О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 367
София, 01.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 6814/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.В. Г. И., лично и в качеството си на пълномощник на И. Н. И., срещу решение № 901/12.05.2014 г. по гр.д. № 4450/2013 г. на Апелативен съд-София, гражданско отделение, І състав.
Ответниците по касационната жалба В. П. Г. и С. Х. в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв.П. Г., я оспорват.Не претендират разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежни страни, с интерес от предприетото процесуално действие ,в предвидения от закона срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е отменено решение № 5745/25.07.2013 г. по гр.д.№1002/2010 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение ,І-4 състав и вместо него е постановено отхвърляне на предявените от ищците-касатори в настоящото производство искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, за осъждане на ответниците да им заплатят сумата 17 009 лв. обезщетение за неоснователно ползване в периода 26.11.2007 г.-02.09.2010 г. на недвижим имот, представляващ упи ХІІІ-392 в кв.198 по плана на [населено място], кв.П.-Б., с площ от 365 кв.м. с посочени граници и с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 2 520,84 лв. обезщетение за забавено плащане в същия период на главницата и са присъдени разноски.Размерът на исковете е намален до посочените по-горе величини с молба от 20.02.2013 г. и изменението е допуснато с протоколно определение от същата дата.Въззивният съд е посочил, че уважаването на исковете е предпоставено от установяване съществуването в полза на ищците право на собственост върху процесния имот,ползване от ответниците без основание в определен период и размер на длъжимото обезщетение.Приел е , че ищците са собственици на процесния недвижим имот. На основание договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 166/2004 г. те придобиват ? ид.част от упи с площ 730 кв.м., а след това сключват договор за доброволна делба с продавача, при който процесният упи с площ от 365 кв.м. става тяхна изключителна собственост.Приел е също така, че ответниците са собственици на построената в процесния имот западна триетажна жилищна сграда –близнак на основание договор за замяна от 26.11.2007 г., обективиран в нот.акт № 197/2007 г.Прехвърлителката е била собственик на сградата по наследство от баща си. Последният го е ипотекирал за обезпечаване на задължението му по договор за банков кредит. Вземането на банката е било прехвърлено на ищците с договор за цесия, дължимите от наследодателя суми били изплатени от ответницте, ипотеката е била вдигната и образуваното изпълнително дело-прекратено. Направил е извод,че не е доказано неоснователно ползване от ответниците на процесния имот в исковия период.От цялата площ на поземления имот в размер на 365 кв.м., 149,38 кв.м. са били застроени със собствената на ответниците западна триетажна жилищна сграда-близнак.Относно застроената площ искът е неоснователен, тъй като съгласно разпоредбата на чл.63 ал.2 ЗС собственикът на сграда, построена в чужд имот притежава и правото да държи същата върху чуждия имот, без да обезщетява за това собственика на земята.Ответниците също така имат и правото да се ползват от незастроената част от терена,необходима за използване на жилищната сграда на основание чл.64 ЗС.Приел е за неоснователен довода на ищците, че ответниците са придобили сграда без право на строеж върху терена.Посочил е,че правото на собственост върху сграда, построена в чужд терен включва правомощието да се държи сградата и правомощието да се построи отново в петгодишен срок в случай на погиване,съгласно чл.66 ал.2 ЗС и че разпоредбата на чл.64 ЗС е приложима както в случаите на придобита собственост върху сграда отделно от терена въз основа на учредено и реализирано право на строеж, така и в случаите на придобита собственост върху вече построена сграда, отделно от земята. Ако тази прилежаща площ се определя според нормативните изисквания на ЗУТ и Наредба № 7/2003 г. ,то тя би възлязла на 185,90 кв.м.и ще обхване цялата незастроена част от парцела.Размерът на площта по чл. 64 ЗС е изобразен графично в скиците-приложение към заключенията на назначените по делото експертизи и възлиза на 89 кв.м. Но и при този вариант, при който остават 126,62 кв.м. за ползването на които ищците биха могли да претендират, въззивният съд е счел иска за изцяло неоснователен.Приел е,че липсват доказателства ответниците да са ползвали лично или чрез трети лица този терен или да са препятствали достъпа на ищците.При придобиване на имота,същият е бил ограден от масивна ограда, която на 22.12.2007 г.ищците премахнали.До 02.09.2010 г. имотът е бил и продължава да бъде разграден и всеки има достъп до него. В периода 26.11.2007 г.-22.12.2007 г. също не е доказано по някакъв начин ответниците да са ползвали този терен.Поради тези съображения е отхвърлил исковете.
В изложението по чл. 284 ал.1 т.3 ГПК касаторите поддържат, всички основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Считат,че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.64 ЗС вр.чл.59 ЗЗД,който се отнася до основателността на предявените искове с правно основание чл.59 ЗЗД, в случаите когато собственикът на постройка върху чужд имот ползва без правно основание земята, върху която е построена сградата и това обстоятелство обуславя неправилността на постановеното решение.Намират,че е налице противоречие със задължителната практика, а именно решение по гр.д.№519/2009 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК; че е налице противоречива съдебна практика, като прилагат решения на различни по степен съдилища, за които няма данни дали са влезли в сила и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържат,че въззивният съд е разгледал и отхвърлил напълно основателен иск като се е произнесъл с неправилно и незаконосъобразно решение,постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Това са: чл.5 ГПК- при решаване на делото не е спазен точния смисъл на законите, а именно: чл.59 и чл.55 ЗЗД, чл.92 , чл.64 и чл.55 ЗС, чл.56 ал.1 З./отм./, чл.208, чл.209, чл.285 ППТЗСУ /отм./,§20 ал.2 ЗУТ, §3 и §4 ПРЗ Наредба № 7/22.12.2003 г.; чл.9 изр.2 ГПК-съдът не е приложил закона еднакво спрямо всички, тъй като не е преценил доводите на ищеца; чл.12 ГПК-съдът не е преценил всички доказателства по делото, които доказват по несъмнен начин ползването на терена около къщата; чл235 ал.2 ГПК-съдът не е основал решението си на приетите за установени обстоятелства.Така той се е произнесъл по следния процесуалноправен въпрос:
-съставлява ли процесуално нарушение и основание ли е за отмяна на съдебното решение неспазване точния смисъл на действащите закони,възприемане само на част от доказателствата от съда, без да бъдат преценени всички доказателства и на тази база да се изградят изводите по съществото на спора; съставлява ли процесуално нарушение и основание ли е за отмяна на съдебното решение необсъждането на всички доказателства по делото, необсъждането на доказателствата във връзка помежду им, избирателното обсъждане на доказателства, в противоречие с приетите за установени обстоятелства по делото и със закона. Касаторите считат, че този въпрос е решен в противоречие с решения на ВКС, постановени по гр.д.№814/1999 г., V г.о, гр.д.№ 637/1988 г., ІІІ г.о., гр.д.№1075/2005 г., ІV г.о. и влязло в сила решение по т.д.№1612/2012 г. на Окръжен съд-Варна, което е неотносимо, тъй като разглежда търговски спор по сключен договор за наем.
ВКС,състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение . За да бъде селектирана касационната жалба касаторът следва да обоснове общо и допълнително основание за допускането й. Общо основание е извеждането на правен въпрос, обуславящ решаващите изводи на въззивния съд по предмета на делото и от значение за изхода на спора. Във връзка с този въпрос следва да бъде обосновано наличието на допълнително основание,като той бъде развит в някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК.Касаторите не са извели материалноправен въпрос, както твърдят. С формулировката „въпрос, свързан с приложението на чл.64 ЗС вр.чл.59 ЗЗД,който се отнася до основателността на предявените искове с правно основание чл.59 ЗЗД”,не може да бъде обосновано приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК. Основателността на предявения иск се отнася до правилността на обжалваното решение.Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. ОСГТК-т.1, обуславящият въпрос не трябва да е във връзка с правилността на решението,възприемането на фактическата обстановка и обсъждането на доказателствата по делото. Изложените от касаторите доводи имат характера на основания за касационно обжалване по чл. 281 т.3 ГПК,които не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство.Те се разглеждат в производството по чл. 290 ГПК, ако касационната жалба бъде селектирана. В изложението не е направено отграничение между основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК и основанията за касационно обжалване по чл. 281 т.3 ГПК. К. съд не може да формулира въпроса въз основа на оплакванията и твърденията на касатора, тъй като ще наруши диспозитивното начало.Процесуалноправният въпрос също е по правилността на решението и не може да бъде преценен като общо основание за допустимост на касасционното обжалване.Не са обосновани и твърдяните допълнителни основания, те само са цитирани съобразно текстовете на закона и са изброени съдебни решения.При пълна идентичност на разглежданите случаи е необходимо да се направи анализ и съпоставка на приетите в тях правни изводи и да се изтъкне в какво се състои противоречието между приетото в тях и обжалваното решиение.Следва да се посочи и че само влезлите в сила съдебни актове представляват съдебна практика.
Необосноваването на общо и допълнително основание има за последствие недопускането на касационно обжалване на атакуваното решение на въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 901/ 12.05.2014 г. по гр.д. № 4450/2013 г. на Апелативен съд-София, гражданско отделение, І състав
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: