О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
София, 30.06.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търг. отделение в закрито заседание на 25.06.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 223/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С решение № 187/06.10.2008 год. по гр. д. № 413/2008 год., поправено по реда на чл. 192 ал. ІІ ГПК /отм./ с решение № 239/17.11.2008 год., Софийският апелативен съд е отменил решението от 30.08.2007 год. по гр. д. № 80/2006 год. на Окръжен съд гр. Б., в частта с която се отхвърля иска на Т. П. К. против “З” Е. гр. Б. и В. А. Б. , Е. с фирма “В” от Благоевград, предявен с правно основание чл. 92 ал. І ЗЗД за сумата 13 179,57 лв., и вместо него е постановил друго с което осъжда “З” Е. и В. А. Б. да заплатят солидарно на Т. П. К. 13 179,57 лв. неустойка, както и на основание чл. 64 ГПК /отм./ 1 180,00 лв. съдебни разноски.
Решението на първоинстанционния съд в частта с която ответниците се осъждат да заплатят на ищеца неустойка в размер на 17 160,00 лв. е оставено в сила.
“З” Е. обжалва въззивното решение в частта с която е осъден да заплати солидарно с В. А. Б. неустойка в размер на 13 179,57 лв., както и в частта с която се оставя в сила решението от 30.08.2007 год. по гр. д. № 80/2006 год. на Окръжен съд гр. Б., с което е осъден да заплати 17 160, лв. неустойка.
В жалбата се правят оплаквания за недопустимост на въззивното решение, тъй като при постановяването му съдът е излязъл извън спора с който е бил сезиран, а ако се приемело че съдебният акт е допустим, то той е постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е неправилно поради противоречието му с материалния закон и е необосновано, а съдът неправилно е приел, че неустойката не може да се намали и, че е приложима нормата на чл. 309 ТЗ.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, а в подкрепа на твърдението за наличие на приложно поле по чл. 280 ал. І т. 1 и т. 2 от ГПК се прилагат копия от решение № 1190/06.01.1994 год. по гр. д. № 514/93 год. на ВС V гр. о., решение от 02.01.2003 год. по ВАД № 79/2002 год., решение от 13.12.1996 год. по ВАД № 47/1996 год. и решение от 12.06.1998 год. по ВАД № 2/1993 год., посочва се и ТР № № 1/04.01.2001 год. по гр. д. № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС.
Излагат се съображения, че е налице приложното поле и на чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК, тъй като въпросът по който се е произнесъл въззивният съд е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, защото е свързан с въпроса за солидарната отговорност в хипотезата на чл. 126 ЗЗД и за приложението на чл. 309 ТЗ.
Ответниците по касация – Т. П. К. от гр. Б. и В. А. Б. , Е. с фирма “В” от град Б., не са подали отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел за установено, че с договор от 01.07.2002 год. страните са сключили предварителен договор, по силата на който ответниците са поели задължение да построят за ищеца магазин в гр. Б., с площ 20,94 кв. м., като срокът за изпълнение е бил 30 месеца, считано от датата на даване на строителна линия, а сключването на окончателния договор е следвало да стане не по-късно от 01.01.2005 год. Ищецът е заплатил на ответниците цялата сума по договора – 30 хил. щатски долара, а предварителният договор е бил обявен за окончателен от Окръжния съд гр. Б. с решение от 30.12.2005 год. по гр. д. № 180/2005 год. Поради неизпълнени задължения от страна на ответниците да прехвърлят собствеността на процесния магазин в срока по предварителния договор, и с оглед клаузата за неустойка в чл. 7 – 0,2% за всеки просрочен ден върху размера на внесената сума, въззивният съд е приел, че се дължи неустойка в размер на 30339,57 лева, представляващи равностойността на 18 300,00 долара към дата 30.12.2005 год. Въззивният съд е приел, че съгласно чл. 309 ТЗ разпоредбата на чл. 92 ал. ІІ ЗЗД за намаляване размера на неустойката поради прекомерност е неприложима в случая, и затова освен сумата от 17 160,00 лв. неустойка която е присъдена от първата инстанция, е присъдил още 13 179,57 лв. (неправилно се поддържа в касационната жалба, че присъдената сума е 19 945,60 лв., тъй като касаторът не взема предвид поправката на ОФГ извършена по реда на чл. 192 ал. ІІ ГПК /отм./ с решение № 239/17.11.2008 год. от Софийският апелативен съд).
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1, т. 2, и т. 3 от ГПК, за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решаван е противоречиво от съдилищата, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
ВКС ІІ т. о. счита, че в случая не е налице приложното поле на чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК.
С решение № 1190/06.01.1994 год. по гр. д. № 514/93 год., ВС V гр. о. се е произнесъл за отговорността в хипотезите на чл. 81 ЗЗД и чл. 83 ЗЗД, и това решение е неотносимо към въззивното решение, предмет на настоящото касасационно обжалване. Колкото до поддържаното твърдение, че произнасянето на въззивния съд е в нарушение на ТР № 1/04.01.2001 год. по гр. д. № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС, конкретно на т. 19, съгласно която, мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, ВКС ІІ т. о. намира, че в случая няма противоречие с практиката на ВКС, тъй като въззивният съд е съобразил фактите по делото, доводите и възраженията на страните и е изложил свои собствени мотиви по спора.
Не е налице приложно поле и на чл. 280 ал. І т. 2 от ГПК.
Касаторът не представя решения на съдилища от които да е видно, че има противоречиво решаване на въпроса по който се е произнесъл въззивният съд, а колкото до представените решение от 02.01.2003 год. по ВАД № 79/2002 год., решение от 13.12.1996 год. по ВАД № 47/1996 год. и решение от 12.06.1998 год. по ВАД № 2/1993 год., същите не следва да се обсъждат тъй като не са постановени по граждански дела.
ВКС ІІ т. о. счита, че следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК, тъй като въпросите относно неизпълнението на единия от ответниците на поетите от тях договорни задължения, за солидарната им отговорност в този случай, и за приложението на чл. 92 ал. ІІ ЗЗД при наличието на нормата на чл. 309 ЗЗД, ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 187/06.10.2008 год. по гр. д. № 413/2008 год. на Софийския апелативен съд, поправено по реда на чл. 192 ал. ІІ ГПК /отм./ с решение № 239/17.11.2008 год., постановено по същото дело.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да представи документ за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 606,80 лв. /шестотин и шест лева и 80 ст./.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :