О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 365
гр. София, 07.08. 2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова ч.т.д.№163 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК във вр. с чл.248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба от СНЦ „Съюз на българските писатели“ срещу определение №3814/05.12.2018г. по т.д.№242/2018г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е изменено постановеното по делото решение №2213 от 17.08.2018г. в частта за разноските, като е отхвърлено искането на СНЦ „Съюз на българските писатели“ за присъждане на разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Частният жалбоподател излага доводи за недопустимост, евентуално неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на закона. Твърди, че в частта, с която е отхвърлено искането му за присъждане на разноски за въззивното производство, определението на САС е недопустимо, тъй като не е надлежно сезиран по реда на чл.248 ГПК. В останалата част е неправилно и следва да бъде отменено.
Ответникът М. П. Г. в качеството му на ЕТ „Г. МП- М. Г.“ оспорва жалбата като излага съображения за правилността на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
С решение №2213 от 17.08.2018г. по т.д. №242/2018г. на Апелативен съд- София потвърждава решение №1952 от 18.10.2017г. по т.д. №8710/16г. по описа на СГС, ТО, VІ-5 състав в частта, с която М. П. Г. в качеството му на ЕТ „Г. МП- М. Г.“ е осъден да плати на СНЦ „Съюз на българските писатели“ на основание чл.55, ал.1 ЗЗД сумата от 21 946 лева – платени без основание суми по фактури от 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г., подробно описани в мотивите, като на ищеца са присъдени и разноските за въззивното производство в размер от 5 487.00 лева.
С молба от ЕТ „Г. МП- М. Г.“, подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, е направено искане за изменение на решението на САС в частта за разноските, като се оспорва присъждането от въззивния съд на разноски на СНЦ „Съюз на българските писатели“ за първоинстанционното производство, за които няма надлежно искане пред СГС.
С обжалваното определение САС приема, че молбата по чл.248 ГПК е допустима и основателна, като изменя решението в частта за разноските и отхвърля изцяло претенцията на СНЦ „Съюз на българските писатели“ за разноски. Съдът излага мотиви, че е недопустимо във въвзивното производство за първи път да се присъждат разноски за първоинстанционното производство при потвърждаване на решението на СГС, а по отношение на разноските за въззивното производство приема, че липсват доказателства за реално плащане на адвокатско възнаграждение.
С оглед изложената фактическа обстановка, настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е частично основателна.
Определението на САС в частта, с която е изменено решението в частта за разноските, като е отхвърлено искането на СНЦ „Съюз на българските писатели“ за присъждане на разноски за въззивното производство в размер от 1 633 лева адв.възнаграждение, е недопустимо. Съдът не е надлежно сезиран с молба по чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта на присъдените разноски за въззивното производство, поради което е постановил определение по чл.248 ГПК извън своята компетентност.
В останалата част определението е правилно и следва да бъде потвърдено. В хипотезата на потвърдено първоинстанционно решение е недопустимо за първи път въззивният съд да се произнася по претенция за разноски, направени в първоинстанционното производство. За страната, имаща право на разноски с оглед изхода на спора, е налице процесуалната възможност да иска изменение на първоинстанционното решение по реда на чл.248 ГПК, която в настоящата хипотеза не е реализирана.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА определение №3814/05.12.2018г. по т.д.№242/2018г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, постановено по реда на чл.248 ГПК, в частта, с която е изменено постановеното по делото решение №2213 от 17.08.2018г. в частта за разноските, като е отхвърлено искането на СНЦ „Съюз на българските писатели“ за присъждане на основание чл.78, ал.3 ГПК на разноски за въззивното производство в размер на сумата 1 633.00 лева адв.възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА определение №3814/05.12.2018г. по т.д.№242/2018г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав в останалата обжалвана част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.