О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
София, 17.06.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 339 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. А. А. срещу Решение № 771 от 07.01.2009 год. по т.д. № 1128/2008 год. на Пловдивския апелативен съд с което е било оставено в сила решението по гр.д. № 389/2008 год. на Пловдивския окръжен съд в обжалваната му от А. част. С нея е бил отхвърлен за 20000 лв. (разликата между 3 лв.) искът за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, предявен срещу Г. фонд.
Пловдивският окръжен съд е бил сезиран с обективно и субективно съединените искове на С. Ш. и В. А. , всеки от тях с размер 50000 лв.. В качеството си на родители и наследници на П. К. – починал в резултат на ПТП на 09.03.2003 год., Ш. и А. са предявил съединени при условията на евентуалност: 1./ С правно основание чл.88 т.1 б.“б“ ЗЗ (отм.) срещу Г. ф. и 2./ И. с правно основание чл.49 ЗЗД срещу собственика на увреждащия автомобил М. Г. Н. , доколкото виновният водач П. С. С. е починал в резултат на същото ПТП.
Първоинстанционният съд е приел, че исковете срещу Г. ф. са основателни до размера на по 30000 лв. за всеки един от ищците. Въззивният съд е бил сезиран от А. в частта с която искът му е бил отхвърлен за разликата до предявения размер и от Г. ф. в частта досежно началната дата на лихвата за забава. Като е счел и двете жалби за неоснователни, апелативният съд е оставил решението на ПдОС в сила.
В тази част на касационната жалба, имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът твърди, че размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с практиката на съдилищата, като тази практика е и противоречива. Т.е. твърдението обективира основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Приложил е необжалваемо решение на Н. колегия на ВКС от 2006 год., обжалваемо решение на Пловдивския апелативен съд за което няма данни да е влязло в сила, както и обжалваема присъда на Бургаския апелативен съд гр. Б. за която също няма данни да е влязла в сила. Тезата му е свързана с размера на обезщетението и критерия за справедливост, като конкретна формулировка на съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос липсва.
Дори да би се приело, че съществен, по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК въпрос е формулиран и той е свързан с практиката по чл.52 ЗЗД, то и в този случай не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. На първо място – изводите на съдилищата по приложените решения на не се дължат на противоречащо си тълкуване на закона (чл.52 ЗЗД), а на различие във фактите и обстоятелствата по всяко конкретно дело. На второ място – липсва задължителна практика, регламентираща размерите на обезщетенията, а и такава не би могло да има, поради това, че освен конкретните критерии – смърт или увреждане, значение във всеки конкретен случай имат обстоятелствата свързани със субективните усещания на всяко отделно лице, имащо право на обезщетение за неимуществени вреди.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 771 от 07.01.2009 год. по т.д. № 1128/2008 год. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.