О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№363
[населено място], 27.07.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1110 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от Д. Ж. П. – И. срещу разпореждане № 516/17.03.2016г. по в.т.д. № 487/2015г. на Пловдивски апелативен съд, с което е върната касационна жалба на Д. Ж. П.-И. против въззивно решение № 366/23.11.2015г. по в.т.д. № 487/2015г. на Пловдивски апелативен съд .
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното разпореждане, тъй като същото е по повод на неправилни указания на въззивния съд като администриращ подадената от Д. Ж. П.-И. касационна жалба съд относно необходимостта от приподписване на същата жалба от адвокат и от представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Страната е направила оспорване на удостоверените от връчителя факти за ненамирането на адресата на адреса, на който е извършвано връчването, считано от 25.01.2015г. Оспорването е мотивирано с осъществено в същия период връчване на книжа по прокурорски преписки до съпруга на жалбоподателката от ОП-Ст.З., както и че телефонът му е известен на призовкарите във връзка с участието му по дела като свидетел. Моли за отмяна на обжалавното разпореждане и връщане на делото на П. за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на касационната жалба.
Ответникът по частната жалба [фирма] не е подал писмен отговор.
Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.2 ГПК.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Производството по в.т.д. № 487/15г. на П. е приключило с решение № 366/23.11.2015г. на Пловдивски апелативен съд . За производството пред въззивния съд и за постановеното въззивно решение въззивницата Д. П.-Иилева е била редовно призована, респ. са й връчени съдебни книжа на посочения от нея адрес в [населено място] [улица], ет.1 , ап.1.
На 05.01.2016г. жалбоподателката е подала касационна жалба вх. № 25 от същата дата срещу въззивното решение, в която е отбелязан същият адрес за призоваване. Касационната жалба е подписана от жалбопадателката лично.
С разпореждане № 31/06.01.2016г. П. е оставил без движение касационната жалба и е дал указания на касаторката в едноседмичен срок от съобщението да отстрани нередовностите по касационната жалба като: същата бъде приподписана от адвокат или се представят доказателства за придобита юридическа правоспособност от самата касаторка, на осн. чл.284,ал.2 ГПК; да се представи мотивирано изложение на касационните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК; да се представи препис от касационната жалба и доказателства за внасяне на държавна такса от 30 лв. за разглеждане на касационната жалба по сметка на ВКС. Отправено е и предупреждение, че при неизпълнение на указанията в едноседмичен срок от съобщението касационната жалба ще бъде върната.
На 07.01.2016г. е било изпратено съобщение до Д. Ж. П.-И. с горните указания. Същото е било върнато на П. с обективирано изявление на длъжностното лице по призоваването, че адресът е посещаван многократно: на 10.01.2016г., на 15.01.2016г. и на 25.01.2016г. в 10 ч. и в 16ч., никой не е намерен на него, а на оставените служебни бележки никой не се е отзовал.
С разпореждане от 26.01.2016г. съдът е указал да се изпрати ново съобщение до жалбоподателката за разпореждане от 06.01.2016г., при изрични указания до длъжностното лице по призоваването да повтори посещенията си на адреса, включително да потърси сведения от домоуправителя и други живеещи в жилищната сграда съседи дали лицето отсъства повече от месец от адреса на призоваване.
Новото съобщение е изпратено на 26.01.2016г. и е върнато на П. с отбелязване от длъжностното лице по призоваването, че на 31.01.2015г., на 15.02.2016г. и на 26.02.2016г. в 10 ч. и 16 ч. и никой не е намерен на него, по сведения на домоуправителя и съсед на адреса – ап.№7, апартаментът на Д. Ж. в [населено място], [улица], ет.1, ап.1 е бил даден на съдия изпълнител и е необитаем.
С разпореждане № 430/07.03.2016г. по в.т.д. № 487/15г. на П. съобщенията до жалбоподателката от 07.01.2016г. и от 25.01.2016г. са приложени на осн. чл.41, ал.2 ГПК към делото, ведно с препис към тях от разпореждане № 31/06.01.2016г. на П..
В едноседмичния срок от прилагане на съобщенията по делото не е настъпило изпълнение от страна на Д. Ж. П.-И..
С разпореждане № 516/17.03.2016г. по в.т.д. № 487/2015г. Пловдивският апелативен съд е върнал касационна жалба.
Предвид горната фактическа установеност настоящия състав на ВКС прави следните правни изводи:
За да е редовна подадената касационна жалба, същата следва да отговаря на изрично предвидените изисквания в чл.284 ГПК. На осн. чл.285, ал.1 ГПК въззивният съд проверява редовността на касационната жалба, която проверка се извършва служебно, доколкото се касае до абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на право на касационна жалба.
Подадената касационна жалба вх. № 25/05.01.2016г. не отговаря на изискванията на чл.284, ал.2 ГПК – да е приподписана от адвокат, освен ако жалбоподателят има юридическа правоспособност, която да е удостоверена със съответни доказателства и на изискванията на чл.284, ал.3, т.1 ГПК – към нея да е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК; чл.284, ал.3, т.2 ГПК – препис от касационната жалба за насрещната страна и чл.284, ал.3 , т.4 ГПК – документ за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба от ВКС.
Доводите на частната жалбоподателка относно несъгласието й касационната жалба да се приподпише от адвокат и че тя подробно е изложила основания за допускане на касационно обжалване в самата касационна жалба, не могат да бъдат споделени от настоящия състав. Процесуалният закон поставя изискванията по чл.284, ал.2 ГПК и чл.284, ал.3, т.1 ГПК с оглед особеностите на касационното производство по действащия ГПК /в сила от 01.03.2008г./. С нормата на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК се ограничава достъпът до касационно обжалване. Триинстанционното съдебно производство по граждански и търговски дела се запазва, но с оглед ускоряване на правораздаването и осъществяване на основната функция на ВКС за унифициране на правоприлагането, като съд по правото, а не по фактите, на касационната инстанция е предоставено правото да селектира касационните жалби. С оглед предвиденото по чл.280 ГПК и съгласно задължителните разясенния по ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. С оглед диспозитивното начало на гражданския процес ВКС не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства по касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Предвид изложената по-горе специфика на фазата по селекция на касационната жалба законодателят, за да обезпечи ефективното упражняване от страната на предоставените й от закона процесуални права, тъй като пропускът поради незнание на закона не е извинителен и би могъл да има за последица неразглеждане на касационната жалба по същество, е предвидил гаранции като е поставил изисквания за участие на адвокат чрез приподписване на касационната жалба и за представяне на изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, което не следва да се отъждествява с мотивираното изложение на касационните основания за касационно обжалване по чл.281 във вр. с чл.284, ал.1, т.3 ГПК в самата касационна жалба. Последните представляват оплакванията на страната от въззивното решение, те не подлежат на разглеждане във фазата по чл.288 ГПК и по тях касационната инстанция дължи произнасяне, ако бъде допуснато касационно обжалване на атакувания съдебен акт, т.е. след преминаване на етапа по селектиране на касационната жалба.
Следователно указанията на П. с разпореждане № 31/06.01.2016г. съответстват на констатираните и от настоящата инстанция нередовности по касационната жалба.
По отношение възражението на частната жалбоподателка за нередовност на връченото й съобщение с указанията на П.:
На осн. чл.41, ал.1 ГПК страната, която отстъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия адрес.
От съдебните книжа по т.д. № 215/2014г. на ОС-Ст.З. и по в.т.д. № 487/2015г. на П. се установява , че Д. Ж. П.-И. е била редовно уведомявана на адреса в гр.Ст.З., [улица], ет.1, ап.1. Не е подала уведомление до съда за променен адрес.
Съобразно удостоверяванията на длъжното лице по призоваването по двете съобщения до страната горепосоченият адрес е бил посещаван в рамките на периода 10.01.2016г.-26.02.2016г. многократно и не е намерен никой на него, а от събраните сведения от съседи апартаментът е необитаем, по отношение на него е предприето принудително изпълнение.
На осн. чл.44, ал.1 вр. чл.179, ал.1 ГПК съдебната призовка в частта на удостоверените от длъжното лице по призоваване факти относно начина на връчване, а в хипотезата на чл.41, ал.1 ГПК – датите на посещение на адреса, ненамирането на него на адресата или лице, което може да получи съобщението и изявленията на лица, които могат да дадат непосредствени сведения за адресата, има характер на официален свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща гражданския съд материална доказателствена сила относно осъществяване на горепосочените факти, така както ги е удостоверил връчителят. Верността на официалното удостоверяване може да бъде опровергавана от страната със съответните доказателства по реда на чл.193 ГПК. В случая частната жалбоподателка не ангажира никакви доказателства, а навежда само твърдения за факти, че винаги е била откривана на адреса, че съпругът й /който не е страна по делото/ също е откриван на адреса, призовкарите имали неговия телефонен номер и пр. В тази връзка следва да се посочи, че съобщението до жалбоподателката за разпореждането за връщане на касационната й жалба е връчено на 25.03.2016г. от връчител на ОС-Ст.З. лично на страната с удостоверяване от връчителя, че по сведение на самата страна, че тя живее вече на нов адрес – гр.Ст.З. , [улица], който и е посочен по настоящата частна жалба вх. № 2750/04.04.2016г.
От прилагане на съобщенията до касаторката по делото на П. на 07.03.2016г., от който момент те се считат редовно връчени на осн. чл.41, ал.2 ГПК до постановяване на обжалваното разпореждане от 17.03.2016г. е изминал едноседмичния срок, в който е следвало жалбоподателката да отстрани нередовностите.
При липса на изпълнение на осн. чл.286, ал.1, т.2 ГПК касационната жалба подлежи на връщане, каквато процесуална последица е приложил и въззивния съд с обжалваното разпореждане за връщане на касационна жалба на Д. Ж. П.-И. против въззивно решение № 366/23.11.2015г. по в.т.д. № 487/2015г. на Пловдивски апелативен съд .
С оглед на изложеното атакуваният съдебен акт на П. следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 516/17.03.2016г. по в.т.д. № 487/2015г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: