О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№366
София, 30.04.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 308 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на „Б”О. срещу О. № 214 от 04.02.2010 год. по ч.гр.д. № 28/2010 год. на Софийски апелативен съд.
С това определение въззивният съд е потвърдил определението от 05.11.2009 год. по т.д. № 844/2009 год. с което Софийски Г. съд е постановил отказ за прекратяване на производството по предявения от „Б”АГ- Германия срещу „Б”О. иск с правно основание чл.76 ал.1 ЗМГО, поради неподведомственост на спора и изпращането му за разглеждане по реда на А. правила на UNCITRAL в гр. Ф. на М. – Германия.
Първоинстанционният съд е приел отводът за неподведомственост за неоснователен поради това, че договорът за дистрибуция от 1997 год., съдържащ арбитражна клауза (на която се позовава „Б”О. урежда друг вид правоотношения. Последователно подържаната теза на „Б”АГ- Германия е, че този договор е бил развален още през 2005 год.
До същият извод е стигнал и съставът на САС, който е счел доводите на „Б”О. , че спорът за нарушение на правото върху търговска марка се обхваща от арбитражната клауза на договора за дистрибуция от 1997 год., за неоснователни.
В изложението по чл.274 ал.3 вр.чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът се позовава на основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Формулирания въпрос е материалноправен и е свързан с прилагането на чл.20 ЗЗД – тълкуването на договорите.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК, но е недопустима на друго основание.
Касае се за определение, което не прегражда развитието на спора, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Обжалваемостта му произтича от закона – чл.15 ал.2 ГПК, поради което контролът по отношение на него е двуинстанционен.
По отношение на него не намира приложение чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като препращането на ал.3 на чл.274 ГПК обхваща само преграждащите развитието на спора определения и тези с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. По отношение на въззивния акт на САС не е налице нито едната от изчерпателно изброените предпоставки на чл.274 ал.3 ГПК – не се прегражда развитието на спора и няма произнасяне по същество на друго производство. На касационен контрол (като преграждащо) би подлежало определение по чл.15 ГПК, ако съдът е приел за основателно възражението за неподведомственост и е прекратил съдебното производство. Когато спорът е приет за разглеждане (както е в случая), контролът на определението е двуинстанционен – чл.15 ал.2 ГПК. Изрично предвидената в закона обжалваемост на определенията не се включва в хипотезите на ал.3 на чл.274 ГПК
П. на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане по частната касационна жалба на „Б”О. срещу О. № 214 от 04.02.2010 год. по ч.гр.д. № 28/2010 год. на Софийски апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС-Търговска колегия в 1-седмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.