О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
София, 01.04.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 7426/2014год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Д. Б., подадена чрез адв. П., срещу въззивно решение №1617 от 17.09.2014г. на Пловдивски ОС, постановено по в.гр.д.№ 2267/2014год. С това решение е потвърдено решение от 29.05.2014г., постановено по гр. д. № 15957/2013г. по описа на Пловдивски РС, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Й. Д. Б. против ЦДГ „З.”, [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, за отмяна на Заповед №5/27.09.2013г., с която на основание чл.325, ал.1, т.5 КТ е прекратено трудовото й правоотношение и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител”.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване на исковете изцяло.
В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по обуславящи изхода на спора материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие със задължителната практика на ВКС и с практиката на други съдилища. Като такива счита въпросите : „1. Следва ли в трудов договор сключен на основание чл.68, ал.1, т.З от Кодекса на труда – за заместване на работник или служител, който отсъства от работа, да бъде записано изрично името на отсъстващия работник или служител, който ще се замества?; 2. Допустимо ли е съдържанието на трудовия договор и отделни липсващи в него клаузи да се допълват и доказват със свидетелски показания?; 3. Допустими ли са свидетелски показания относно обстоятелствата какво е било известно на страните при сключване на трудовия договор, след като в него липсват съществени елементи от съдържанието му и има ли правно значение това обстоятелство, ако то не е било записано в трудовия договор?” В изложението си касаторът не се позовава на конкретни съдебни актове и не обосновава твърдението си за наличие на поддържаните основания по т.1 и т.2 на чл.280 ГПК. Към изложението прилага : решение №80 от 30.03.2012г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по гр.д.№ 640/2011г., с което е дадено правно разрешение по въпроса : ” допустимо ли е при сключване на трудов договор за заместване на отсъстващ работник или служител на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ, като основание за прекратяването му да бъде определена крайна, точно фиксирана дата като се игнорира предвиденото в закона прекратително основание – завръщането на титуляра на длъжността?”; определение №635 от 19.06.2009г. по гр.д.№695/2009г. на ВКС, постановено по реда на чл.288 ГПК, което е извън обхвата на съдебната практика по смисъла на чл.280 ГПК; решение №606 от 01.10.2012г. по гр.д.№1012/2012г. на РС [населено място], решение №4972 от 14.12.2013г. по гр.д.№14639/2013г. на РС [населено място], решение №10 от 02.02.2011г. по гр.д.№390/2010г. на РС [населено място] и решение №150 от 14.07.2011г. по гр.д.№263/2011г. на ОС [населено място], за които няма данни дали са влезли в сила.
Ответната страна ЦДГ „Звезда”, [населено място], не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе относно наличието на сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ, въззивният съд е приел, че по делото е установено по безспорен начин, че ищцата е замествала единствения отсъстващ от работа учител – А. У.; че самата ищца не оспорва обстоятелството, че е сключила трудов договор за заместване на отсъстващ служител и че той е прекратен на основание чл.325, ал.1, т.5 КТ – поради завръщане на титуляра на работа. С оглед изложеното е приел, че не може да обоснове извод, че от непосочване на името на титуляра на работа в трудовия договор по чл.68, ал.1, т.3 КТ, то следва да приложи разпоредбата на чл.67, ал.2 КТ. Според посочената разпоредба трудовият договор се смята сключен за неопределено време, ако изрично не е уговорено друго. Тази разпоредба се прилага само когато срокът не е определен, нито е определям. В случая срокът е определяем – до завръщане на единствения отсъстващ служител, заемащ длъжността учител в ЦДГ „Звезда”. По релевираното възражение във въззивната жалба на ищеца относно това, че в конкретния случай свидетелски показания са недопустими и не са годно доказателствено средство, поради наличие на забраната на чл.164, ал.1, т.1 ГПК, съдът е приел, че същото е неоснователно. За да обоснове извода си е посочил, че с посочените свидетелски показания не се установява съществуването на трудовия договор, нито неговото сключване и съдържание, а обстоятелствата по неговото сключване, кое е наложило неговото сключване, организацията на работа при ответника, липсата на свободни щатни бройки, отсъстващи служители при ответника за процесния период от време и обстоятелствата по завръщане на отсъстващия служител на работа. Въззивният съд е счел за неоснователно и възражението на жалбоподателката, че свидетелските показания и представеното по делото допълнително споразумение към трудовия договор на А. У. от 27.09.2013г. са депозирани несвоевременно, поради което са преклудирани и първоинстанционният съд не е следвало да се позовава на тях в решението си. Приел е, че в доклада си по чл. 146 ГПК първоинстанционният съд е указал на ответника за кои факти не сочи доказателства и е дал седмодневен срок за изпълнението им. Именно в този срок са представени въпросните документи и са поискани свидетелите.
С оглед гореизложеното е приел искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за неоснователен. Съобразно изхода по главния иск е обосновал извод, че е неоснователна и обусловената претенция.
При тези мотиви на въззивния съд не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните :
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, да бъде формулиран конкретно в контекста на решаващите изводи на съда, които пряко обуславят изхода на спора. Касаторът следва да обоснове и твърдението си за наличие на специфичните предпоставки – изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване, а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
В случая касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл. 280, ал.1 ГПК. Въззивното решение съдържа правно разрешение по посочените в изложението въпроси, поради което с поставянето им се обосновава извод за наличие на общо основание за достъп до касация. Не е доказано обаче наличието на поддържаните допълнителни основания по т.1 и т.2 на чл.280 ГПК. В изложението липсва позоваване на конкретни съдебни актове, а също и обосновка в какво се състои твърдяното противоречие. Доколкото към изложението са приложени отделни актове на ВКС и други съдилища, съдът приема следното:
Представеното решение №80 от 30.03.2012г. по гр.д.№ 640/2011г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено в производство по чл.290 ГПК е от обхвата на задължителната за съдилищата съдебна практика и е относимо към основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр.59 от 22.07.1994 г. (отм.); с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В случая обаче с цитираното решение от обхвата на задължителната съдебна практика е дадено правно разрешение по въпроса : ” допустимо ли е при сключване на трудов договор за заместване на отсъстващ работник или служител на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ, като основание за прекратяването му да бъде определена крайна, точно фиксирана дата като се игнорира предвиденото в закона прекратително основание – завръщането на титуляра на длъжността?” С последното не е давано правно разрешение по въпросите, повдигнати в изложението, поради което и няма как да се обоснове извод за наличие на противоречие в поддържания от касатора смисъл. Приложеното от касатора определение №635 от 19.06.2009г. по гр.д.№695/2009г. на ВКС, е постановено по реда на чл.288 ГПК, със същото не се формира сила на присъдено нещо, поради което и този съдебен акт е извън обхвата на съдебната практика по смисъла на чл.280 ГПК. Останалите актове – решение №606 от 01.10.2012г. по гр.д.№1012/2012г. на РС [населено място], решение №4972 от 14.12.2013г. по гр.д.№14639/2013г. на РС [населено място], решение №10 от 02.02.2011г. по гр.д.№390/2010г. на РС [населено място] и решение №150 от 14.07.2011г. по гр.д.№263/2011г. на ОС [населено място], няма данни дали са влезли в сила. Принципно, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение, трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК обаче в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието и – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд, както е в настоящия случай.
В обобщение не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, а ответникът по касационната жалба не е претендирал присъждането на такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1617 от 17.09.2014г. на Пловдивски ОС, постановено по в.гр.д.№ 2267/2014год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: