О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№366
С., 20.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №284/2018 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№9969/12.12.2017 г., подадена от адвокат Е. Й. – процесуален представител на ищеца С. С. С. от [населено място], против въззивно решение №294/01.12.2017 г. по гр.д.№398/2017 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд.
С обжалваното решение е отменено решение №442/12.7.2017 г. по гр.д.№1574/2016 г. по описа на Кюстендилския районен съд, в частта, с която е уважен до размер ј ид.част, искът с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД и искът в тази част е отхвърлен.Със същото решение е потвърдено първоинстанционното решение в останалата част.
Въззивната инстанция е приела, че „Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства въззивният съд приема, че в продължителен период от време след сключване на договора са полагани грижи за прехвърлителите в онзи обем, който те са очаквали и от който са се нуждаели. Това е продължило и след смъртта на прехвърлителката Е. Г. до смъртта на Ю. И., след което се установява дезирентересиране от страна на нейните наследници ответниците по делото.
Задължението на приобретателя по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е за продължително изпълнение. Той дължи всички необходими за нормалното съществуване на прехвърлителя грижи и цялата необходима му издръжка, независимо дали последният има собствени доходи, постоянно. В този смисъл е ирелевантно, това, че са му е била изплатена сума в размер на 10000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП. Задължението трябва да се изпълнява всеки ден, тъй като нуждата на кредитора както от грижи, така и от средства за издръжка, е ежедневна. С оглед спецификата на алеаторния договор, за да е налице изпълнение на задълженията на приобретателите ответници, същите следва да са полагали непрекъснати грижи за прехвърлителя. За да е налице точно изпълнение по договора, се предполага при изпълнението продължителност, системност и ритмичност на престацията. В този смисъл, съдът даже и да кредитира показанията на свидетелката М., установяващи изпълнение на задължението по договора, чрез инцидентни посещения на ответниците в дома на прехвърлителя, закупуване епизодично на рана от ресторанта за обяд, същото се явява явно незначително, с оглед интересите на кредитора. Касае се за виновно неизпълнение на договор, по който се дължи периодична, постоянна престация. В този смисъл тези периодични посещения и престираните при тези посещения грижи не представляват „точно“ изпълнение на договора от страна на длъжниците, както го изисква чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Длъжникът по договора дължи непрекъснати и ежедневни грижи, каквито следват не само от естеството на поетото задължение. Кредиторът е възрастен човек и макар по делото да не е установено, че е страдал от конкретно заболяване, напредналата му възраст сама по себе си е индикация за нужда от непосредствени грижи и помощ при обслужването, каквито ответниците не са полагали.
Правото за разваляне на договора възниква при виновно неизпълнение от страна на длъжника – чл. 87 ал. 1 ЗЗД. Преди длъжникът да е в неизпълнение, право да се развали договора не възниква, а не може да се приеме, че е допустимо да тече давност по отношение на право, което не е породено. Давността е институт, който урежда отношенията при бездействие на титуляра на едно субективно право да го упражни в определен срок, а такова бездействие очевидно не може да е налице, преди самото право да възникне. Поради това давността по чл. 87 ал. 5 ЗЗД започва да тече за всяко отделно неизпълнение от страна на длъжника, което е достатъчно да породи правото за разваляне, от момента на осъществяването му, и не се счита изтекла ако това е станало в рамките на 5 години преди предявяване на иска за разваляне (Решение № 346 от 04.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 341/2010 г., ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК).
Относно възражението на въззиваемите, че претенцията на ищеца е погасена по давност, съдът намира същата за неоснователна.
При така изяснената фактическа обстановка, предявеният иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане издръжка с пр. осн чл. 87, ал. 3 ЗЗД е частично основателен.
Настоящият състав намира, че първостепенния съд неправилно е постановил разваляне на процесния договор по отношение на построената в парцела сграда с идентификатор 41112.504.1660.1 със застроена площ от 68-шестдесет и осем квадратни метра, брой етажи 2-два с предназначение жилищна сграда-еднофамилна, поради факта, че се установява по безспорен начин, че тази сграда е била построена след извършване на прехвърлителната сделка през 1975г., обективирана в НА №15/1975г. В тази част решението на КнРС като неправилно още бъде отменено.“
В изложението на касационния жалбоподател по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че постановеното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Твърди се въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, като подробно се посочват съдебни решения по чл.290 ГПК и се застъпва становище, че обжалваното решение им противоречи. Приложени са описаните решения на ВКС по чл.290 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответниците по касация К. Г. И. и М. Г. И. са депозирали отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответника по касация намира следното:
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението не представлява дори опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Изложението съдържа изцяло касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №294/01.12.2017 г. по гр.д.№398/2017 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: