4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
София,03.06.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1452/ 2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1802 от 15.11.2012 г. по т. д. № 3491/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-14 състав решение от 10.07.2012 г. по т. д. № 5213/2011 г. С първоинстанционния акт е отхвърлена молбата на дружеството-касатор за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на [фирма], [населено място].
К. моли за отмяна на въззивното решение като неправилно. Счита за необоснован и в противоречие със закона изводa за неоснователност на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, като твърди, че същият е формиран единствено на база посочените в счетоводната експертиза коефициенти за обща и бърза ликвидност към 31.12.2010 г. и 31.12.2011 г., които са над „единица”, без да са отчетени и другите факти, имащи значение при преценката относно платежоспособността на ответното дружество и по-конкретно: наличието на публични задължения, удостоверено от приложеното, но необсъдено, удостоверение от НАП; трайната тенденция за спиране на плащанията, сочеща на обективно състояние на невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си и ликвидни задължения, в т. ч. и задължението към [фирма], [населено място]; доколко неплащането се дължи на временни затруднения и дали с наличните си активи длъжникът може да покрие своите задължения без опасност за кредиторите. Според касатора, съдът не е взел предвид, че наличните парични средства на ответното дружество са в размер само на 2 000 лв. и че неговите краткотрайни активи се изчерпват единствено с вземанията му, възлизащи през 2011 г. на сумата 242 000 лв., без да обсъди и анализира какво всъщност се крие зад това число и дали тези активи могат да бъдат реализирани в кратък срок, за да се осигури достатъчна наличност от средства за погасяване на задълженията. В касационната жалба е релевирано изрично оплакване и за допуснато процесуално нарушение /чл. 235, ал. 3 ГПК/, изразяващо се в отказа на въззивната инстанция да назначи повторна експертиза със задача да даде заключение за икономическото състояние на длъжника към настоящия момент, необходимостта от която е обоснована с изминалия достатъчно дълъг период от време /около 6 месеца/ от датата на изготвянето на заключението в първоинстанционното производство.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Като значими за конкретното дело са поставени въпросите: 1. Представлява ли неплатежоспособността фактическо състояние на длъжника, при което липсват налични парични средства, с които да изпълни паричния си дълг и 2. При извършване на преценката относно наличието на неплатежоспособност достатъчно ли е съдът да вземе предвид единствено някои от показателите на счетоводните стандарти или трябва да извърши цялостна оценка на икономическото състояние на длъжника. В подкрепа на твърдението за противоречие в съдебната практика по тези въпроси са представени: решение № Н-46 от 06.12.2010 г. по т. д. № 2406/2009 г. и решение от 31.05.2000 г. по гр. д. № 1709/2000 г., постановени от САС и решение № 744 от 06.05.1997 г. по гр. д. №[ЕИК] г. и решение № 1278 от 28.10.1999 г. по гр. д. № 518/1999 г., постановени от ВКС.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение, по съображения, изложени в писмен отговор от 05.03.2013 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 633, ал. 2 ТЗ, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение на Софийски градски съд, с което е отхвърлена молбата на [фирма], [населено място] за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника [фирма], [населено място], въззивният съд е счел за недоказано твърдението на молителя за настъпила неплатежоспособност на същия. С оглед данните от заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно-икономичека експертиза, в което е констатирано, че коефициентите на обща и бърза ликвидност към 31.12.2010 г. и 31.12.2011 г. са над „единица”, решаващият състав е преценил, че ответното дружество е в състояние да изплаща текущите си задължения с наличните си краткотрайни активи, макар към 31.12.2011г. размерът на текущите му задължения многократно да превишава общия размер на наличните парични средства и краткосрочните финансови активи. Като неоснователно в тази връзка е счетено становището на молителя, че неплатежоспособността е фактическо състояние, изразяващо се в липса на налични парични средства, с които длъжникът да изпълни изискуемите си задължения по търговски сделки. В подкрепа на извода за липса на неплатежоспособност съдът е посочил и факта /установен от вещото лице/, че за 2010 г. и 2011 г. дружеството е реализирало печалба от дейността си, поради което показателите за рентабилност са положителни величини.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Неоснователно е твърдението на касатора за противоречиво решаване на първия поставен от него въпрос, който безспорно е значим за изхода на конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Решаващият състав е съобразил последователно застъпваното както в правната доктрина, така и във формираната по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика становище относно неплатежоспособността като обективно състояние на невъзможност на длъжника да изпълни с наличните си краткотрайни активи своите изискуеми задължения по търговски сделки или своите публично-правни задължения, за установяване на което е необходимо да се вземе предвид цялостното му икономическо състояние. Именно в този смисъл следва да се разбира изразеното от въззивния съд становище, че липсата на налични парични средства не означава автоматично настъпване на неплатежоспособност.
Доказано обаче е твърдението за противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС по втория заявен въпрос, съобразно която, при преценката за неплатежоспособност трябва да бъдат взети предвид всички конкретни факти, относими към икономическото състояние на длъжника към датата на постановяване на съдебното решение и да бъде извършен цялостен анализ на посочените от вещото лице коефициенти за ликвидност и автономност. В този смисъл е решение № 102 от 08.10.2009 г. по т. д. № 60/2009 г. на І т. о.; решение № 115 от 25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г. на ІІ т. о. и др. Поради наличието на задължителна съдебна практика, касационното обжалване следва да бъде допуснато на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а не по т. 2 на същия член, което се поддържа от касатора.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1802 от 15.11.2012 г. по т. д. № 3491/2012 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 и чл. 25 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 125 лв. При неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: