О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 382
София, 14.11.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Пето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 1801 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.247 от ГПК.
С определение № 367 от 31.10.2008 г., постановено по настоящото ч.гр.д. № 1* по описа за 2008 г. на Върховния касационен съд, Пето гражданско отделение, е разгледана подадената от Х. Г. М. частна жалба против определение № 1* от 8.07.2008 г. по ч.гр.д. № 2002/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила определенсие от 30.05.2008 г. по гр.д. № 69/2007 г. на Първомайския районен съд.
При изписване текста на съдебния акт е допусната явна фактическа грешка, като вместо първоинстанционния Първомайски районен съд е вписан Пловдиския районен съд и посочената грешка следва да бъде поправена по реда на чл.247, ал.1 от ГПК.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ЯВНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в определение № 367 от 31.10.2008 г., постановено по настоящото ч.гр.д. № 1* по описа за 2008 г. на Върховния касационен съд, Пето гражданско отделение, като навсякъде в текста на съдебния акт вместо „Пловдивски районен съд” да се чете „Първомайски районен съд”.
Настоящото определение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
margin-left:18.0pt;margin-bottom:.0001pt;text-align:justify;text-indent: 36.0pt’>
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 1801 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Х. Г. М., чрез процесуалния му представител адвокат Х против определение № 1* от 8.07.2008 г., постановено по ч.гр.д. № 2* по описа за 2008 г. на Пловдивския окръжен съд, осми граждански състав, с което е оставено в сила определение от 30.05.2008 г. по гр.д. №69/2007 г. на Пловдивския районен съд за прекратяване производството по делото, поради неотстраняване нередовностите на исковата молба.
Ответникът по частната жалба П. Г. Д. не изразява становище по същата.
ЗПК”Л” АД, гр. С., трето лице-помагач на ответника П, оспорва частната жалба.
Съдебното производство е образувано по искова молба от 10.05.2007 г., уточнена с молба от 16.07.2007 г. на Х. Г. М. против П. Г. Д. с изложени твърдения, че на 25.11.2005 г. на пътя между с. Б. река и с. Е. ответникът, управлявайки собствения си лек автомобил в нарушение на правилата за движение, е предизвикал ПТП и е причинил на ищеца неимуществени вреди /сериозни болки и страдания вследствие счупване на бедрената кост и трайно затрудняване на движението за продължително време/ и имуществени вреди /съответни на стойността на автомобилът му ВАЗ 2105, който е бил почти изцяло унищожен и разходите по възстановяването му биха надхвърлили стойността му/, поради което е поискано заплащане на обезщетение за имуществени вреди от 600 лв., за неимуществени вреди от 3000 лв. и съответно 70 лв. и 330 лв. мораторна лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане. С определение от 17.04.2008 г. исковата молба е оставена без движение, тъй като няма описание на причиненото ПТП, къде и кога е възникнало, между кои участници, с какви автомобили, какви увреждания са настъпили, като е даден срок за уточняване на обстоятелствата, на които се основава иска. С определение от 30.05.2008 г. Пловдивския районен съд е прекратил производството по делото, поради неотстраняване нередовностите на исковата молба. Въззивният Пловдивски окръжен съд е оставил в сила прекратителното определение, като е приел, че ищецът не е посочил между кои лица е станало ПТП, посредством кои точно автомобили /което е от значение и с оглед участите по делото като трето лице-почагач на страната на ответника на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност”/, както и конкретните вреди и каква сума претендира за всяка конкретна имуществена вреда по пера и за всяка отделна неимуществена вреда /в случай, че е претърпял повече от една/.
Жалбоподателят е изложил мотиви, че са налице предпоставките и на трите хипотези на чл.280, ал.1 от ГПК за допустимост на касационно обжалване на въззивното определение. За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие със задължителната съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ практика на Върховния касационен съд, както и на постановленията и тълкувателните решения на Върховния съд, а жалбоподателят не се позоваване на подобно противоречие. Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е налице когато даден правен въпрос /процесуален или материалноправен/ се решава противоречиво от съдилищата. Съдебните актове, на които се позовава жалбодателят /решение № 802 от 5.07.1996 г. по гр.д. № 165/95 г. на V г.о., определение № 29 от 3.05.1999 г. по гр.д. № 34/1999 г. на ІІ г.о., определение от 24.07.2000 г. по ч.гр.д. № 855/2000 г. на СГС и определение от 4.10.2002 г. по гр.д. № 1065/2002 г. на СГС относно необходимостта от точни указания в какво се състои нередовността, както и решение № 891 от 7.06.2002 г. по гр.д. № 183/2002 г. на ІV г.о., решение от 16.07.2004 г. по гр.д. № 4288/2002 г. на СГС относно съдържанието на обстоятелствата по чл.98, ал.1, б.”г” от ГПК-отм./, касаят конкретни правни спорове, различни от настоящия, поради което не може да се приеме, че е налице противоречиво разрешаван правен въпрос. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, предпоставя произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, както и когато съдът за пръв път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. В конкретния случай е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като е налице необходимост от тълкуване на нормата на чл.98, ал.1, б.”г” от ГПК относно достатъчното съдържание на твърденията за обстоятелствата, на които се основава иска.
Върховният касационен съд разгледа частната жалба и като взе предвид данните по делото, намира, че същата е основателна по следните съображения:
Чрез регламентираното в чл.98, ал.1 от ГПК /отм./ съдържание на исковата молба се индивидуализира спорното право чрез посочване на страните му, фактите, от които произтича материалното право, чиято защита се цели и в какво се състои то, вида на търсената защита, цената на иска, ако е оценяем. Въз основа на изложеното в исковата молба съдът следва да квалифицира спора и прилагайки материалния закон да го разреши. Исковата молба е нередовна, ако изложените в нея твърдения са противоречиви или недостатъчни, което не позволява да се квалифицира предявения иск и съответно препятства противната страна да организира защитата си. Липсата на твърдения за допълнителни факти, е относима към процеса на доказване и отделяне на спорните от безспорните обстоятелства по реда на чл.109, ал.2 и 3 от ГПК /отм./, но не и към редовността на исковата молба по смисъла на чл.98, ал.1, б.”г” от ГПК /отм./.
В настоящия случай Пловдивският окръжен съд неправилно е преценил, че изложените в исковата молба фактически твърдения и петитум не са достатъчни за индивидуализацията на спорното право. Изложените обстоятелства са за причинено непозволено увреждане на ищеца от ответника /т.е. индивидуализирани са страните на правоотношението/, в резултат на нарушение на правилата за движение по пътищата от ответника при управление на собствения му лек автомобил /т.е. налице е индивидуализация и на деликтното поведение/, от което е настъпило ПТП на 24.11.2005 г. на пътя между с. Б. река и с. Е..е. индивидуализирано е събитието по време и място на настъпване/, вследствие на което са настъпили неимуществени вреди /болки и страдания от претърпяната средна телесна повреда/ и имуществени вреди /унищожаване на собствения на ищеца лек автомобил/ и посочване на конкретните суми, които се претендират за вредите. Възникналият спор относно допълнителни факти, следва да бъде разрешен съобразно правилата на разпределение на доказателствената тежест и с оглед събраните по делото доказателства и изявленията на страните /включително и установените по делото извънсъдебни такива/, но не е основание за оставяне на исковата молба без движение и съответно за прекратяване на съдебното производство.
Пловдивския окръжен съд не е преценил доколко дадените от първоинстанционния съд указания за отстраняване нередовности на исковата молба за ясни и конкретни, а съответно и законосъобразни с оглед изискването на чл.98, ал.1, б.”г” от ГПК и неправилно е разгледал процесуалния спор за редовност на исковата молба от гледна точка на това може ли да се постановят обвързващи третото лице-помагач и ответника мотиви за наличие между тях на застрахователно правоотношение, поради което атакуваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1* от 8.07.2008 г., постановено по ч.гр.д. № 2* по описа за 2008 г. на Пловдивския окръжен съд, осми граждански състав и оставеното с него в сила определение от 30.05.2008 г. по гр.д. №69/2007 г. на Пловдивския районен съд за прекратяване производството по делото, поради неотстраняване нередовностите на исковата молба.
Връща делото на Пловдивския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: