3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
[населено място], 06.11.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 4339 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 56 от 28.03.2013г. по гр.д. № 6/2013г. на Кърджалийски окръжен съд, с което е отменено решение № 92 от 24.08.2012г. по гр.д. № 53/2010г. на Крумовградски районен съд и вместо това е изнесен на публична продан недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *, а именно жилище, апартамент в [населено място] в сградата на [улица], вх.Б, ет.3, ап.18, заедно с принадлежащите му мазе и идеални части от общите части на сградата; за извършване на делбата на останалите имоти – две ливади в землището на [населено място], общ. С., делото е върнато на първоинстанционния съд.
Касационната жалба е подадена от съделителя Д. Г. В. чрез пълномощника адв.Д.. В нея са наведени доводи за недопустимост на решението. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по жалба на страни, които нямат интерес да обжалват, тъй като всичките им искания са удовлетворени. Освен това, разгледаната жалба е бланкетна и не е ясно по какъв предмет се е произнесъл съда. На последно място, съдът няма правомощие да връща делото за ново разглеждане от първоистанционния съд. В изложението на основанията за достъп до касационен контрол се поддържа, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, което е основание по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК. Поставени са въпросите за разглеждането на недопустима въззивна жалба, за правомощията на въззивния съд да връща делото на първата инстанция и да влошава положението на жалбоподателя.
Ответниците по жалбата не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за делба във фазата по извършването й. Предмет на делбата са апартамент в [населено място] и две ливади в землището на [населено място], общ.С.. Първоначалните съделители са В. Г. В. и Д. Г. В. с равни дялове. След влизане в сила на решението по допускане на делбата е починал ищеца В. Г. В. и е заместен от наследниците си Р. Г., Г. Г. и И. Г.. Първоинстанционният съд е извършил делбата като разпределил по реда на чл. 343 ГПК в дял на Г. В. Г. жилищния имот /при заявено съгласие на останалите наследници на първоначалния ищец/, а в дял на Д. В. е разпределил двата земеделски имота, като е присъдил суми за уравнение на дяловете.
В. съд е сезиран с две въззивни жалби – от Д. В. и от В., Г. и Р. В.. Преди провеждане на съдебното заседание жалбата на Д. В. е оттеглена. Подадената от В., Г. и Р. В. въззивна жалба е бланкетна – в нея не са посочени пороци на обжалвания акт. В. съд е приел, че искането на съделителя Г. В. Г. за възлагане на основание чл. 349, ал.1 ГПК е неоснователно доколкото жилищният имот не е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия от съпрузите, нито съделителят е живял в жилището при откриване на наследството. При това положение според съда делбата на апартамента, който е неподеляем, следва да се извърши чрез изнасяне на публична продан. Относно останалите делбени имоти – две ливади с построена в едната от тях стопанска постройка, съдът е възприел заключението на техническата експертиза, че е възможно реалното им разделяне на дялове колкото са съделителите; същевременно съдът е установил, че експертизата не е описала и оценила стопанската постройка, намираща се в едната ливада, а нейната стойност би променила стойността на обособените дялове. Поради това за делбата на тези два имота съдът е върнал делото на първата инстанция с указания да се изготви техническо описание и оценка на селскостопанската постройка, и след това да се съставят варианти за дялове.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
К. се позовава на недопустимост на решението поради това, че съдът е излязъл извън правомощията си. Повдига следните правни въпроси: 1/ налице ли е правен интерес от обжалване на решение, с което са удовлетворени всички искания на страната; 2/ допустимо ли е решението, постановено по жалба, лишена от правен интерес; 3/ може ли въззивният съд да отменя решението и връща делото за ново разглеждане на първата инстанция. Поддържа, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС – Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. по т.д.№ 1/2000г. на ОСГК.
Следва да се допусне на касационно обжалване на решението по посочените въпроси за проверка допустимостта на съдебния акт и поради противоречие с посоченото Тълкувателно решение досежно правомощията на въззивната инстанция спрямо обжалваното първоинстанционно решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 56 от 28.03.2013г. по гр.д. № 6/2013г. на Кърджалийски окръжен съд по касационната жалба на Д. Г. В. от [населено място].
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на ВКС в размер на 372,35лв /триста седемдесет и две цяло и тридесет и пет стотни/ лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока и при изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване, а при неизпълнение – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: