О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№364
гр.София, 21.06.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осми май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 366/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Х. К. Л. от [населено място] е подал касационна жалба вх.№ 302 от 13.01.2012 год. срещу въззивното решение № 574 от 09.12.2011 год. по в.гр.дело № 538/2011 год. на Пазарджишкия окръжен съд, гражданско отделение, с което след като е изцяло отменено решение № 428 от 29.04.2011 год. по гр.дело № 4464/2010 год. на Пазарджишкия районен съд е отхвърлен предявения от касатора срещу Р. А. Ч., Л. Г. Ч. и Н. Г. Ч. иск по чл.109 ЗС за премахване на метален павилион с размери * м. в дълбочина и * м. ширина, построен в поземлен имот с идентификатор № * по кадастралната карта на [населено място] и административен адрес: [улица].
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат следните въпроси, чието разрешение от въззивния съд, според жалбоподателя, противоречи на практиката на ВКС/чл.280, ал.1, т.1 ГПК/, евент. по които е налице противоречива практика на съдилищата /чл.280, ал.2, т.2 ГПК/, а именно: а/ основателен ли е иск по чл.109 ЗС за премахване на незаконен строеж в съсобствен имот, за който /освен, че е в грубо нарушение на техническите норми за отстояние до жилищна сграда/ не е установено точно по какъв начин пречи на съсобственика – ищец да упражнява правото си на собственост? и б/ обуславя ли се основателността на иска по чл.109 ЗС от наличието на установен режим на реално ползване на съсобственото място по начин, че с увредени права се признава единствено съсобственика, в чието място за самостоятелно ползване е построен незаконен строеж от страна на друг собственик? К. се позовава на тълкувателно решение № 31/1984 год. от 06.02.1985 год. по гр.дело № 10/1984 год. на ОСГК на ВС, решение № 139 от 25.06.2010 год. по гр.дело № 457/2009 год., ВКС, І г.о., решение № 439 от 24.06.2010 год. по гр.дело № 719/2009 год., ВКС, І г.о., решение № 299 от 15.06.2010 год. по гр.дело № 500/2009 год., ВКС, ІІ г.о. и решение № 33 от 06.04.2010 год. по гр.дело № 27/2009 год., ВК, ІІ г.о.
Ответниците по касация Н. Г. Ч., Л. Г. Ш. и Р. А. Ч. са на становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че по делото не са ангажирани доказателства, че процесният павилион /независимо дали е законен или незаконен строеж/ пречи на упражняване правото на собственост от страна на ищеца/сега касатор/ и в какво именно се изразяват ограниченията на вещните му права. Според окръжния съд, неоснователността на негаторния иск се обуславя и от липсата на доказателства за разпределение ползването на дворното място съгласно фактическото му състояние към момента – доказателства, че ищецът/касатор/ разполага с право да ползва самостоятелно именно пространството, върху което е разположен павилионът.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Възприетото от въззивния съд разрешение не противоречи на тълкувателно решение № 31/1984 год. от 06.02.1985 год. по гр.дело № 10/1984 год. на ОСГК на Върховния съд, в което, както е посочено и в мотивите на обжалваното решение, е прието, че „…основание за защита чрез иска се поражда само при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но които субективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита”.
Обжалваното решение по-нататък, не противоречи и на разрешението, дадено с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 33 от 06.04.2010 год. по гр.дело № 27/2009 год. на ВКС, ІІ г.о., в което е прието, че петиторната защита по чл.109 ЗС е неприложима, щом съществуването на незаконно изградената в съсобственото дворно място постройка не накърнява правата на другите съсобственици. Според решението на ВКС, ІІ г.о., материалноправната легитимация на ответника-съсобственик в имота по негаторния иск предполага установяване на фактическо действие от негова страна, надхвърлящо ограниченията на собствеността и противоречащо на установения правен режим на ползване на имота, водещо до накърняване правата на другия съсобственик.
Решение № 493 от 24.06.2010 год. по гр.дело № 719/2009 год. на ВКС, І г.о. поначало отговаря отрицателно на въпроса: основателен ли е иск по чл.109 ЗС за премахване на незаконен строеж, за който не е установено по какъв начин пречи за упражняване правото на собственост на ищеца. Решението, постановено по реда на чл.290 ГПК, разглежда и конкретна хипотеза, при която се приема, че когато незаконен строеж в съседен имот е изграден в нарушение на строителни правила и норми или на санитарно-хигиенни изисквания, установени с цел осигуряване възможност за ползването на един имот по предназначение, респ. с цел опазване здравето на живущите в населеното място, той ограничава правата на собственика на съседния имот да го ползва пълноценно и по предназначение и ищецът по иска по чл.109 ЗС не е нужно да доказва с какво този незаконен строеж му пречи. Доколкото казусът, предмет на обжалваното въззивно решение касае незаконен строеж в съсобствено дворно място, за него е относимо разрешението, дадено в постановеното по аналогичен случай решение № 33 от 06.04.2010 год. по гр.дело № 27/2009 год. на ВКС, І г.о.
Хипотезата на незаконен строеж в съседен имот е разгледана и в решение № 139 от 25.06.2010 год. по гр.дело № 457/2009 год. на ВКС, І г.о. В него за правилно е намерено становището в решението, предмет на касационното обжалване, а именно, че когато незаконният строеж е изграден при минимално отклонение от допустимото отстояние от регулационната линия съгласно чл.42, ал.3 ЗУТ, той не създава пречки на собственика на съседния имот да го ползва.
Следва да се отбележи, че при наличието на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, каквато са решенията, постановени по реда на чл.290 ГПК, липсва основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно т.3 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС, въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложение на правна норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. След като са налице постановени решения от Върховния касационен съд по реда на чл.290 ГПК, последните имат задължителен характер по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и съществуващото противоречие с постановени преди това решения, попадащи в обхвата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК се счита за преодоляно.
В обобщение, липсват предпоставки по чл.280, ал.1, т.т.1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 574 от 09.12.2011 год. по в.гр.дело № 538/2011 год. на Пазарджишкия окръжен съд, гражданско отделение по жалба вх.№ 302 от 13.01.2012 год. на Х. К. Л. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/