О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 364
Софияq 17.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 104/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. К. Н. от гр. П., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 1801/09.11.2009 г. по в.гр.д. № 1641/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 519 от 04.03.2009 г. по гр.д. № 3842/2007 г. на Районен съд – П. за отхвърляне на предявения срещу „Е” ЕАД, гр. П. отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 1 101.46 лв. – неплатена топлинна енергия за период от 01.06.2004 г. – 30.09.2006 г. за жилище, находящо се в гр. П., ул. Васил Л. ” № 56, ап.12, ведно със законната лихва от 30.09.2007 г. и обезщетение за забава в размер на 279.49 лв. за периода 01.08.2004 г. – 27.08.2007 г. и за присъждане на разноски в размер на 98.02 лв.
Жалбоподателката счита обжалваното решение за необосновано, с твърдения за липса на точна преценка на експертните заключения по делото, според които е напълно доказано, че издаденият в полза на ответното дружество изпълнителен лист е за абонатен номер 71237 – за апартамент № 8, а не за апартамент № 12. По съображения, подробно изложени в жалбата, се иска отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество, като се уважи отрицателния установителен иск.
В приложението към касационната жалба по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, като основание за допускане разглеждането на делото пред ВКС се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Според жалбоподателката въззивният съд се е произнесъл по значими за изхода на делото материалноправен и процесуалноправен въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация не е заявил становище
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от жалбоподателката доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С постановеното от Пловдивския окръжен съд решение е прието, че ищцата не е установила недължимост на процесните суми за посочения в исковата молба апартамент № 12, тъй като всъщност те са дължими за потребена топлоенергия за ап.8/ и двата апартамента собственост на ищцата/, на посочения по-горе адрес, а тези за ап. 12 за в много по-малък размер, съгласно издадения изпълнителен лист. С оглед на тези констатации, потвърдени от съдебно техническата и икономическа експертизи, въззивният съд е счел останалите събрани по делото доказателствени средства за ирелевантни с оглед и на предмета на делото, очертан от обстоятелствената част и петитума на исковата молба.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В касационната жалба и в приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран изрично материалноправният въпрос, чието решаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Бланкетното позоваване на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК и възпроизвеждането на тази законова предпоставка за достъп до касационно разглеждане на делото, с доводи за несправедливо разрешаване на спора, не са достатъчни за допускане на обжалването. За да е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е необходимо да е посочен точно правният въпрос, обусловил решаващите изводи на съда, разглеждането на който ще допринесе до промяна на създадена, в резултат на неточно тълкуване на съответна законова норма, съдебна практика или необходимост от осъвременяване на дадено тълкуване, както и при неясни или непълни правни норми, които се нуждаят от тълкуване. В случая тези предпоставки не са налице.
Формулираните в изложението процесуалноправни въпроси относно начина на формиране вътрешното убеждение на съда и преценката за това, кои от доказателствените средства са относими към спора, всъщност съставляват доводи във връзка с инвокираните с жалбата основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК. Основанията за достъп до касационно разглеждане на делото не могат да се отъждествяват с основанията за неправилност на въззивното решение и е недопустимо в стадия по селекция на касационните жалби ВКС да се произнася по законосъобразността на фактическите и правни изводи на решаващия съд. В посочения смисъл са и задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1801/09.11.2009 г. по в.гр.д. № 1641/2009 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: