4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
гр.София, 07.04.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1168 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Софийска апелативна прокуратура и Г. и Н. Д. против решение от № 1951 от 09.10.2015 г., постановено по в. гр. д. № 1546 по описа за 2015 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 10 състав, с което е потвърдено решение от 13.01.2015 г. по гр. д. № 14620 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, Първо Г.О., 15 състав, за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на Г. и Н. Д. общо сумата 15 000 лв./по 7 500 лв. на всеки един от тях/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от водено срещу техния наследодател наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, като над тази сума до пълния предявен размер от 80 000 лв. искът е бил отхвърлен.
Касаторите твърдят, че решението на Софийския апелативен съд в обжалваните от тях съответно осъдителна и отхвърлителна част, е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Касаторът Софийска апелативна прокуратура сочи като основания за допускане на касационното обжалване т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1.За определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта. По този въпрос обжалваното решение противоречи на т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.
2. Обжалваното решение противоречи на т.3 и т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.д. № 3 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, тъй като част от твърдените от ищеца неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането.
3. Решението противоречи на т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС поради липса на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.
4. Въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди е решаван противоречиво от съдилищата. Налице е противоречие между обжалваното решение и цитираните от прокуратурата решения.
Касаторите Г. и Н. Д. К. също се позовават на противоречие между обжалваното решение и задължителната съдебна практика по въпросите за необходимостта въззивният съд да изложи свои собствени мотиви по наведените в жалбата доводи и относно определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди въз основа на всички конкретни факти. Твърдят, че е налице и противоречива съдебна практика, тъй като по друго дело е присъдено обезщетение в размер на 50 000 лв. на лице, заемащо същото служебно положение, срещу когото е предявено същото обвинение и е претърпяло вреди, сходни с тези на техния наследодател.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение за присъждане на 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от водено срещу Д. Н. Ш. наказателно преследване. Наказателното производство е образувано за престъпление по чл.219 от НК с твърдението, че Д. Ш. в качеството му на заместник-министър на земеделието е нарушил зърнения баланс на страната посредством издаване на разрешения за износ на жито. Наказателното преследване е усложнило страданията на Д. Д. от диабет и хипертония, продължило е дванадесет години и е било широко разгласено от медиите. Срещу другия заместник-министър М. В. М. е водено наказателно производство за същото деяние, постановени са еднакви мерки за неотклонение, усложнено е и неговото заболяване от диабет, а разгласата в медиите е обща и за двамата. За причинените на другия заместник-министър неимуществени вреди е присъдено обезщетение от 50 000 лв. с влязло в сила решение от 3.11.2014 г. по гр. д. № 8832/2013 г. по описа на СГС, Г.О., 17 състав, потвърдено с решение № 1127 от 29.05.2015 г., постановено по гр. д. № 649 по описа за 2015 г. на Софийския апелативен съд. Следователно по случаи, които са много сходни в основните факти/вида и тежестта на обвинението и на мерките за неотклонение, на вида, продължителността и момента на наказателното производство, на проявните форми на уврежданията/ са определени различни по размер обезщетения по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ/. Съгласно решение № 830 от 20.12.2010 г. по гр. д. № 1898/2009 г. на Четвърто Г.О. на ВКС в този случай е налице противоречие между съдебни решения по въпроса за определяне размера на неимуществените вреди, което е основание за допускане на касационно обжалване. Ето защо трябва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска над 15 000 лв. до 80 000 лв. на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
По останалите повдигнати въпроси касационно обжалване не следва да се допуска. Въззивният съд е взел предвид всички конкретни обективни обстоятелства, обуславящи размера на обезщетението над 15 000 лв. , поради което по първия въпрос на Прокуратурата на Република България не може да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд. Няма противоречие между обжалваното решение и т.3 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълкувателно гр. д. № 3 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, според която държавата се освобождава от отговорността за вреди само ако единствена причина за увреждането е поведението на гражданина. В случая само незаконосъобразните действия на прокуратурата по повдигане и поддържане на неоснователни обвинения са предизвикали неимуществените вреди. Цитираната от касатора т.11 на същото тълкувателно решение няма отношение към случая, тъй като касае хипотезите на частично, а не на пълно оправдаване. Въззивният съд не е допуснал нарушение на т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, понеже е извършил самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, за да достигне до правните изводи по съществото на спора, включително и за наличието на причинна връзка между обвинението и претърпените от ищеца неимуществени вреди. Затова по втория и третия въпрос на Прокуратурата касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд също не следва да се допуска. Съдът е изложил също съображения по всички доводи на ищците, поради което и по техния въпрос относно мотивите на въззивния съд не е необходимо да се допуска касационно обжалване.
Няма причина да бъде допуснато до касационен контрол решението в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди до 15 000 лв. на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК въз основа на представената от прокуратурата съдебна практика. С решение № 130 от 13.04.2011 г. по гр. д. № 951/2010 г. е присъдено обезщетение за незаконно обвинение в друго престъпление, за по-кратък период на наказателно преследване и различни вреди от настоящия случай. Няма данни другите две решения, постановени от апелативни съдилища, да са влезли в сила, за да представляват противоречива практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от № 1951 от 09.10.2015 г., постановено по в. гр. д. № 1546 по описа за 2015 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 10 състав, В ЧАСТТА, С КОЯТО е потвърдено решение от 13.01.2015 г. по гр. д. № 14620 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, Първо Г.О., 15 състав, за отхвърляне на предявения от Д. Н. Ш./починал в хода на делото и заместен от неговите наследници Г. Д. В. и Н. Д. Ш./ иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България над 15 000 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв.
ДАВА едноседмичен срок на Г. Д. В. и Н. Д. Ш. да внесат 5/пет/лв. държавна такса по сметката на ВКС и да представят вносния документ. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на съдията-докладчик-за прекратяване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от № 1951 от 09.10.2015 г., постановено по в. гр. д. № 1546 по описа за 2015 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 10 състав, В ЧАСТТА, С КОЯТО е потвърдено решение от 13.01.2015 г. по гр. д. № 14620 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, Първо Г.О., 15 състав, за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на Г. и Н. Д. общо сумата 15 000 лв./по 7 500 лв. на всеки един от тях/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от водено срещу техния наследодател наказателно производство, приключило с оправдателна присъда.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: