4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
София, 12.06.2015 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2287 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. А. Б. и Б. А. Б. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV-Д състав, постановено на 24.11.2014г. по в.гр.д.№8028/2013г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е допусната съдебна делба между Ю. А. Б., Б. А. Б. и О. А. Б. ва апартамент, находящ се в [населено място], [улица], първи етаж над магазините, при равни квоти от по 1/3 ид.част за всеки един от съделителите.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса в коя фаза на делбеното производство следва да се разглежда претенцията по чл.12, ал.2 ЗН, при положение, че наследникът, който приживе на наследодателите е спомогнал за увеличение на наследството претендира присъждане на увеличението като по-голям дял от наследственото имущество , а не като стойност. Поддържа, че в подобна хипотеза даденото в ППВС 7/73г. разрешение не намира приложение, тъй като същото касае само чисто облигационни отношения между страните, когато увеличението на наследството може да се присъди в пари. С оглед на това поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Ю. А. Б. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
По реда на чл.69 ЗН Ю. А. Б. е предявил иск за делба на апартамент, находящ се в [населено място], [улица], останал в наследство от общите наследодатели А. В. Б., починал на 19.02.1984г. и Е. Г. Б., починала на 05.09.1997г.
В подадения по реда на чл.131 ГПК отговор съделителите О. А. Б. и Б. А. Б. са оспорили твърдението на ищеца, че правата им в имота са равни с твърдението, че са приживе на наследодателите са спомогнали за увеличение на наследството по смисъла на чл.12, ал.2 ЗН, с оглед на което считат, че следва да им бъде определен дял в размер на 5/6 идеални части от апартамента.
Производството е във фазата по допускане на делбата.
С обжалваното решение е прието, че всяка от страните по делото в качеството на наследник по закон на А. Б., починал на 19.02.1984г. и на Е. Б., починала през 1997г., е придобила на основание чл.5, ал.1 ЗН по 1/3 ид.част от процесния имот, придобит от наследодателя А. Б. по силата на договор за покупко-продажба, сключен през 1962г.
Възприета е тезата на първоинстанционния съд, че въведените от съделителите О. Б. и Б. Б. доводи, свързани с приложението на чл.12, ал.2 ЗН, са неотносими към производството по първата фаза на делбата, в което се разглеждат основно фактите по възникването на съсобствеността от наследяване, кръга от участници в нея и правата им в общността. Изложени са съображения , че с оглед дадените в ППВС №7/1973г. указания размерът на наследствения дял на сънаследника не може да бъде уголемен поради приноса му за увеличаване имуществото на наследодателя по чл.12, ал.2 ЗН, като този сънаследник получава за приноса си възнаграждение в имот или в пари, което съставлява облигационна претенция по сметки във втората фаза на делбеното производство. Прието е, че спомагането на наследника за увеличение на наследството приживе на наследодателя би могло да се вземе предвид в първата фаза на делбата само ако се предявява претенция за възстановяване на запазена част по чл.30, ал.1 ЗН, когато от наследствената маса следва да се извади увеличението на наследството по чл.12, ал.2 ЗН, за да се определи запазената и разполагаема част на наследодателя, докато в случая не е налице разпореждане приживе от наследодателя със завещание или дарение, поради което и не е налице основание такава претенция да се заявява в първата фаза на делбеното производство.
На първо място следва да се отбележи, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл и по основателността на искането на касаторите да им бъде определен по-голям дял от имота въз основа на твърденията им, че приживе на наследодателите са спомогнали за увеличение на наследството по смисъла на чл.12, ал.2 ЗН, като е приел същото за неоснователно по съображения, че приносът за увеличение на наследството се присъжда в имот или в пари, но не води до уголемяване на дела на наследника в съсобствеността. Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на задължителната практика на ВКС, а именно на указанията по приложението на чл.12, ал.2 ЗН, дадени в т.2, буква”б” на ППВС №7/73г., в което е прието, че искането по чл.12, ал.2 ЗН не води до уголемяване на определения със закона наследствен дял, който е в зависимост от степента на родство с наследодателя, броя на наследниците, наличието на завещания и др. Наследникът според указанията на Пленума на ВС, получава за приноса си възнаграждение в имот или в пари.
Трайно и непротиворечиво ВКС възприема претенцията по чл.12, ал.2 ЗН като облигационна независимо дали е поискано присъждане на увеличението в имот или в пари, тъй като правото на наследника да иска увеличението в имот или в пари се основава на принципа за недопустимост на неоснователност обогатяване /т.9 на ППВС №1/28.05.1979г./. Именно по тези съображения искането по чл.12, ал.2 ЗН следва да се разреши с решението по чл.346 ГПК /чл.286 ГПК/отм./-т.4 на ППВС №4/1964г.; т.2 на ППВС № 7/1973г.; ТР №28/11.ІV.1970г. на ОСГК на ВС. В същия смисъл е и разрешението, дадено в постановените по реда на чл.290 ГПК решения на тричленни състави на ГК на ВКС-решение по гр.д.№660/2011г. на ІІ ГО на ВКС, в което е прието, че сънаследниците, които са спомогнали да се увеличи наследството по време, когато наследодателят е бил живи и не са били възнаградени по никакъв начин за този свой принос, имат право да получат срещу това имот или пари по чл.12, ал.2 ЗН като претенцията се заявява по реда на чл.346 от сега действащия ГПК, аналогичен на чл.286 ГПК/отм./, както и решение №248/20.04.2010г. по гр.д.№4247/2008г. на ІІІ ГО на ВКС.
В същия смисъл са и представените от касаторите решение №146/19.07.2013г. по гр.д.№1725/2013г. на ІІ ГО на ВКС, решение №337/10.10.2011г. по гр.д.№666/2010г. на І ГО на ВКС, решение №140/24.03.2011г. по гр.д.№373/2010г. на І ГО на ВКС, постановени във фазата по извършване на делбата.
Соченото от касаторите ППВС №5/31.10.1972г. обобщава съдебната практика относно някои въпроси на имуществените спорове между съпрузи и дадените в него разрешения са неприложими към настоящия правен спор.
Решение №46/28.02.2014г. по гр.д.№4870/2013г. на І ГО на ВКС пък сочи за неправилно незачитането на извършено в хода на процеса прихвърляне на идеални части от имота, предмет на делбата, каквато хипотеза в настоящия случая не е налице, с оглед на което и даденото от съда разрешение на въпроса за необходимостта съдът да допусне делбата между всички собственици и да определи действителните им квоти следва да се приеме за неотносимо.
И тъй като даденото от въззивния съд разрешение на поставения от касаторите въпрос съответства на задължителната практика на ВКС, и заявените като основание на претенцията по чл.12, ал.2 ЗН обстоятелства не налагат извод за необходимост от специално тълкуване, следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на поддържаното от касаторите основание.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 24.11.2014г. по в.гр.д.№8028/2013г. по описа на Софийски градски съд, ГК, ІV-Д състав.
ОСЪЖДА О. А. Б. и Б. А. Б. на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.81 ГПК да заплатят на Ю. А. Б. сумата 500лв. /петстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Председател:
Членове: