5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
София12.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 317/2018 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 11989 от 29.12.2017 г., подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 113 от 23.11.2017 г. по в.гр.д. № 257/2017 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 205 от 05.06.2017 г. по гр.д. № 439/2016 г. на Окръжен съд – Бургас в частта за уважаване на предявения от [община] иск по чл.208 КЗ/отм./, за сумата над 35 800 лв. до присъдения размер от 56 011.74 лв., ведно със законната лихва и разноски по делото.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Твърди неправилно приложение на чл.208, ал.3 КЗ/отм./, тъй като пазарната стойност, необходима за отстраняване на вредите по сградата е значително по-ниска от доказаните от застрахования вреди. В тази връзка, касаторът счита за неправилно възприетото от въззивния съд, че дължимото обезщетение следва да се определи съобразно доказателствата за заплатени от общината ремонтни дейности за възстановяване на увреденото имущество. Твърди, че фактурираната и заплатена от [община] стойност на ремонта не съответства на действителните пазарни стойности и съдът не е преценил правилно еквивалента на вредата.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и на чл.280, ал.2 ГПК. В изложението за достъп до касация се поставят следните въпроси: 1. При наличие на законови предпоставки за ангажиране на отговорност на застрахователя по имуществена застраховка, размерът на застрахователното обезщетение следва ли да е обвързан от действителната стойност на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество; 2. Когато бъдат представени разходни документи за извършен ремонт, които са завишени и не отговарят на реалната пазарна стойност на ремонта, следва ли да бъдат отчитани, без да се съобразяват другите събрани по делото доказателства. Коя е действителната стойност на вредата и кой е еквивалентът на претърпяната вреда – тази по изплатените фактури или този, който е необходим и достатъчен, за да възстанови вредите. По първия въпрос се твърди допуснато от въззивния съд отклонение от задължителна практика на ВКС: решение по т.д. № 1586/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 156/2009 г., ІІ т.о. и решение по т.д. № 1069/2010 г., ІІ т.о. По въпросите в т.2 се поддържа, че изясняването им ще допринесе до избягване на противоречива съдебна практика. Относно основанието по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК се твърди, че съдът, в нарушение на съдопроизводствени правила, не е възприел експертните заключения и е определил пазарна стойност на ремонта въз основа на представените по делото фактури, при значителна разлика между пазарна стойност и стойност на ремонта по фактурите, което съставлява очевидна неправилност на решението, с оглед практиката на ВКС – решение по т.д. № 667/2008 г., І т.о..
В своевременно депозиран писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК [община], ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника си, оспорва искането за допускане на касационно обжалване. По същество поддържа доводи за правилност на атакуваното въззивно решение, с което Апелативен съд – Бургас правилно е отчел вече извършен от [фирма] ремонт на увреденото имущество, след проведена процедура по възлагане на обществена поръчка и сключен договор. Счита, че решаващият съд е съобразил надлежно извършените от общината плащания за реализирани и приети СМР, свързани с възстановяване на увреденото имущество, както и, че действителният размер на вредата, релевантен за размера на застрахователното обезщетение е законосъобразно определен. Подробни съображения са развити в отговора, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдено решението на първата инстанция за уважаване на предявения от [община] осъдителен иск по чл.208, ал.1 КЗ /отм./, въззивният съдебен състав е приел, че причинените по процесната сграда вреди, в резултат на настъпило на 01.02.2015 г. застрахователно събитие, са доказани от застрахования, като застрахователят не може да откаже заплащането на застрахователно обезщетение за извършени ремонтни работи за отстраняването на вредите, в размер на дължимите за ремонта средства. В тази насока са преценени както доказателствата по образуваната при застрахователя щета, вкл. опис на увреденото имущество /отвята плаваща хидроизолация от П. мембрана, повредена обшивка от еталбонд, намокрен гипсокартон на тавана на зрителна зала/, така и доказателствата, свързани с: възлагане, извършване, приемане и заплащане на осъществен ремонт на увреденото имущество. Изведен е извод, че общо заплатената от [община] сума по две фактури, на обща стойност 56 011.74 лв., е за възстановяване на уврежданията, като разходните документи за извършения ремонт съставляват база за определяне на действителния размер на вредата, релевантен за размера на застрахователното обезщетение.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Независимо от относимостта на поставените въпроси за изхода на делото, те не покриват изискването на основния селективен критерий. В случая, въззивният съд е определил размера на дължимото застрахователно обезщетение въз основа на преценка на конкретните факти и доказателства по спора за действително понесени, в резултат на застрахователното събитие, вреди. На тази конкретна преценка е основан изводът за следващото се според правилата на чл.208, ал.3 КЗ застрахователно обезщетение, в размер на заплатените от общината средства за извършен ремонт на увреденото имущество. Направените от общината разходи по възстановяване на застрахованото имущество в същия вид са отчетени като действителен размер на вредата, релевантен за размера на дължимото застрахователно обезщетение. След като определянето на размера на застрахователното обезщетение е резултат от извършения от въззивната инстанция анализ на релевантните към обема на настъпилите вреди факти и към действителното им поправяне, то не би могло да се счете, че въпросите са правни по см. на чл.280, ал.1 ГПК. Отговорът на тези въпроси предпоставя преценка за правилност на фактическите изводи на решаващия съд, която не би могла да се реализира в производството по селекция на жалбите. Необходимо е и да се отрази, че вторият въпрос е основан на твърдения на застрахователното дружество за завишени стойности на извършен по реда на ЗОП ремонт. Тези твърдения не са преценявани от Апелативен съд – Бургас, съответно не са обусловили изхода на делото.
Независимо от недоказаност на общата предпоставка за достъп до касация, не е установено и допълнителното условие по първия въпрос, тъй като при определяне на действителната стойност на увреденото имущество въззивният съд не е допуснал отклонение от разрешение, дадено в решение по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. Допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по въпрос № 2 е само бланкетна, което съставлява достатъчно основание за отказ да се допусне касационно разглеждане на делото.
Обжалваното решение не е очевидно неправилно. Тази самостоятелна предпоставка за допускане на касационно обжалване, без изисквания за формулиране на конкретен правен въпрос и за обосноваване на някоя от допълнителните предпоставки по т.1 – 3 на чл.280, ал.1 ГПК, би била налице тогава, когато при постановяване на решението е допуснато явно тежко нарушение на закона, или явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.
По отношение на обжалваното решение не е налице посоченото основание, въведено с новата разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК /ДВ бр. 86/2017 г./. Твърденията на касатора за невъзприемане на експертизите и за определяне на пазарна стойност на ремонта въз основа на представени по делото фактури, при значителна разлика в стойността на ремонта, както и за несъобразяване на задължителна практика на ВКС, не могат да обосноват очевидна неправилност на атакуваното решение. В този смисъл е и разрешението, дадено в постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК определение на ВКС, състав на ІІ т.о., според което не е налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно тълкуване и прилагане на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, вкл. с тълкувателни решения на ВКС и постановления на ВС.
Предвид горното, искането за достъп до касация е изцяло неоснователно.
С оглед изхода на делото, на ответника по касация се дължат разноски в размер на 1 800 лв., съобразно депозиран с отговора на жалбата списък по чл.80 ГПК и приложените към него доказателства – фактура и преводно нареждане.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 113 от 23.11.2017 г. по в.гр.д. № 257/2017 г. на Апелативен съд – Бургас.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [община] сумата 1 800 /хиляда и осемстотин/ лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: