3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
София, 28.04.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 301/2011 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. Н. А. от[населено място] срещу определение № 37 от 11.02.2011 г. по ч. гр. д. № 281/2002 г. на С. окръжен съд, с което, след отмяна на постановеното от С. районен съд определение от 30.01.2002 г. по ч. гр. д. № 238/2002 г. е отхвърлена молбата на частния касатор за издаване на изпълнителен лист срещу Диана Ж. В. от[населено място] по реда на чл. 237 б. „д” ГПК /отм./ за сумата 114 330 лв., представляваща равностойност на 52 000 щ. д. по запис на заповед от 22.11.2000 г.
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Обоснована е и допустимостта на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – Диана Ж. В. от[населено място] – оспорва допустимостта на касационното обжалване и основателността на частната касационна жалба с аргументи, развити в писмен отговор от 31.03.2011 г.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира частната касационна жалба за процесуално недопустима.
Преценката за допустимост на частната касационна жалба се извършва с оглед уредбата на производството за издаване на изпълнителен лист, съдържаща се в отменения Граждански процесуален кодекс, приложимостта на който към настоящата хипотеза следва от императивната норма на § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./, предвид факта, че молбата за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание е постъпила преди 01.03.2008г. – същата е депозирана в С. районен съд на 30.01.2002г.
Въззивното определение, предмет на частната касационна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 218а, ал. 1, б. ”в” ГПК /отм./, такива са само определенията на въззивните съдилища, преграждащи по-нататъшното развитие на производството. Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на акта на С. районен съд за издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 237, б.”д” ГПК /отм./, като е отменил същото и е отхвърлил искането на молителя, не прегражда развитието на производството по делото и следователно не подлежи на касационен контрол. С постановяване на това определение процесуалният ред за контрол на действията на първоинстанционния съд е изчерпан. Недопустимостта да бъдат обжалвани определенията на окръжния или апелативния съд, в хипотезата, когато този съд е действал като въззивна инстанция по отношение определение за издаване или отказ да бъде издаден изпълнителен лист е подчертана изрично и в т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г.
С оглед изложеното, частната касационна жалба се явява недопустима и като такава не подлежи на разглеждане.
Мотивиран от горните съображения, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Е. Н. А. от[населено място] срещу определение № 37 от 11.02.2011 г. по ч. гр. д. № 281/2002 г. на С. окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на частния касатор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: