3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 364
гр.София, 10.03.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 6616 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. а. п. срещу решение № 1626 от 26.07.2013 г., постановено по гр.д. № 269 по описа за 2013 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, четвърти състав, в частите, с които е потвърдено решение от 14.11.2012 г. по гр. д. № 4265 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, І ГО, 1 състав, за осъждане на П. на р. Б.я да заплати на К. И. З.-Т. 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, първоинстанционното решение за отхвърляне на иска над 10 000 лв. до 15 000 лв. е отменено и е постановено друго за присъждане на още 5 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Касаторът С. а. п. твърди, че решението на Софийския апелативен съд в обжалваните части е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК. Счита, че обжалваното решение не съответства на принципа за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и на трайната съдебна практика по аналогични случаи. Смята, че е налице противоречие между обжалваното решение и ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК по тълкувателно дело № 3/2004 г. Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд.
Ответникът по жалбата К. И. З.-Т. твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 1 200 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
К. И. З.-Т. е работила като лекар-акушер в акушеро-гинекологичната клиника на П. [фирма] и през 2008 г. срещу нея е било повдигнато обвинение затова, че на 24.06.2005 г. поради немарливо изпълнение на служебните си задължения е причинила смъртта на родилка. Тя е била е оправдана с присъда № 374 от 26.11.2010 г. по НОХД 2882/09 г. на СГС, НО, 16 състав, след което е предявила претенция срещу П. на Р. Б. за заплащане на 40 000 лв. обезщетение за причинените и неимуществени вреди. Тези вреди се изразяват в рязко влошаване на здравословното и състояние/развитие на диабет тип ІІ/, накърняване на името и в обществото, разваляне на отношенията с колегите си, напрежение в семейството. Софийският градски съд е присъдил на ищцата 10 000 лв. обезщетение за неимуществените вреди, а Софийският апелативен съд е увеличил това обезщетение с още 5 000 лв. При определяне размера на обезщетението въззивният съд е взел предвид продължителността на периода, през който на ищцата е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление/около две години/, тежестта на престъплението, неговия характер, който компрометира ищцата в професионален план, конкретните данни за емоционалните и психически страдания на ищцата и усложненията на съществуващото заболяване от диабет. По този начин съдът се е съобразил с указанията, дадени в т.ІІ на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. относно прилагане на критерия за справедливост при определяне размера на неимуществените вреди съгласно чл.52 от ЗЗД. Ето защо по този въпрос касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Касаторът твърди също, че присъденото с обжалваното решение обезщетение не съответства на обезщетенията, определени при аналогични случаи, но не сочи съдебна практика в подкрепа на твърдението си. Поначало различните размери на присъдените обезщетения за неимуществени вреди се обуславят от конкретните обстоятелства при всеки отделен случай-възраст на пострадалия, продължителност на болките и страданията, момент на увреждането и обществено-икономическите условия към този момент. Ето защо присъждането на обезщетения за един и същ вид увреждане в различен размер не представлява противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поради което също не е основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Касаторът е посочил, че обжалваното решение противоречи на ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК по тълкувателно дело № 3/2004 г. В това тълкувателно решение се съдържат разрешения на редица противоречиви въпроси в съдебната практика по прилагане на ЗОДОВ, които са систематизирани в петнадесет точки. Касаторът не е конкретизирал на кое от множеството указания на тълкувателното решение противоречи въззивното решение. Следователно не е формулирал въпрос, по който следва да се допусне касационното обжалване, а касационният съд няма правомощията да извежда този въпрос от сочените факти и обстоятелства/ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС/.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на К. И. З.-Т. 1 200 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1626 от 26.07.2013 г., постановено по гр.д. № 269 по описа за 2013 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, четвърти състав, в обжалваните от С. а. п. части.
ОСЪЖДА С. а. п. да заплати на К. И. З.-Т., ЕГН [ЕГН], сумата 1 200/хиляда и двеста/ лв., представляваща разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:.