О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 364
София, 15.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №2671/2014 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№3363/18.3.2014 г., подадена от адв. С. Ч. – процесуален представителна ищеца Д. И. Д. от [населено място], против въззивно определение №223/27.02.2014 г. по ч.гр.д.№1084/2014 г. по описа Старозагорския окръжен съд, втори граждански състав, с което е потвърдено определение №3797/12.12.2013 г. по гр.д.№2806/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд, трети граждански състав, с което прекратено производството, поради недопустимост на предявения иск – липса на правен интерес от предявяване на иска.
С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че за да съществува интерес от установителен иск е необходимо да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право, като в случая липсва интерес от установителен иск, тъй като ищецът е разполагал с друг способ за защита – чрез осъществяване на надзор за законност от съответната прокуратура, с оглед разпоредбата на чл.146 ЗСВ. Прието е също така, че до този способ е прибегнал и ищецът, като е отправил възраженията си до Районната прокуратура – С. З., а впоследствие и до по-горестоящите прокуратури. Изложени са и изводи, че искът е недопустим, тъй като не се касае за накърняване на граждански права или правоотношение, а предмет на установителния иск могат да бъдат само вещни, облигационни, наследствени, семейноправни, търговски и трудови правоотношения.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частният касационен жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.-3 ГПК като се поставя въпрос “Допустим ли е положителен установителен иск от засегнато от прокурорски акт лице, когато в нормативния документ/в случая НПК/ не е предвидена обжалваемост пред съда на България и няма друг регламентиран съдебен ред за проверка законосъобразността на постановения прокурорски акт по спазване на императивни разпоредби, касаещи давността за изпълнение на наказанията ?”.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и представеното с нея изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съобрази следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, изречение първо ГПК. Въззивното определение обаче не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
Поставеният от частния касационен жалбоподател въпрос е решаващ за спора. По естеството си поставеният въпрос се свежда до тълкуване разпоредбата на чл.124, във връзка с чл.1 ГПК. Нормата на чл.1 ГПК е ясна и категорично постановява, че “Този кодекс урежда производството по граждански дела”. Следователно за да бъде допустим иск по чл.124 ГПК следва да се касае за гражданско право или правоотношение.
С оглед отговора на въпроса изводите на въззивния съд са правилни, тъй като правоотношението между страните се основава на разпоредбите на НК и НПК, поради което предявеният иск е процесуално недопустим.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №223/27.02.2014 г. по ч.гр.д.№1084/2014 г. по описа Старозагорския окръжен съд, втори граждански състав.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно определение №223/27.02.2014 г. по ч.гр.д.№1084/2014 г. по описа Старозагорския окръжен съд, втори граждански състав, с което е потвърдено определение №3797/12.12.2013 г. по гр.д.№2806/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд, трети граждански състав, с което прекратено производството, поради недопустимост на предявения иск.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: