ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 363
София, 08.04. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 4881 по описа за 2008г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Е. Б. С. от гр. П., приподписана от адвокат, срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд от 11.VІ.2008г. по в.гр.д. № 260/2008г.
Ответницата по касационната жалба Г. А. Г. от гр. П. е заела становище за недопускане на касационното обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакуваното решение преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Плевенският окръжен съд е оставил в сила решението на Червенобрежкия РС от 03. Х.2007г. по гр.д. № 55/2007г., с което е допусната делба между Г на ? ид.част от дворно място, цялото с площ 1870 кв.м, съставляващо УПИ * кв.88 по птлана на гр. К., заедно с целия първи етаж от построената в него двуетажна жилищна сграда и на ? ид.част от лятна кухня и две полумасивни стопански сгради, като в мотивите си първоинстанционният съд е приел, че делбата следва да се допусне при равни квоти между страните, без това да е отразено и в диспозитива на решението.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че процесният имот е бил съпружеска имуществена общност, прекратена с развод по влязло в сила решение по бр.д. № 1252/2005г., за който извод се е позовал на гласни доказателства, установяващи, че на сватбата страните събрали около 8000лв. и че 4000 долара са дадени от родителите на ищцата, с които суми процесният имот е закупен впоследствие /през 1994г./ за 23200лв. С оглед на това като неоснователно е оценено възражението на ответника, че ищцата няма принос в придобиването на имота.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускането на касационното обжалване се сочи, че въззивният съд се произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, изразяващ се в допускането и основаването на изводите си на свидетелски позаказания, въпреки че такива са недопустими за установяване придобиването на 8000лв. и 4000 долара, и че това е в противоречие с решение № 274/11.V.1987г. на ВС ІV ГО.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационно обжалване не следва да бъде допускано.
Касационното обжалване не е задължително, а факултативно, то е допустимо само при наличието на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки. В разглеждания случай не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК основания за допускане на такова. Това е така, защото в представеното решение на ВС ІV ГО № 274/11.V.1987г. е разрешен различен процесуалноправен въпрос – за недопустимост на свидетелски показания без изрично съгласие на страните за опровергаване на изходящ от тях документ, по какъвто въззивният съд в случая не се е произнесъл. От друга страна, основаването на изводите на съда за произхода на средствата за закупуването на процесния имот, респективно за придобиването на имота в съпружеска имуществена общност, на свидетелски показания е в съответствие със закона и с трайната съдебна практика.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ответницата по касация следва да бъдат присъдени 150лв. разноски.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд от 11.VІ.2008г. по гр.д. № 260/2008г.
ОСЪЖДА Е. Б. С. от гр. П. да заплати на Г. А. Г. от с.гр. 150лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: