметно, тъй като отправянето на подобно запитване не би допринесло за решаване на спора по различен начин. Първо, защото поставените въпроси не касаят тълкуване на общностно право, а представляват твърдения, изразени във въпросителна форма и второ, защото поставянето им не би постигнало целта на преюдициалното заключение – да помогне на националния съд да реши възникналия пред него спор.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 679 от 12.03.2015г. по гр.д.№ 2543/14г. на Пловдивски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.