О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 364
София, 08.04.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети март……………………………..
две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….……………………………………………..в присъствието на прокурора ………….………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………..
гр.дело N 577/2016 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 379 от 03.11.2015 година по гр.д. N 441/2015 година на Софийския окръжен съд. Жалбоподателят [фирма], [населено място], Софийска област, чрез пълномощника си адв. Н. Е. от АК-София, обжалва въззивното решение в частта, с която първоинстанционното решение е потвърдено и касаторът е осъден да заплати сумата 42 560, 91 лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди – разлика между трудово възнаграждение и обезщетение за отпуск по болест, сумата 13 990 лева – разходи за лекарства, балнеолечение и имобилизиращ гръден корсет – искове с правно основание чл.200, ал.1 КТ. Недоволен от решението е останал и ищецът Г. Й. У. от [населено място], със съдебен адрес в [населено място], който го обжалва чрез пълномощника си адв. А. И. от АК-София в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и вместо него е постановено друго, като исковете са отхвърлени за разликата над 42 560, 91 лева до уважения размер от 75 715, 10 лева по първия иск и за разликата над сумата 13 990 лева до уважения размер от 17 075 лева по втория иск. В касационните жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Страните взаимно си оспорват жалбите и молят да не се допуска касационно обжалване, както и намират, че те са неоснователни по съществото на правния спор. Претендират разноски по делото.
Касационните жалби са постъпили в срока по чл.283 ГПК. Те са процесуално допустими, тъй като са подадени от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на исковете над 5 000 лева.
1. Жалбоподателят [фирма], [населено място], Софийска област, е изготвил формално изложение на основанията за допускане на касационно обжалване – изискване по чл.284, ал.3, т.3 ГПК. В него не са формулирани конкретни въпроси, на които касационният състав да даде отговор в съответствие с правомощията си по чл.280, ал.1 ГПК. Посочил е, че „въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по чл.328, ал.1, т.12 от КТ и по чл.74 КТ”, но тези текстове нямат отношение към разглеждания казус, не са обсъждани в съдебното решение, нито е обяснено значението им за правния спор. По- нататък се поддържа, че обезщетението за имуществени вреди – разлика между трудово възнаграждение и обезщетение за отпуск по болест, следва да се определи по правилото на чл.228, ал.1 КТ във вр. с чл.17, ал.1 от Наредбата за елементите на брутното трудово възнаграждение /НЕБТВ/. Този довод, освен че е въведен за пръв път в производството, е неоснователен, защото в случая имуществената вреда, съответно дължимото обезщетение се определя по друг начин – чрез изчисляване на разликата между трудовото възнаграждение на т.н. „аналог” и получаваното обезщетение за временна или трайна нетрудоспособност, респ. пенсия за инвалидност на претендиращото лице за времето на исковата претенция – виж т.2 и 3 от ПВС № 4/1968 г. и № 4/1975 г. Искането Върховният касационен съд да се произнесе по приложението на § 4, ал.1 ПЗР на КСО също е неоснователно, защото съществува задължителна съдебна практика и тя се прилага по всички трудови спорове. Въведените оплаквания са за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон – касационно основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът не е изложил съображение за наличие на някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1 ГПК.
2. По жалбата на Г. Й. У. от [населено място], със съдебен адрес в [населено място]:
Този касатор е формулирал материалноправни въпроси, като от значение за правилното решаване на делото са два:
– Какъв е обема на причинените вреди и пропуснати ползи при изчисляване на обезщетението по чл.200 от КТ и длъжен ли съдът да мотивира ясно и подробно този обем и
– Кои са предвидимите и сигурни имуществени доходи и пропуснати ползи, които се включват в него – в т.ч. договорените в КТД на предприятието, уредените във ВПОРЗ на същото и получените на практика от сравнителния работник.
Въпросите са зададени във връзка с твърдението на касатора, че съдилищата постановяват противоречиви решения относно това включва ли брутното трудово възнаграждение, което служи за база при определяне на обезщетенията по чл.200 КТ, изплатените бонуси, коледни добавки, суми за безплатна храна, помощи за лятна почивка и пр.
От текста на изложението може да се направи извод, че искането за допускане на касационно обжалване се поддържа на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но в него нито се сочи, нито се представя противоречива съдебна практика. В този смисъл не може да се извърши селекция по критериите на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, нито да се прецени основателността на искането за допусне на обжалването съобразно разясненията, дадени в ТР №1/2009г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Независимо от това трябва да се съобрази задължителната практика на ВКС по поставените въпроси, част от която е посочена във въззивното решение – № 847 от 14.01.2011 г. по гр.д. № 1558/2009 г. на ІV г.о. Тя е преутвърдена и с решения № 540 по гр.д. № 895/2009 г. на ІV г.о. и № 23 от 16.02.2016 г. по гр.д. № 1407/2015 г. на ІІІ г.о. и е в смисъл, че съгласно чл. 15 НСОРЗ за допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер се определят тези, които се заплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Включват се и всички предвидими и сигурни плащания, определени в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор. Изплащаните суми за нощен труд, труд в официални празници, увеличен нощен труд по посочените критерии, при които отчитането зависи от възприетия от различните работодатели начин на отчитане на работното време – подневно или сумирано, не могат да бъдат отнесени към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. Целевата награда и месечната премия поради предназначението си да стимулират трудовото участие и да наградят показан висок трудов резултат, явно не спадат към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер.
При този изход на делото съдът не присъжда разноски за касационното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 379 от 03.11.2015 година по гр.д. N 441/2015 година на Софийския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.