3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 367
С., 14.05.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети май през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 319/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение от 09.01.2012 г. по гр. д. № 5146/2011 г. на Софийски градски съд, ІІІ-Б състав, с което е върната като недопустима касационната жалба на частния жалбоподател против постановеното по делото въззивно решение от 10.11.2011 г. поради необжалваемост на решението съгласно чл.280, ал.2 ГПК.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като поддържа, че същото е неправилно поради нарушение на закона – чл.280, ал.2 ГПК. Излага доводи, че след като въззивното решение е обжалвано с оплаквания за процесуална недопустимост, касационното му обжалване следва да се допусне независимо от предпоставките на чл.280, ал.2 ГПК с оглед указанията в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС за допускане на въззивните актове до касационен контрол в случаите, когато съществува вероятност да са процесуално недопустими.
В писмен отговор по чл.276, ал.1 ГПК ответникът [фирма] оспорва частната жалба като неоснователна и моли за потвърждаване на определението.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените доводи, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
За да върне касационната жалба на [фирма], съставът на Софийски градски съд е приел, че жалбата е недопустима, тъй като обжалваното с нея въззивно решение по гр. д. № 5146/2011 г. не подлежи на касационен контрол по силата на чл.280, ал.2 ГПК /редакция ДВ бр.100/21.12.2010 г./ – обстоятелство, указано в самото решение.
Определението е правилно.
Със законодателното изменение на чл.280, ал.2 ГПК, извършено с обнародвания в ДВ бр.100/21.12.2010 г. ЗИДГПК, са изключени от касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Съгласно § 26 ЗИДГПК изменението е в сила от датата на обнародване на закона в „Държавен вестник” – 21.12.2010 г., като в § 25 ЗИДГПК е предвидено, че по действащия до тази дата процесуален ред се приключват само висящите – пред съответната инстанция, дела.
Въззивното решение, предмет на обжалване с върнатата касационна жалба, е постановено на 10.11.2011 г. при действието на новата редакция на чл.280, ал.2 ГПК, според която следва да се преценява допустимостта на касационното му обжалване. С решението съдът се е произнесъл по частичен иск, квалифициран с правно основание чл.54, ал.2 ППЗДДС /отм./, за заплащане на сумата 8 000 лв., представляваща непреведена част от начислен ДДС върху стойността на договори за покупко – продажба. Страните по делото са търговци, търговски е и характерът на възникналия помежду им правен спор във връзка със задължението за плащане на ЗДДС. Поради това правилна е преценката на Софийски градски съд, че с оглед цената на предявения частичен иск, ненадвишаваща предвидения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване на въззивните решения по търговски дела – 10 000 лв., въззивното решение не подлежи на касационен контрол и подадената срещу него касационна жалба следва да се върне като процесуално недопустима.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че при наведено в касационната жалба оплакване за процесуална недопустимост на въззивното решение допускането на касационно обжалване не е обвързано от ограниченията на чл.280, ал.2 ГПК. Дадените с т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС указания за допускане на касационно обжалване при констатирана вероятност за процесуална недопустимост на въззивния акт са приложими само по отношение на въззивните решения, които подлежат на касационен контрол, не и спрямо решенията, които са изключени от обхвата на касационния контрол с разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.
Предвид изложеното, определението по гр. д. № 5146/2011 г. на Софийски градски съд следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 09.01.2012 г. по гр. д. № 5146/2011 г. на Софийски градски съд, ІІІ-Б състав, с което е върната касационната жалба на [фирма] против постановеното по същото дело възизвно решение от 10.11.2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :