О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 364
София, 17.05.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 238/2018 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по §74 ПЗР ЗИД ГПК, публикуван в Държавен вестник бр.86/2017 г. вр.чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от М. А. Й., чрез пълномощник адв.Е. В., срещу решение № 6667/ 05.10.2017 г. по гр.д.№12390/2016 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Б въззивен състав, с което е обезсилено решение № 8996/20.06.2016 г. по гр.д.№53162/2013 г. на Софийски районен съд, І ГО, 32 състав и е прекратено производството по делото като недопустимо.
В касационната жалба се твърди, че действително исковата молба е оставяна многократно без движение, но накрая предявеният иск бил конкретизиран и било отправено искане да бъде признато за установено, че ответникът е получил два пъти суми по изпълнителни дела за едно и също задължение. Касаторката намира, че не са й дадени надлежни указания за предявяване на иск с правно основание чл.439 ГПК. Отправя искане обжалваното решение да бъде отменено.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не е конкретизирано поддържаното допълнително основание. Отново се твърди, че ответникът два пъти е взел парични суми за едно и също задължение. Счита, че е дължала връщане в натура на жито и че органите на принудително изпълнение са я объркали като физическо лице с Частно земеделско сдружение, на което е била управител. Намира, че са нарушени приетите разрешения в ТР № 3/2011 г. по тълк.д.№3/2011 г. на ОСГТК и решение по гр.д.№50185/2016 г., І г.о.
Ответникът по касационната жалба Държавен фонд „З.“ в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител главен юрисконсулт М. П. , я оспорва. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че касаторката е предявила иск за осъждане на ответника да й заплати обезщетение в размер на сумата 20 000 лв. за това, че два пъти е получил от нея суми за едно и също задължение по изпълнителни дела, които са недължимо събрани. Исковата молба е оставяна без движение многократно и след направените уточнения е прието, че касаторката иска да бъде признато за установено, че не дължи на ответника сумата 20 000 лв. по изпълнително дело № 384/2006 г. на СИС при РС-Добрич,образувано по изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 02376/2000 г. на СРС, 74 състав, поради събиране на дължимата по изпълнителния лист сума два пъти. Първоинстанционният съд е квалифицирал предявения иск по чл. 124 ал.1 вр.чл. 439 ГПК и се е произнесъл по съществото на спора, като го е отхвърлил. Намерил е за недоказани твърденията на касаторката за двукратно събиране от нея вземанията на ответника. Въззивният съд е счел същото за недопустимо.Посочил е, че предявяването на установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК е допустимо при наличие на правен интерес.В хипотезата на чл.439 ГПК длъжникът в изпълнително производство може да оспори чрез иск изпълнението, като поиска установяване несъществуване на задължението му, основавайки се на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Съдебната практика безпротиворечиво приема, че основание за наличие на правен интерес е висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист. С оглед твърденията на касаторката, че принудителното изпълнение е приключило , сумите по изпълнението са принудително събрани, преведени са на ответника и той е изцяло удовлетворен, то не е налице правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл.439 ГПК. Въззивният съд е изтъкнал, че ако са настъпили факти, изключващи изпълняемото право, то тя разполага с друг вид защита-осъдителен иск за връщане на недължимо събраните суми. Поради констатирана липса на правен интерес от предявяване на иска, предмет на делото, е постановил решение за обезсилване на първоинстанционния съдебен акт и прекратяване на спора.
ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. При извършената служебна проверка констатира, че то е валидно и допустимо. Съгласно приетото в ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК, за да бъде подложено на касационна проверка относно правилността му, следва да бъде изведен материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда за постановяване на въззивното решение. В касационната жалба и изложението към нея не се съдържа дори опит за формулиране на правен въпрос, във връзка с който са изложени мотиви от въззивния съд. Цитираното ТР е напълно неотносимо към спора, доколкото в него се разглежда проблемът за понятието периодични плащания по смисъла на чл. 111 б.“в“ ЗЗД. Същото се отнася и за посоченото решение на състав на ВКС, в което е разгледан спор по договор за финансов лизинг и приложимия давностен срок за периодичните плащания по такъв договор.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускане до касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото на ответната страна следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт съгласно чл.78 ал.8 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6667/ 05.10.2017 г. по гр.д.№12390/2016 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Б въззивен състав.
ОСЪЖДА М. А. Й. да заплати на Държавен фонд „З.“ сумата 200 лв. за възнаграждение за юрисконсулт.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: