1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 367
[населено място], 06.11.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 6145 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 487 от 26.06.2013г. на Русенски окръжен съд по гр.д. № 588/2013г., с което е потвърдено решение №563 от 26.03.2013г. по гр.д. № 5020/2012г. на Русенски районен съд за отхвърляне на предявения от К. И. И. против М. Т. К. иск по чл. 108 ЗС за установяване собствеността и предаване държанието на следните недвижим имоти: гараж с идентификатор * с площ 18 кв.м., фурна, застроена на 106 кв.м., търговско помещение – магазин с площ 20 кв.м., както и намиращото се под тях мазе с площ 108 кв.м., находящи се на партерния етаж в двуетажната жилищна сграда на [улица] [населено място], представляваща сграда с идентификатор *, разположена в поземлен имот с идентификатор *.
Касационната жалба е подадена от ищцата К. И. И. чрез пълномощника адв.С.. Поддържа се основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК досежно разрешаването на въпросите дали данъчната оценка и площта представляват индивидуализиращи белези на отделни обекти в жилищна сграда. Твърди се, че по въпросите липсва съдебна практика.
Ответникът по жалбата М. К. в писмения си отговор обосновава липсата на основание за достъп до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по ревандикационен иск досежно отделни обекти, изградени в дворното място на [улица] [населено място]. Ищцата и ответника са баба и внук. Не се спори, че ищцата е била собственик по наследство на дворното място и на построените в него двуетажна жилищна сграда, гараж и капрон. През 1975г. тя е дарила на дъщерите си Г. И. и В. И. ? ид.ч. от дворното място, цялото от 171 кв.м. и целия втори етаж от двуетажната жилищна, заедно с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата, като е запазила за себе си и съпруга си правото на ползване върху кухнята. През 2007г. с нотариален акт № 189,том ІІ, рег.№ 2589, д.№ 342 от 13.04.2007г. ищцата К. И. и дъщерите й Г. И. и В. И. са продали на ответника М. Т. К. 171/699 ид.ч. от дворното място, заедно с построената в него двуетажна сграда, застроена на 106 кв.м., таван със същата площ, маза от 31 кв.м., паянтова жилищна сграда,и гараж с площ 30 кв.м. и капрон за сумата 38 639,10лв., равняваща се на данъчната оценка на имота. През 2012г. ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху имота на основание покупко-продажба и възстановен инвестиционен проект. В нотариалния акт са подробно описани по площи и предназначение отделните помещения в сградата: сутерен, първи етаж – фурна и втори етаж – жилище.
Спорът е съсредоточен върху това дали с извършването на покупко-продажбата през 2007г. в полза на ответника е прехвърлен първия етаж от сградата, в който се намират фурна и търговски обект – магазин. Събрани са свидетелски показания; приета е техническа експертиза, която описва разпределението на първия етаж с площи на помещенията и изяснява извършеното от ответника преустройство. Установява се от нея, че застроената площ на първия етаж е 129 кв.м., като фурната и магазина са с площ 106 кв.м., а 23 кв.м. са общите части – коридор и стълбище; вторият етаж е застроен на 140,5 кв.м., включително тераса от 15,50 кв.м. Вещото лице сочи, че гаражът понастоящем не съществува като самостоятелен обект, тъй като е приобщен към фурната; не съществува мазе с площ 106 кв.м., а таванът представлява подпокривно пространство, което е неизползваемо.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска като е приел, че собствеността върху спорните обекти фурна и магазин е прехвърлена на ответника с договора за покупко-продажба от 2007г.; в него като обект на продажбата е посочена двуетажната сграда, без изключване на помещения или обекти в нея, поради което следва да се счита, че цялата сграда е продадена. Съдът е намерил за неоснователни доводите на ищцата, черпени от данъчната оценка на отделните обекти, представена при сключване на договора. От нея е видно, че посочената в нотариалния акт данъчна оценка и съответно цена на продадения имот 38 639,10лв. се образува като сбор от оценките на жилище, гараж и земя, а не включва оценките на търговски обект с площ 84 кв.м. с данъчна оценка 25 070,50лв. и търговски обект с площ 106 кв.м. с данъчна оценка 19 772,80лв. Според съда от данъчната оценка не могат да се черпят аргументи за правото на собственост, тъй като предназначението на удостоверението е единствено да посочи оценката на отделните обекти. Що се отнася до разликата в площта – тя не е определяща за индивидуализация на имота, а и фактът, че в нотариалния акт е посочена по-малка площ не може да легитимира ищцата като собственик на оставащата площ. В. съд е възприел изводите на районния съд и е препратил към мотивите му на основание чл. 272 ГПК. Тълкувайки волята на страните по договора и вземайки предвид представена декларация на ищцата до [община] от 30.01.2011г., в която тя сочи, че е „била” собственик на имот на [улица] го е „продала” на внука си, съдът е намерил, че със сделката от 13.04.2007г. ищцата се е разпоредил с цялата си собственост от имота. В отговор на оплакванията в жалбата съдът е посочил, че доводите, свързани с данъчната оценка на обектите и установената разлика в площите на помещенията, са ирелевантни за изхода на спора. Изтъкнал е, че квадратурата на имота не е абсолютен индивидуализиращ признак, а данъчната оценка има предназначение да обезпечи вземането на държавата и общините за дължимите при прехвърлянето данъци и такси, които се събират върху по-голямата между данъчната оценка и цената по договора.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Поддържа се основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК досежно разрешаването на въпросите дали данъчната оценка и площта представляват индивидуализиращи белези на отделни обекти в жилищна сграда. Според касатора по въпросите липсва съдебна практика.
Не е налице соченото основание за достъп до касационен контрол, тъй като въпросите са разглеждани в практиката на ВКС, включително в решения по чл. 290 ГПК и обжалваното въззивно решение е съобразено с тях. Според Решение № 672 от 07.03.2011г. по гр.д. № 1584/2009г. на І г.о. площта на имота и сигнатурата по плана, ако има такава, не са присъщи белези за индивидуализиране на имота, тъй като зависят от начина на измерване или могат да се променят при изменение на плана. В решенето се сочи, че според постоянната съдебна практика не площта, а границите са индивидуализиращ белег на имота – в този смисъл е решение № 253 от 18.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1114/2009 г., II г. о., ГК както и Решение от 24.02.2006г. по т.д.№ 385/2005г. на І т.о.
В допълнение на касационната жалба, постъпило на 21.10.2013г. се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, доколкото искът е бил подсъден на окръжен съд като първа инстанция. Тъй като повдигнатият въпрос е свързан с допустимостта на съдебния акт, за която съдът следи и служебно, следва да се отговори на този довод, макар и въведен несвоевременно. Искът правилно е разгледан от районен съд, тъй като цената му според приложената данъчна оценка на л. 25 от делото, е 47 425,50 лв., т.е. не надхвърля границата от 50 000лв. по чл. 104, т.3 ГПК, обуславяща подсъдност на окръжен съд.
Предвид изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване.
При този изход ответникът има право на направените разноски в касационното производство, възлизащи на 1200лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 487 от 26.06.2013г. на Русенски окръжен съд по гр.д. № 588/2013г. по касационната жалба на К. И. И. от [населено място].
ОСЪЖДА К. И. И. от [населено място], със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.А-3, ет.2, офис 14, адв. Н. С. да заплати на М. Т. К. от [населено място], [улица] сумата 1200/хиляда и двеста/ лв. разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: