4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
С., 13.06.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осми юни две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 141 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 226 от 26.01.2011 г. по ч.гр.д. № 2112/2010 г. на Бургаски окръжен съд е потвърдено определение № 624 от 08.11.2010 г. на Царевски районен съд, с което е прекратено производството по гр.д. № 59/2010 година.
Частна касационна жалба против определение № 226 от 26.01.2011 г. на Бургаски окръжен съд е постъпила от А. И. Д., Владимир В. Ч. и Д. И. Д., тримата от [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по процесуалните въпроси: обхващат ли се от силата на присъдено нещо на решението, с което е уважен ревандикационен иск и възраженията на ответника за нищожност на придобивното основание на ищците; допустим ли е иск за нищожност на сделка между трети лица с оглед постановката на т. 2 от ТР № 4/2010 г. ОСГК ВКС; допустимо ли е възражение за нищожност на сделка, предявено от лице, спрямо което е уважен ревандикационен иск за имота, предмет на сделката; ползва ли се със сила на пресъдено нещо решението на съда, с което е отхвърлен ревандикационен иск по отношение на иск, предявен от ответниците по ревандикацията за нищожност на придобивното основание на ищците и допустим ли е самостоятелен иск за прогласяване нищожност на сделка предявен от лице, спрямо когото искът за ревандикация на имота, предмет на сделката е отхвърлен и същевременно е уважена претенция за заплащане обезщетение за ползване на същия имот – въпроси, явяващи се от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба против въззивното определение е допустима – с определението на въззивния съд е потвърдено определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, поради което съдебният акт на обжалване при условията на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Жалбата е подадена в срок и редовна.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 59/2010 година на Царевски районен съд е образувано въз основа на искова молба подадена от А. И. Д., Владимир В. Ч. и Д. И. Д., тримата от [населено място] против И. Н. Н., С. Н. Н., двамата от [населено място] и [община], с която се претендира да се прогласи нищожност на сключен между ответниците договор от 25.04.2003 г. за замяна на недвижими имоти, находящи се в [населено място], както и на последващи разпоредителни сделки със същите имоти, изразяващи се в договор за дарение, обективиран в нот. акт № 69/2003 г. и договор за доброволна делба от 04.10.2005 г., както и да се признае за установено, по отношение на ответниците И. Н. Н. и С. Н. Н., че не са собственици на 1473/1830 ид. части от УПИ ІІІ от кв. 71 по плана на [населено място]. В исковата молба са изложени твърдения, че имотът, предмет на замяната е публична общинска собственост, поради което договорът, с който се прехвърля на лице, различно от общината е нищожен поради невъзможен предмет, заобикаляне на закона и поради липса на основание.
С определение № 624 от 08.11.2010 г., първоинстанционния съд е прекратил производството по делото, приемайки, че предявените искове са недопустими.
Определението е потвърдено с определение № 226 от 26.01.2011 г. по ч.гр.д. № 2112/2010 г. на Бургаски окръжен съд . Въззивният съд е приел, че възраженията на ищците за нищожност на договора от 25.04.2003 г. за замяна на недвижими имоти са преклудирани с влизане в сила на решенията по проведените от ответниците спрямо тях ревандикационни искове по отношение на същите имоти; че за ищците липсва правен интерес да повдигат отново спор пред съда чрез предявяване на установителен иск при наличие на влезли в сила решения по отношение на правото на собственост върху имотите.
При проверка за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Процесуалният въпрос обхващат ли се от силата на присъдено нещо на решението, с което е уважен ревандикационен иск и възраженията на ответника за нищожност на придобивното основание на ищците не е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По въпроса е налице утвърдена практика на съдилищата, в съответствие с която е постановен обжалвания съдебен акт. В съответствие с утвърдената практика относно преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо, съдът е приел, че всички възражения на ответника, дори и когато не са предявени в процеса се преклудират – преклудира се всеки факт, въз основа на който ответникът би могъл да предяви възражение срещу иска; че възражението на ответника за нищожност на договора за замяна, от който ищците черпят право на собственост е преклудирано с влязлото в сила решение по ревандикационния иск.
Въпросът допустим ли е иск за нищожност на сделка между трети лица с оглед постановката на т. 2 от ТР № 4/2010 г. ОСГК ВКС не е обуславящ изхода на делото. В т.2 от ТР № 4/2010 г. ОСГК ВКС е разгледана възможността за възражение за нищожност на договор за замяна, въведено от трето по отношение на сделката лице, ответник по ревандикационен иск, без обаче да е засегнат разрешеният в обжалваното определение въпрос за предявяване на чужди права чрез иск.
По въпроса допустимо ли е предявяване на чужди права чрез иск – допустим ли е иск за нищожност на сделка, предявен от лице, което не е страна по сделката е налице трайно установена практика на съдилищата, съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт. В съответствие с установената практика по приложението на чл. 26, ал.2 ГПК (чл. 15, ал.2 ГПК отм.), въззивният съд е приел, че никой не може да предявява пред съд чужди права от свое име, освен в изрично предвидените от закона случаи на процесуална субституция; че правен интерес от предявяване на иска е налице само по отношение на притежателите на материалните права, засегнати от правния спор; че третото лице, което не е страна по сделката не разполага с иск за прогласяване на нищожността и, тъй като с извършване на сделката правната му сфера не е засегната; че ищците могат да защитят правото си а собственост спрямо ответниците с ревандикационен, съответно установителен иск за собственост (въпроси, разрешени между страните със сила на пресъдено нещо по предходни дела), но не и да претендират чрез иск нищожност на сделка, извършена между ответниците.
Не е обуславящ изхода на делото и въпросът допустимо ли е възражение за нищожност на сделка, предявено от лице, спрямо което е уважен ревандикационен иск за имота, предмет на сделката. Процесуалният въпрос, разрешен в обжалваното определение няма отношение към допустимостта на възражения за нищожност на сделка за замяна – въпросът е за допустимостта на иск за прогласяване нищожност на сделка, спрямо която ищците са трети лица, както и за преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо по отношение на възраженията спрямо придобивното основание на насрещната по спора страна.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 226 от 26.01.2011 г. по ч.гр.д. № 2112/2010 г. на Бургаски окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: