2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 364
София, 27.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1656/2018 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Б.” ЕАД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу разпореждане от 28.02.2018 г. на съдията-докладчик от Софийски апелативен съд, с което е върната подадената от дружеството частна касационна жалба с вх. № 1207/22.01.2018 г. срещу определение № 4101 от 14.12.2017 г. по ч.гр.д. № 5265/2017 г. на САС.
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на разпореждането, с което е прието, че в рамките на първоначалния срок и на продължения по реда на чл.63 ГПК срок не са изпълнени указанията за отстраняване на констатирани нередовности на подадената частна касационна жалба. Частният касатор твърди, че не е получавал съобщение за уважаване на молбата за удължаване на срока за изпълнение на указанията, а с оглед липсата на разпоредба, предвиждаща горна граница за новоопределения срок по чл.63 ГПК, то актът на съда по искането за продължаване на срок следва да бъде съобщено на страната.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определение № 4101 от 14.12.2017 г. по ч.гр.д. № 5265/2017 г. Софийският апелативен съд, Гражданско отделение, 7 състав е оставил без уважение подадената от [фирма] частна жалба срещу разпореждане от 15.08.2017 г. на Софийски градски съд, VІ-2 състав, за връщане, като просрочена, въззивна жалба вх.№ 100520/27.07.2017 г. срещу решение № 1379/10.07.2017 г. по т.д. № 6426/2016 г. Със същото определение е оставена без разглеждане посочената частна жалба в частта й, с която е обжалвано разпореждането от 15.08.2017 г. на СГС, с което се отменя разпореждане от 28.07.2017 г. за дадени указания на жалбоподателя за внасяне на държавна такса по просрочената въззивна жалба. Посоченото въззивно определение е атакувано от [фирма] с частна жалба с вх.№ 1207/22.01.2018 г., имаща характер на частна касационна жалба в частта, с която САС е потвърдил преграждащото развитието на делото разпореждане на първата инстанция, и на частна жалба в частта, с която САС е оставил без разглеждане частната жалба.
Безспорно е, че в рамките на указания от САС първоначален едноседмичен срок, както и до изтичане на новоопределения срок, частният жалбоподател не е отстранил констатираните от администриращия съд недостатъци на частна жалба с вх. № 1207/22.01.2018 г. – за внасяне на ДТ по сметка на ВКС в размер на 15 лв. и за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по жалбата в частта, имаща характер на частна касационна жалба.
В разпореждането, предмет на настоящата частна жалба, съдията-докладчик е отчел надлежното съобщаване на указанията за констатирани нередовности на подадената до ВКС частна жалба, както и за предупреждението до дружеството, неин подател, за неблгоприятните последици от неизпълнение на указанията. Констатирано е, че в рамките и на продължения срок, който е изтекъл на 19.02.2018 г., тези указания не са изпълнени, поради което жалбата е върната.
Атакуваното разпореждане е правилно. При постановяването му не е допуснато нарушение на процесуалните правила, относими към администриране на частната жалба. Законосъобразно са приложени неблагоприятните последици от неизпълнение на редовно съобщените указания за отстраняване на нередовности на тази жалба, за настъпването на които страната е надлежно предупредена.
Доводите на дружеството частен жалбоподател за липса на връчено съобщение за продължения по реда на чл.63, ал.1 ГПК срок, следва да се преценят като неоснователни.
Съгласно изричната разпоредба на чл.63, ал.2, изр.2 ГПК, продължаването на срока тече от изтичане на първоначалния. По приложението на тази разпоредба и по-конкретно по въпроса, дали съдът дължи уведомяване на страната за продължен срок по подадена от нея молба по чл.63 ГПК, е създадена непротиворечива практика на ВКС – определение по ч.т.д. № 441/2010 г., ІІ т.о., определение по ч.т.д. № 304/2010 г., І т.о., определение по ч.т.д. № 954/2011 г., ІІ т.о., определение по ч.гр.д. № 84/2010 г., ІІІ г.о. и др. В посочените съдебни актове е прието, че страната сама следи за произнасянето на съда във връзка с молба за продължаване на срока и препис от разпореждането не следва да й се изпраща, тъй като то не подлежи на самостоятелен инстанционнен контрол.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 28.02.2018 г. по ч.гр.д. № 5265/2017 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 7 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: