2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 365
гр. София, 18.07.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдията Светла Цачева частно гражданско дело № 2442 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
С определение № 35/01.02.2016 г., постановено по гр.д. № 5873/2015 г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 8391/09.09.2015 г., подадена от В. С. Т., М. Б. К. и Е. Б. Г. против въззивно решение № 351/21.07.2015 г., постановено по гр.д. № 437/2015 г. на Хасковски окръжен съд.
Срещу определението на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение е постъпила частна жалба с вх. № 1958/22.02.2016 г., подадена от В. С. Т., М. Б. К. и Е. Б. Г. чрез адв. С. К. С.. Поддържа се, че съдът е формирал неправилен извод, че цената на исковата претенция е под 5 000 лв., тъй като съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК по исковете за парични вземания цената на иска е в размер на търсената сума, която в процесния случай е в размер от 7 693, 01 лв. Твърди, че първоинстанционния съд е сезиран с един иск – с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено, че ищците като длъжници по изпълнително дело не дължат сумата в размер от 7 693, 01 лв.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал. 2 ГПК, тъй като е насочена против определение постановено за пръв път от състав на Върховен касационен съд.
Разгледана по същество е неоснователна.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 81/2015 г. на Районен съд – Димитровград е образувано по искова молба на К.
Н. Х., Я. Х. А., М. Х. Т., Н. Х. Г., Д. Т. П., М. Т. Г., Т. Д. Д., М. К. М., П. Т. П. и И. Т. Д. против В. С. Т., М. Б. К. и Е. Б. Г. по иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищците, в качеството им на наследници на И. Т. Н., не дължат на ответнците – наследници на взискателя по изпълнително дело № 343/2013 г. на ДСИ при РС – Димитровград, сумата в общ размер от 7 693, 01 лв., от която главница в размер от 2 760 лв., ведно със законна лихва от 16.07.2001 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по изпълнителното дело, представляващи вземане по изпълнително дело № 343/2013 г. на ДСИ при Димитровградски районен съд, образувано по изпълнителен лист от 18.09.2006 г., издаден по нохд № 503/2004 г. на Районен съд, [населено място]. С решение № 201/21.05.2015 г. по гр.д. № 81/2015 г., на Димитровградски районен съд предявените от К.
Н. Х., Я. Х. А., М. Х. Т., Н. Х. Г., Д. Т. П., М. Т. Г., Т. Д. Д., М. К. М., П. Т. П. и И. Т. Д. против В. С. Т., М. Б.К. и Е. Б. Г. искове с правно основание чл. 439 ГПК са отхвърлени като неоснователни. Първоинстанционното решение е отменено с решение № 351/21.07.2015 г., постановено по гр.д. № 437/2015 г. по описа на Хасковски окръжен съд, с което е признато за установено, че ищците не дължат на ответниците – наследници на взискателя Б. З. Н. по изп.д. № 343/2013 г., сумата в размер на общо 7 693,01 лв., от която главница в размер от 2 760 лв., ведно със законна мораторна лихва от 16.07.2001 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по изпълнителното дело, представляващи вземане по изпълнително дело № 343/2013 г. на ДСИ при РС – Димитровград, образувано по изпълнителен лист от 18.09.2006 г., издаден по нохд № 503/2004 г. на Районен съд, [населено място].
С атакуваното определение № 35/01.02.2016 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, касационна жалба, подадена от В. С. Т., М. Б. К. и Е. Б. Г. против въззивно решение № 351/21.07.2015 г. по гр.д. № 437/2015 г. по описа на Хасковски окръжен съд е оставена без разглеждане на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
Съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че атакуваното определение е законосъобразно.
С разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК в редакцията, обн. в ДВ бр. 50 от 03.07.2015 г. в сила от 07.07.2015г., са изключени от касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. Делото е с предмет кумулативно обективно съединени установителни искове, всеки с цена под 5 000 лв.- установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за установяване несъществуване на изпълняемо право на ответниците в качеството им на наследници на взискателя Б. З. Н. по изп.д. № 343/2013 г., с предмет вземане от 2 760 лв. – главница, представляваща обезщетение за причинени от престъпление имуществени вреди и вземане в размер от 4 224, 64 лв. – законна мораторна лихва върху главницата, изтекла за периода от 16.07.2001 г. до 21.10.2013 г. и разноски в изпълнителното производство в размер на 708, 37 лв., поради изтекла погасителна давност по отношение на вземанията на взискателя. Необжалваемостта се преценява спрямо цената на всеки един от обективно съединените искове, като в случая определена на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК от размера на вземането, чиято недължимост се цели да се установи в процеса – отделни вземания, всяко с цена под 5000 лева. Обстоятелството, че за принудителното изпълнение на всяко от вземанията е образувано общо изпълнително дело и спрямо всяко от вземанията ищецът основава правото си на института на погасителната давност, не обуславят наличието на един иск с обща цена, съизмерима със сбора на сумите от главница и лихва. Произходът на вземането – от главница, респ. от лихва, изпълнението спрямо което се оспорва на основание факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, обуславя самостоятелност в преценката по прилагането, в случая на института на погасителната давност, с оглед на което основанието на изпълняемото право при иска с правно основание чл. 439 от ГПК обуславя самостоятелност на исковете за главница и лихва. Касационната жалба е подадена на 09.09.2015 г., т.е. след влизане в сила на изменението на процесулания закон и допустимостта и следва да се преценява съобразно действащата промяна на чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което и на основание чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК жалбата не подлежи на разглеждане като недопустима.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 35 от 01.02.2016 г. по гр.д. № 5873/2015 г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: