О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 367
С. 22.03.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 71 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Прокуратурата на Република България против въззивно решение № 1307 от 29.10.12г. по в.гр.д.№ 941/12г. на Пловдивски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 881 от 31.05.12г. по гр.д.№ 342411г.на Пловдивски окръжен съд като е осъдена Прокуратурата да заплати на С. С. В.,на основание чл.2 ал.1 т.2 от З. сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано срещу него обвинение по чл.290 ал.1 от НК,за което е оправдан с присъда,постановена по н.о.х.д. № 12814/07г. на СРС, ведно със законната лихва, считано от 8.03.11г.,а в останалата част до претендирания размер от 25 000лв.и за присъждане на лихва за периода 1.03.07г.-8.03.11г.искът е отхвърлен.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК с твърдението,че съдилищата противоречиво разрешават следните три въпроса:1.за съдържанието на понятието „справедливост”,изведено като принцип при определяне на размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди съгласно чл.52 от ЗЗД, 2.за съобразяване от страна на въззивния съд при определяне на размера на обезщетението на всички съотносими обстоятелства и по-специално:характер и степен на увреждане начин и обстоятелства,при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст,обществено и социално положение и 3.надценени ли са от въззивния съд – периодът,през който е продължило наказателното преследване,характерът на престъплението,за което е било повдигнато обвинение,публичното му разгласяване /което не е направено от правораздавателните органи/ и свързаните с това последици. Позовава на четири решения на ВКС,всички постановени по реда на чл.290 от ГПК.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
За да определи размер от 10 000лв. на следващото се обезщетение – въззивният съд е съобразил от една страна, че С. С. В. е била оправдан,след като е бил обвиняем за извършено умишлено деяние, при производството продължило около 4.5 години и наложена мярка за неотклонение „подписка”,а от друга,че освен следващите се по човешка презумция вреди, вследствие естествен страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство,пострадалият е претърпяла и допълнителни вреди,свързани с дискредитирането му както пред бизнес – партньори/имал е доходен бизнес с Русия,който след повдигане на обвинението е западнал/, така и пред близки и приятели / заради обвинението като бивш офицер от армията,който е заемал отговорни постове, се чувствал унижен и избягвал срещи с тях/, изпитвал недостиг от средства за издръжка на семейството и наказателното производство е станало причина за влоша-ване на здравословното му състояние / особено след като пострадал и от ПТП,след което „вече не бил същия човек” за период от около година,две/. Пострадалият изцяло е променил начина си на живот, ограничил е контактите си до минимум, последвали са значителни негативи за него и близките му.
В тази връзка,по поставеният въпрос за съдържанието на понятието „справедливост”,което е от значение за определяне размера на следващото се обезщетение – не следва да се допуска касационно обжалване, независимо, че като свързан с решаващите мотиви на съда, е от значение за изхода на спора.Този въпрос вече е разрешен с т.11 от Постановление № 4 от 23.12.1968г.на Пленума на ВС,където са определени критериите за понятието „справедливост”.Тезата на касатора,че съдилищата противоре-чиво определят съдържанието на това понятие,не може да бъде споделена, защото съотносимите обстоятелства за всеки отделен случаи са различни и преценката на съда зависи от тях.Именно защото всеки отделен случай е специфичен и преценката е индивидуална – постановените по реда на чл.290 от ГПК решения,на които се позовава касатора, не следва да се обсъждат/те са постановени при друга фактическа обстановка/.
В настоящия случаи въззивният съд е взел пред вид всички съотносими обстоятелства/включително и посочените от касатора при поставяне на другите два материално-правни въпроса/,като подробно ги е обсъдил при преценката си на справедливия за установените данни размер на обезщетение.Съобразени са продължителността на наказателното производство, неговия характер,вида и тежестта на деянието,за което е повдигнато обвинение,отражението върху общественото положение, авторитет, професионална репутация на обвиненото лице,неговата възраст, социален статус, професия, както и приложимата съдебна практика и всички следващи се от житейската логика вреди, свързани със засягането на честта и достойнството на неправилно обвиненото лице, причинените му негативни емоции и психологически проблеми, както и тяхното конкретно негативно отражение върху живота,социалната и професионал-на дейност на засегнатото лице.
Останалите два поставени от касатора въпроса,касаещи преценката на всички съотносими за случая обстоятелства/включително изброените от късатора/ и възможността да е допуснато надценяване на някои от тях, доколкото касаят правилността на постановения въззивен акт,неговата обоснованост и преценката на ангажираните доказателства – не съставля-ват годно общо основание за допустимост по смисъла на приетото в т.1 от ТР №1 от 19.02.10г. по т.д.№1/09г.на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1307 от 29.10.12г. по в.гр.д.№ 941/12г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :